Съседите! Както никой не си избира родителите, така и съседите. И да избягаш от тия, да се преместиш в друг блок, квартал, град, там ще попаднеш на същите като тях! Лазят ти по нервичките, опъват ги и ден след ден ги късат малко по малко. Сигурен съм, че можеш да говориш дълго по темата и все с възмущение. Тази статия е тук, за да помогне – в случай че не се сещаш за всички поводи за гневене заради съседите, ето още идеи:
Ремонтите! Вечните ремонти! Не се спряха с ремонтите тия гадове! А като спрат – почват ония от отсрещния блок! Хора без работа – ремонти правят!
Миризмите! Ах, миризмите във входа…
Еее, как по-тихо, колкото тихо можеш да си пробиваш дупки с десетка бургия в бетона, толкова, това е най-тихото ти! Какво искат тия пенсионери по душа!
Като не ти отговарят на поздрава!
Оставените торбички с боклук пред външната врата, за да не им мирише вътре в коридора. Пък ще го изхвърлят, като имат път навън – утре, вдругиден – няма да се разкарват до кофите за нищо. Нали на тях не им мирише. Мизерници!
Ония отгоре, които като че ли цялото семейство са си обули обувките с токчетата и ходят по теракота – ток-ток, ток-ток – напред-назад, напред-назад – а всъщност сякаш на главата ти!
Съседите отдолу, дето ще ти врякат на вратата – кой им е крив, че са с големи уши и чуват и дишането ти – ами, ето, ходиш по терлици, как така те чуват тия слонове – как да пазиш повече тишина!
Като си мислят, че си длъжен да отговаряш на всяко тяхно „Добър ден!“, да не би да си нямаш друга работа!
Ония отстрани, дето сутрин правят секс горките има няма две минути – явно върху стар креват – дън-дън-дън-готово, а всъщност все едно на главата ти! И заради тях ставаш в 8 и неуспешно се търкаляш до 9.
Същите ония отстрани, дето баш тази сутрин са решили двете минути да са четири! Окончателно те събудиха, сега трябва да си миеш зъбите и така нататък, пуу!
Като не заключват долу, за да им е по-лесно да влизат после на скапаняците. За какво са тия ключалки на входната!!
Бабето от първия, дето винаги, като идваш от магазина, ти оглежда торбите с покупките свръх клюкарско – отляво-отдясно – като скенер е тая!
Оня с велосипеда, дето го навира в асансьор нагоре и по диагонал, та трябва да чакаш. Като му се кара колело, да го кара по стълбите!
Е кво искат за заключваш, като после ти е трудно да си бъркаш в джоба, отскачаш само до колата, кво толко!
Тия с кучето, дето, като минава покрай теб, все те души с мокрия нос по прасците! Алоо, като искате куче, отивайте на село и го пускайте в двора!
Лелките от третия, дето цяла година правят зимнина! Кога я ядат тия, като ги гледаш кви са съсухреци! Омирисват блока я на кисело зеле, я на печени чушки. Барем един буркан с нещо да бяха почерпили!
Младото семейство, на което не си длъжен да им слушаш скандалите!
Бебето на ония до тях, дето като реве и не можеш да им чуеш добре скандалите, а тъкмо крещяха кой с кого се таковал…
Онази от отсрещния блок, дето се пече лятото на балкона – бинокъл си имаш, ама поне да беше по-убав тоя нейния балкон!
Селякът от осмия, дето си хвърля фасовете и тръска през прозореца – все едно е сол, а прането ти е манджа! Само дето още не си го хванал, че е той, иначе ще види!
Някой от горните етажи (а може би пак тоя от осмия!), дето си хвърля през прозореца зад блока празните кутии от храна (понякога с остатъци), кости от риба, цели глави лук, това от чушката, дето не се яде, огризки от ябълки…
Е що да не си миеш балкона, ти си човек с разбиране за чистота, ми да гледат къде минават, а и щяха ли да сложат чучури на балконите, ако беше забранено миенето им!
Някой, дето всеки ден пуска Бон Джоуви (отврат, нали!) – нито достатъчно тихо да не го чуваш, нито достатъчно силно да ти пречи, а едно такова средно силно, дето все едно ти се струва, но не ти се струва и те психясва. Обикаляш по етажите и не можеш да чуеш от кой апартамент е това! Ще го хванеш и него един ден!
Пак са ми свили брошурките на хипермаркетите от кутията, крадливи гадове!… Я, диня пред входа – късмет!
Вижте още:
Войните в блока: Съседът може да не ти е приятел, но не дай боже да ти е враг
