Те не можеха да се боксират, печелеха 59 цента за долар и трябваше да се пенсионират на 32

| от MamaMia |


60-те години на миналия век не изглеждат толкова отдавна, особено когато осъзнаете, че някои от хората, които познаваме, тогава са били вече родени, че даже и пораснали, да не говорим за групите и музикантите, които са направили най-яката музика на XX век. Хипи движението и някои от протестните събития през 1968 г. карат нас, които не помним лично тези времена, да си ги визуализираме като рпоха на свободата и дързостта, когато всъщност именно контракултурите и формите на съпротива са явления, закономерно възникващи като реакция на съществуващи по съответното време обществени неправди и несвободи.

На нас може да ни е трудно да си представим как майките ни са израснали, без да изпитват същия вид свобода, каквато имаме ние в момента и я приемаме за даденост. С ограниченията на жените или изобщо хората от Източния блок по това време сме запознати от първа ръка от разказите на близките си. И ако тези наши близки не са от хората, твърдящи, че „по бай Тошово време беше по-добре“, има вероятност да са от другите, които изпадат в другата крайност – да идеализират всичко на Запад. Там обаче също не е било толкова розово, колкото си го представяме на базата на носталгични песни и филми, и на максимата, че тревата в двора на съседа винаги е по-зелена.

Има много неща, на които жените в САЩ например не са могли да се насладят чак до след 60-те години на миналия век, като получаването на кредитна карта, без тя да бъде приподписана от съпруга, или получаването на достъп до противозачатъчни хапчета. Отнело е години борба, докато се стигне до тези свободи, които с лекота намирахме за гарантирани, поне докато отмяната на решението по делото „Роу срещу Уейд“ през 2022 г. не ни напомни колко лесно е едни права да бъдат абортирани.

Кредитната карта 

През 60-те години американските банки отказват да издават кредитни карти на неомъжени жени. Дори и да са били женени, в повечето финансови институции се изисиква съпругът да гарантира съгласие с подписа си. Това продължава да се случва до 70-те години на миналия век. Независимо дали една жена може да финансира кредитна карта със собствените си пари, банките все още ѝ отказват достъп до такава.

Дори Хилъри Клинтън си спомня да ѝ се е случвал подобен отказ, макар и след формалното уеднаквяване на възможностите. Веднъж получила писмо, в което се казва, че вместо това ще трябва да използва кредитната карта на съпруга си. „Печелех повече пари от него и всъщност бях готов да имам собствена кредитна карта“, спомня си тя. Едва когато Законът за равни възможности за кредитиране от 1974 г. бива приложен, става незаконно да се откаже кредитна карта на жена единствено въз основа на нейния пол. Оттогава жените получават същите привилегии и свободи като мъжете по отношение на банкирането.

Контрацепцията

Репродуктивната свобода все още е тема табу през 60-те години на миналия век, като Агенцията за контрол на храните и лекарствата (FDA) одобрява противозачатъчните хапчета за „тежък менструален дистрес“ едва през 1957 г. Въпреки че в крайна сметка хапчето бива одобрено и за употреба като контрацептив през 1960 г., то все още се смята за незаконно в някои щати и години след това. Предписва се само на омъжени жени с цел семейно планиране.

Вижте още: Господарка на тялото си: кратка история на контрацепцията

В Кънектикът приемът на противозачатъчни хапчета се смята за незаконен до 1965 г., след това се разрешава само на омъжени жени. По онова време хапчето има лоша репутация и се заеклеймява от много общности, религиозни групи и политически фракции като „неморално“. Едва след няколко години се разрешава и нормализира идеята контролът върху раждаемостта да е право за всяка жена.

Пет години след като FDA одобрява противозачатъчните хапчета за контрацепция, 6,5 милиона американски жени са на хапчета. Въпреки това, едва през 1972 г. хапчето става достъпно за неомъжени жени.

Работата по време на бременност

Петдесет години по-рано на жените може да бъде отказана работа, ако са бременни. По-лошото е, че дори наетите жени могат да бъдат уволнени, ако работодателят им разбере, че очакват дете, дори ако са счетени за годни за работа.

Едва когато бива приложен Законът за дискриминация по време на бременност от 1978 г., става незаконно да се дискриминира жена служител поради това, че ѝ предстои раждане. Оттогава на компаниите е забранено от закона да дискриминират въз основа на бременност, независимо дали става дума за наемане, уволнение или лишаване от равно заплащане.

Законът гарантира, че жените, които са бременни, бременни или са родили, трябва да бъдат третирани еднакво за всички цели, свързани с наемането на работа. Работодателят не може да откаже да наеме жена поради нейната бременност, докато тя е в състояние да изпълнява всички основни функции на работата.

Съдебните заседатели

Дори след приемането на 19-та поправка, която квалифицира жените като електори, рядко се среща жена съдебен заседател. Отнема доста време на държавите да приемат законодателство, за да включват жени в избора на съдебни заседатели.

Причината, поради която жените бяха държани настрана, беше, че биват възприемани за „център на дома“, което означаваше, че техните отговорности са свързани единствено с грижата и нищо друго. Освен това се смята, че са твърде крехки и раними, за да чуят подробности за престъпленията, и твърде емпатични, за да останат обективни.

Поради Закона за гражданските права от 1957 г. на жените е дадено правото да участват в състава на съдебните заседатели. Въпреки това, те са били призовавани да участват в в редки случаи и често само когато делото включва жени обвиняеми.

Едва през 1975 г. на жените е разрешено да служат като съдебни заседатели във всички щати. Въпреки че това беше случаят с повечето щати, някои включват жените в съдебното жури още през 1898 г., като например Юта.

Бръшляновата лига

Преди 60-те години на миналия век на жените не е разрешено да посещават училища отб Бръшляновата лига. Йейл и Принстън не въвеждат съвместно обучение до 1969 г., Браун и Колумбия не предлагат прием на жени до началото на 1970 г., а Колумбия остава изцяло мъжки университет до началото на 1980 г.

Въпреки че Харвардският университет има своя Радклиф Колидж, който предлага образование на жените, те се обучава отделно от мъжете, докато през 1946 г. не се провеждат първите общи курсове. През 60-те години завършилите Радклиф вече получават харвардски дипломит, подписани от деканите и на двата университета, а формалното сливане на институциите се случва официално през 1999 г.

Въпреки че на много от университетите от Бръшляновата лига им трябват години, за да приемат жени в своите институции, има някои изключения. Университетът на Пенсилвания започва да приема жени извънредно от 1876 г., а университетът Корнел приема първата си студентка през 1870 г. при специални обстоятелства.

И ако сега ви звучи странно, дори сюрреалистично, помислете за момичетата на Афнганистан, които с днешна дата трябва да се борят за мястото си в класната стая.

Вижте още: Писнало ви е от феминизъм? Заповядайте в Афганистан, там няма

Равенството на работното място

Проблем, който съществува и до днес, макар много неща междувременно да са се подобрили.

През 1963 г. е разкрито, че жените печелят само 59 цента за всеки долар, изкаран от мъж на работното място. Жените също често са избягвани от по-високи професионални позиции въпреки техните възможности, тъй като тези позиции са били запазени за техните колеги мъже.

Година по-късно, през 1964 г., Законът за гражданските права бива одобрен от Конгреса и въз основа на него се приема за незаконно да се дискриминира въз основа на пол и раса. Въпреки това много компании не приемар акта сериозно и до момента, така че Националната организация на жените (NOW) бива основана, за да налага равенството на жените там, където е необходимо.

Един забележителен пример за това как NOW прави нещата по-добри за жените е слагането на край на изискванията на вече несъществуващата авиокомпания Pan Am за това как да станеш стюардеса. Техните правила дълги години налагат стюардесите да отговарят на определени изисквания за височина, да поддържат определено тегло, да подадат оставка, ако решат да се оженят, да поддържат меки ръце и да се пенсионират на 32 години, дори ако все още са способни да изпълняват ролите си ефективно.

Спортът

Жените са доказвали отново и отново, че това, което мъжете могат, го могат и те. Това е приложимо и в спорта, където жените показват колко са квалифицирани в много аспекти и колко способни са да се състезават на по-високо ниво по същия начин, по който го правят мъжете.

Светът е виждал жени да се състезават в спортове като тенис, баскетбол и футбол от векове. Въпреки това, когато става дума за бокс, те не получават същата възможност да се състезават професионално в много страни чак до 90-те години на миналия век.

Едва тогава САЩ, Канада и други европейски държави започват да организират турнири за жени.

Въпреки това едва през 2012 г. женският бокс официално става олимпийски спорт на Игрите в Лондон през 2012 г. По това време Себастиан Коу, председател на Организационния комитет на Лондон, каза, че този ход поставя Лондон 2012 в олимпийската традиция за „напредък на жените в спорта“.

Въпреки че жените си отвоюват място под слънцето и най-накрая са признати не само като майки и домакини, все още има много предизвикателства, пред които са изправени в днешния свят. Въпреки че през последните 50 години са направени значителни крачки към равенството, има още работа за вършене.

Днес жените продължават да се борят за свободата да взимат решения по отношение на собственото си тяло, за справедливи политики за отпуск по майчинство и за равно заплащане на работното място. Въпреки че други може да смятат, че е разочароващо да отнеме толкова време на жените да постигнат това, миналото показва, че е възможно жените да променят хода на историята – и те продължават да го правят всеки ден.

Вижте още: 

Те промениха света ни към по-добро: 8 истории на наши съвременнички, за които не сте чували


Повече информация Виж всички