Повечето родители намират, че като цяло децата днес не се отнасят с уважение към другите, неискрени са, не показват благодарност и са мързеливи, сочат данните от национално представителното проучване сред 1034 родители на деца на възраст между 6 и 18 години в САЩ.
Въпреки че почти 90% от родителите признават, че имат най-голямо влияние върху развитието на характера на децата си, 69% от тях твърдят, че разчитат на учителите за укрепване на основните ценности, които преподават у дома, установи проучването.
Резултатите от проучването идват в момент, в който училищата поставят много по-голям акцент върху социално-емоционалното учене като основна част от тяхната стратегия, за да помогнат на учениците да се възстановят от трудностите, причинени от пандемията. Социално-емоционалното обучение набляга на развитието на умения като устойчивост, емоционална регулация, емпатия и сътрудничество.
„Социално-емоционалните умения са изключително важни“, каза Артър Шварц, президент на организацията Character.org, която стои зад изследването. „Разбирането на собствените емоции, управлението на тези емоции, уменията да се разбираш с другите – това са необходими градивни елементи, за да станеш добър човек“.
Има известно противопоставяне срещу преподаването на такива умения, познати като меки умени, в училищата в някои части на страната, защото родителите казват, че тези уроци са в пряк конфликт с техните собствени ценности.
Резултатите от проучването обаче показват, че има „повече допирни точки“ между родителите и преподавателите, отколкото човек би предположил, че има в настоящия политически климат, каза Кристи Рауч, мениджър на образователни партньорства за Центъра за съвместна класна стая, организация с нестопанска цел, която развива програми за емоционална грамотност.
„Независимо дали човек нарича процеса възпитание на характера или социално-емоционално обучение, тези констатации показват, че работата в тази посока е нещо, което има значение не само в рамките на учебния ден, но очевидно и родителите я подкрепят“, твърди Рауч.
Въпреки че три четвърти от родителите, които са отговорили на проучването, смятат, че на изграждането на характер се набляга по-малко днес в училищата и у дома, отколкото когато са израснали, експертите подчертават, че много училища вече възпитават тези умения у учениците.
Според Рауч, разликата в мненията може би това се дължи просто на прекъсване на връзката [между родители и училища], което може да бъде коригирано чрез повече градивна комуникация.
Психолозите са единодушни, че едно от най-важните действия, които училищата могат да предприемат, за да подпомогнат възпитаването на положителни черти на характера на учениците, е да комуникират правилно очакванията си.
Педагозите трябва да работят с учениците, за да научат и практикуват меки умения, да се поддържа такава училищна култура, да се привличат като положителни ролеви модели възрастни, които практикува такива модели на работните си места.
Училищата биха могли също така да добавят меките умения като част от портрета на своя успешен възпитаник – като умения, които учениците трябва да имат, преди да завършат гимназия, за да могат да бъдат успешни в университета, кариерата и живота.
Училищата биха могли също така активно да търсят обратна връзка от учениците и служителите, за да разберат какво смятат, че върви добре и какво още училището трябва да направи, съвета Рауч. Проактивната комуникация е особено важна.
Училищата и родителите трябва да имат желание да водят разговори за това какво се случва и как могат да си партнират помежду си, докато работят за една и съща цел.
Вижте още:
Защо холандските деца са най-щастливите на света? Тайната знаят само холандските родители
