В последните години всяка „патриотична“ идея, която цели „обединение на българите“, „събуждане на патриотичния дух“, „укрепване на любовта към род и родина“ не просто търпи критики, а катастрофира и има по-скоро обратен ефект. Вместо хората с радост и ентусиазъм да се включат в някакво общо начинание, което да е от полза и да помогне на някого за нещо, те се ядосват, застават в крайна позиция срещу начинанието и ни обич, ни любов към родината се пали.
За да се случва това, или целите са погрешно поставени, или са лошо представени, или просто резултатът не кореспондира с тях. Понякога човек си поставя за цел да изпише вежди, но вместо това вади очи – нещо такова се случва и с българския патриотизъм.
Същото се случи и иначе добрата идея за реставрация на няколко крепости като Кракра, Яйлата и Сердика. Такъв беше и походът в подкрепа на християнското семейство, който се превърна в нещо средно между религиозна, военизирана русофилщина, вместо да има нещо общо с българската традиция. Същото се случва и с проектът Пилон Рожен.
Докато се смеем на грандоманщината на Македония, се захващаме с възможно най-грандоманския проект в Европа, та дори в целия свят. За съжаление, този път патриотичният проект не просто ще възмути хората, които се опитват да обичат родината си и никак не им е лесно, нито пък ще пошуми безобидно по неподходящ начин. Този път ще бъде унищожен един обичан планински връх, който доскоро се свързваше само с красива природа, фолклорен събор и астрономическа обсерватория. И това ще се случи с подкрепата на политици, интелектуалци и общественици. С пари, дарени от държавни дружества, фалиралите държавни железници, една 100% държавна банка и иначе бедните, гладни и боси обикновени жители на малка, коумпирана държава, които жадуват за някакъв смисъл.
След 20 или 50 години, когато някой от правнуците ни попита за смисъла на това „велико“ съоръжение, аз няма да имам отговор. Много ще искам да кажа, че някакви хора са се чувствали бедни и ниски, усещали са живота си твърде безсмислен, затова са решили да направят нещо високо, скъпо и важно според тях. Защо не са построили чешма, не са дали десет стипендии на деца, не са помогнали за нечие лечение – това те си знаят.
Известно е, че пилонът ще бъде 111 метра, защото числото символизирало пробуждането на духа и новото начало, oт което имаме нyжда днес. Сигурно затова, съзерцавайки заветното число, духът ми рязко се пробуди и взех, че си зададох въпроса – как всъщност се предполага да се изгради тази конструкция „в сърцето на Родопите“, без да се увреди непоправимо това сърце? Защото, нали, никой не очаква с едно мигване там да се появи пилон за милион… Бетонови постаменти, 13 секции с дължuна om 8 дo 12 м, височинен кран 350 тона със 120 м стрела, осем стандартни тира, 3 извънгабаритни композиции… Всичко това звучи внушително, авторитетно, смислено и организирано.
А между другото, пилонът е със статут „преместваем обект“ (както стана ясно от публикация на Тома Белев), въпреки, че не е много ясно как точно се мястят всичките тия кубици бетон и тонове арматура. И само като си представя, че нещото с всичкото му родолюбие ще тръгне да се мести из сърцата и на други планини (Не дай Боже!!!), наистина ми прилошава!
Ако някой днес си задава резонния въпрос, защо ни е това, ето отговора на фондацията, която полага такива колосални усилия: „Защото ни трябва смисъл и посланuе за духовното наследство, което носим и ще предадем на бъдещите поколенuя“. А какъв всъщност е новият смисъл – да разрушим природната красотата, за да оставим на поколенията един пилон, забит насред девствена поляна? Или може би аз не разбирам съвсем точно смисъла на посланието?
Вижте още: Еретици, не патриоти!
Парцелът, на който ще се разположи конструкцията, е частен и не попада в защитена територия (защитена местност „Рожен“ е на цели 900 метра по права линия). Това предполага, че инвестиционното предложение не попада в обхвата на изискването за задължителна Оценка на въздействието върху околната среда. Проверката показва, че строителната площадка може да е строителна, но не уврежда сърцето на Родопите. Знаем, че то е доста здраво, издържало е всякакви събори, чевермета, автобуси с туристи и други актове на родолюбие, вероятно ще издържи и на тоя безсмислен напън.
„За мен е важно казусът да не се превърне в битка между „патриоти“ и „либерали“, два етикета, които търпят всякакви волни интерпретации. Смятам, че красивата българската природа трябва да се защитава от всякакви посегателства и визуални демонстрации“, написа екоминистърът Юлиян Попов. Както никога, и аз така смятам, но докато и двамата сметнем едно и също, пилонът ще е построен, поляната – разорана и разкопана, и всякакво смятане ще е безпредметно.
Според изчисленията осъществяването на идеята ще струва около 1 млн. лв. Повечето средства вече са събрани. Няма да изброявам какво може да се направи със „скромната сума“ от само 1 милон лева. Лошото е, че със същите пари може да се направи нещо смислено, което наистина да обедини хората около идея, а може и да се направи пилон, с който лично аз не виждам повод да се гордея. Не от липса на патриотично чувство, а именно защото дълбоко в себе си обичам родината си, въпреки, че това никога и никак не е лесно.
Съжалявам само, че не ми достигна време да заведа сина си на Рожен, за да види мястото преди пилона. След Пилона то вече не само няма да е същото, то ще е залято от бетон, драперии и „патриотични“ енергии, за да се случи още едно безсмислено начинание, което сваля цената на думите „патриотизъм“ и „родолюбие“ до неподозирани низини.
Вижте още:
