Да бъдеш жена всеки ден

| от Кристиана Стефанова |


Ден след празника на жената и в най-женския месец темата за женствеността е повече от актуална.

Как да бъдем жени не само на Осми март?

За съжаление не толкова назад в историята на човечеството жените не са имали (а и в някои части на света все още нямат) правата, които имат днес – да се образоват, да гласуват, да заемат ръководни постове и т.н. Всяко едно ограничение води след себе си желанието за противопоставяне и в този смисъл жените са се борели дълго време да получат равни възможности и права.

Днес повече от всякога жените могат да се справят сами. Ако преди е било невъзможно една жена да е самостоятелна без мъж до себе си, то днес това не е никакъв проблем, а и много дами правят абсолютно осъзнат избор да останат сами, да се издържат сами, да отглеждат децата си сами, да пътуват сами, да изградят дома си сами. Доказахме, че можем да се справим с всичко, както физически, така и психически. И от една страна през независимостта, ние получихме възможност да се валидираме като равни, като равноправни.

Къде е балансът в равенството?

В природата има нужда от равновесие. Изведнъж започнахме да не сме щастливи. Да сме прекалено не-зависими, не-достъпни, не-доволни. Всяка една жена носи в себе си женската енергия, независимо от това какво си мисли, какво показва навън, как изглежда и какво е личното ѝ възприятие. Нашата природа е такава. А ние понякога вървим срещу нея. От една страна заради неразрешените си лични конфликти, а от друга заради незнанието ни какво да правим с женската си същност.

Как да спечелим вниманието на един мъж?

Чисто еволюционно жената е била пазителка на дома, тази, която обединява, обгрижва, обича, сплотява, грижи се за топлината. Мъжът е бил ловец, в пряк и преносен смисъл, този, който е изминавал далечни разстояния, за да открие жената или за да осигури препитание в семейството.
Днес ние ловим мъжете. От една страна искаме да бъдем ухажвани, избирани, спечелвани, обожавани, а от друга страна нямаме търпението да останем в женската си сила, да бъдем нежния пол.

Дами, не преследвайте мъжете, колкото и да са ви привлекли. Покажете интерес, комуникрайте, флиртувайте, но недейте да тичате след някой мъж, още повече ако той не проявява любопитство към вас.

Мъжът е ловец, той има нужда да се бори, за да получи това, което иска. Мъжът се привързва през грижата, през възможността да ви „спаси“, да помогне, да ви смени крушката на лампата в банята. Не правете ремонта на колата сами, не се прегърбвайте с тежките пазарски чанти, не отказвайте помощ, когато някой мъж предлага да ви занесе тубата с вода до колата, не бързайте да си отворите сами вратата на входа, когато наблизо идва съсед мъж, не плащайте сметката в ресторанта, когато мъжът ви е поканил на среща.

Да бъдеш жена означава да можеш да приемаш – любов, подкрепа, грижа, помощ. Не казвайте „Нямаше нужда“, когато някой направи мил жест към вас, не отхвърляйте комплимента с неудобство и не бъдете самодостатъчни.

Преди години работех в основно мъжка среда, където естеството на работата не предполагаше дрескод, различен от широки дънки и удобна тениска, а и малкото дами, които работеха там, на пръв поглед, нямаха афинитет към елегантни рокли. Часовете пред компютъра по-скоро налагаха необходимостта да носиш очила с диоптър, отколкото нежен грим по клепачите.

Но когато дойдеше Осми март ставаше чудо.

Изведнъж, точно в този ден, тези, фокусирани в екраните, небрежно облечени момичета слагаха рокля или пола, гланц на устните и малко руж на бузите, някои отиваха на фризьор, а други си правеха маникюр. Това беше денят на жената, денят, в който обществото празнуваше жената, а те получаваха рози от корпорацията, в която работеха.

Как мислите, дали колегите мъже поглеждха с други очи тези новоизлюпени Пепеляшки? А дали самите те не изправяха някак магично стойката, слагаха по една нежна усмивка на лице, спираха да получат поздрав от някой колега. Тези жени бяха жени. Позволяваха си да бъдат в синхрон с женствеността. И им отиваше. На всички дами ни отива да бъдем в тази си роля. Не защото не владеем и другата, а защото живеем в мир с творението на природата.

Кои са качествата, които ни помагат да бъдем женствени?

Женствено е да си нежна, разбираща, подкрепяща, емоционална, но познаваща себе си, да можеш да носиш с финес както спортен комплект, така и малка черна рокля, да си красива, но естествена, да имаш идентичност, а не да си копие, да се гордееш с качествата си, но и да не се срамуваш от недостатъците си.

Женствеността идва от погледа, осанката, възпитанието, умението да говориш топло и да слушаш внимателно и увереността да стоиш в женската си природа. Да можеш да си дете и жена, и любовница и домакиня, и професионалист и майка, и силна в слабостта си и независима в мислите си и зависима от любовта си, обичаща себе си и даряваща любов на околните.

Как да се синхронизираме с женствеността?

Жената е сбор от вода, огън, земя и въздух. В този ред на мисли да се грижим за стихиите и да бъдем свързани с всяка от тях. Имаме нужда да подхранваме „водата“, тоест емоционалността. Можем да се свържем с нея и да я развием отново през вода – дали това ще е вана, басейн, море или океан, това ще ни помогне да „заредим“ емоционалния си резервоар.

Огънят е силата, знанието, усъсъвършенстването. Макар и мъжка енергия, тя дава развитието, успеха, удовлетворението в професионален план. Засилваме огъня през новата информация, обучения, образование, курсове, четене на книги.

Земята е много нужна на жените. Неслучайно през вековете жените са правили различни практики и ритуали, за да се свържат с майката земя, от която черпим женственост и сила. Да се заземим би могла да ни помогне може би най-женската дреха – роклята. Да сме феерични, приемащи и свързани с центъра си.

Въздухът е лекота, нежност. Да свалим товарите от плещите си и да си позволим да летим. И нека не забравяме да бъдем жени всеки ден, не само по празници.

*Съдържанието на текста изразява личната позиция на автора по темата и не се припокрива непременно с визиите и ценностите на редакцията.

**Кристиана Стефанова е магистър психолог и сертифициран хипнотерпевт към БАХХ, създател на „Фабрика за щастие“ – пространство за психология и личностно развитие. Последвайте Кристиана и на нейната Facebook страница @happinessfactorybg.

Вижте още: 

„На жена не отива…“: Що е то дама и има ли тя почва у мен


Повече информация Виж всички