Преди петнайсетина години моя колежка в университета ме зашемети с една история. Именно от нейния разказ научих какво е „синглизъм“.
Тя казваше, че майка и нейният втори съпруг от години наред общували с друга приятелска семейна двойка. Докато не се разделили. Майката го съобщила на приятелката си по телефона, а тя ѝ предложила съчувствие и рамо. В края на разговора обаче тя каза, че съжалява, че няма да я види този уикенд! Двете жени имали трайно приятелство, но това не изглеждаше от значение; без партньора си, наскоро свободната жена вече не била добре дошла да общува с другата двойка.
Вече не съм шокиран от подобни истории, защото вече съм чул твърде много. Това, което все още се чудя, когато ги чуя обаче, е дали двойките, които отхвърлят своите наскоро необвързани приятели, осъзнават колко грубо, нараняващо, стигматизиращо (и според мен незряло) може да бъде това.
Отскоро необвързаните хора могат да станат обекти на такъв род дискриминация по начин, който дори не са осъзнавали, докато са обвързани. Женените хора често не осъзнават, че те самите практикува синглизъм, докато не преминат в необвързаност след брачна загуба.
Съществува изследване, документиращо така нареченото „диадично оттегляне“ – академичен жаргон за това, което често се случва, когато двойката прекарва прекомерно много време един с друг и по-малко време с другите хора в живота си. Когато се социализират с други хора, двойките избират други двойки, а не необвързани приятели, въпреки че последното са по-скоро мои наблюдения, отколкото изводи, потвърдени от науката.
Вижте още: Tърсите си гадже и не го намирате? Значи не търсите където трябва
Хората, които са били необвързани в продължение на много години, обикновено са доста свикнали с тази междуличностна динамика. Ако техните обвързани приятели и роднини мислят за връзките като за специален клуб, в който са получили достъп (какъвто не се гарантира на всеки!), тогава те може да са понижили несемейните си приятели от вечери заедно до хапване на крак в обедната почивка.
Маргинализирането от приятели и роднини, които се сдвояват, е загуба на социална подкрепа. На самотните хора може да се наложи да прегрупират социалните си мрежи, след като приятелите и членовете на семейството им се обвържат дългосрочно. Необвързанит по свой собствен избор се адаптират добре, след като това се случи. Те обикновено да са развили по-стабилна социална мрежа. Това е така, защото основният фокус в живота им не е да търсят Единствения…
И все пак този род преживявания все още ме изненадват. Всички тези хора са били необвързани, преди да се оженят или съберат с някого. Не помнят ли начините, по които са били маргинализирани от новосвързани приятели и роднини? Дали целенасочено са решили причиняват същото на другите, когато се обвържат? Или, както подозирам, дали нормите на съпружеския живот са толкова широко приети и толкова рядко оспорвани, че много обвързани хора просто не осъзнават, че има нещо лошо в това да маргинализират необвързаните си приятели? Може би те го „разбират“ едва след като на свой ред останат сами.
Вижте още:
