Те са стабилни фрази. Които обаче трябва да бъдат забранени със закон и да бъдат преследвани. Може да ги чуете (а ако ги произнасяте – още по-лошо!) всеки ден. И би трябвало да ви бъркат в мозъка, и би трябвало да не бъдат изричани никога повече. Никога повече!
„Ако трябва да съм честен…“
Защо бе, брато, значи ли, че обичайно не си честен? И защо да трябва, какво го налага? Когато някой използва тази фраза, вменява, че иначе хич не е искрен човек, ама сега за наша услуга или щото е принуден – ще каже честно този път. Ненужно и тъпо.
„…в кръга на шегата“
Не! Не, не, не! Крещя аз като Майкъл Скот от сцената в „Офисът“, превърнало се в меме. Не, за бога, не го казвайте това. Ама моля ви се, ако това, което сте казали е шега, би трябвало да се разбира. Ако това, което сте изтърсили, е наистина поне усмихващо, ако не разсмиващо, то не е нужно като виновно пале да добавяте с подвита опашка „в кръга на шегата/майтапа“ след въпросната (надяваме се) шега/майтап. Ако не се разбира, не я казвайте тази „смешка“, по дяволите! Ако ви е страх да не се обиди някой – също.
„Не му правя реклама“
Оправдание, което не просто е ненужно. Но показва и объркване какво е това рекламата. Употребата на тази фраза обикновено става в следната ситуация. Някой казва нещо много хубаво за друг човек или за нещо. Хвали го, препоръчва го. А накрая добавя – „не му правя реклама“. Един вид – „наистина е така, точно така е, както казвам“. Защото, видите ли, според такова изразяване – да правиш реклама значи да лъжеш. И ето, той не лъже, казва хубавите неща, които са истина. Не че прави реклама. То и рекламата може да си е виновна за пръкването на такъв израз, но извън темата за този бранш – не, приятел, точно реклама му правиш.
Каквото и да е преди „но“-то
Дали ще е „Абсолютно съм съгласен с теб, но…“, „Напълно те подкрепям, но…“, „И аз мисля така, но…“, „Много те обичам, но…“ или „Не искам да те обидя, но…“, „С цялото ми уважение, но…“, „Да, да, искам, но…“ и т.н., и т.н. Както в „Игра на тронове“ Джон Сноу припомняше на сестра си Санса, че е казал навремето баща им, трагичният Нед Старк – „Всичко преди „но“ е horse shit“. Еми така си е. Давайте, моля, направо със същината – онази, след „но“-то.
„Ами щом не виждате, значи нямаме!“
Леле, това всеки път, щом го чуя, съм на милиметъра на милиметърчето (както казва един мой „любим“ спортен журналист за нещо много малко, за много по-малко от милиметър) от това да ме приберат заради нехуманни крясъци по продавачката. Питаш възпитано в магазина: „Извинете, имате ли канела, понеже не я виждам““ или „Извинете, не виждам къде са мъжките тениски, по-големи от S?“. И отговорът е „Ами щом не виждате, значи нямаме!“. А може би, умно патенце, просто аз не виждам. Не е ли възможно да не виждам къде е? Или така да сте си подредили стоката, че да са неоткриваеми? Или да съм мега тъп или дори да недовиждам по медицински причини и затова да питам, а не за да ми кажеш, че имането ви зависи от това дали аз виждам и да не искаш да си мръднеш нито гигантския мозък, нито дребното дупе и да си посвършиш малко поне от работата?
„Стегни се, копеле!“
И сестриците ѝ: „Дай малко по-позитивно!“, „Кво се лигавиш!“, „Спортувай, ще се оправиш!“, „Аре бе, кво го мислиш!“, „Всичко ще се оправи“, „Може да е и по-зле, айде горе главата!“ и т.п. тъпотии, когато приятелят ти наистина е в депресия. Не – ти се стегни и покажи разбиране. Наистина.
Вижте още:
Самопомощ и мотивация: „Еми, не знам, брат, ти си знаеш“ в 300 страници