Големите малки победи на феминизма през 2022-ра

| от MamaMia |


Предпразничните дни обикновено са време за равносметка. И ако тази равносметка се отнася до правата на жените, през последните 12 месеца на този фронт се случиха някои неочаквани обрати. Репродуктивните права  в една от най-големите демокрации в света претърпяха безпрецендентен удар с отмяната на решението по делото „Роу срещу Уейд“. Продължаващите ефекти от COVID-19 допълнително понижиха защитите и увеличи заплахите за здравето на жените в развиващите се страни. Трагичната смърт на 22-годишната Махса Амини по вина на моралната полиция в Иран сложи началото на протестите срещу лицемерно религиозния режим в страната. Войната на Русия в Украйна, стартирана от Владимир Путин, за пореден път извади на дневен ред проблеми като сексуалното насилие във военно време. Защитниците на правата на човека по целия свят, както и хората с нетрадиционна сексуална ориентация или полова идентичност, продължават да се сблъскват с нападения, основани на пола, идентичността или предпочитанията си. Домашното насилие у нас не намаля, а претендиращи за социално ангажиран имидж политически сили у нас продължават да се противопоставят на адресирането му чрез ефективни мерки, под претекст да ни пази от „трети пол“.

И все пак не всичко е в чак толкова черни краски. Немалко беше постигнато в областта на правата на жените. Все пак жените продължават да оглавяват нови законодателни и/или обществени инициативи и да ръководят правозащитни движения и у нас, и в световен мащаб. С наближаването на края на 2022 г. погледнете някои важни положителни етапи от изминалата година, класирани от сп. „Тайм“:

Легализирането на абортите в Колумбия

През февруари конституционният съд на Колумбия декриминализира аборта през първите 24 седмици от бременността. До този момент страната разрешаваше аборт само в животозастрашаващи ситуации като малформации на плода, риск за живота и/или здравето на майакта, или пък бременност в резултат на изнасилване или неволно осеменяване. Гласуването на пет срещу четири от съдиите от Върховния съд допринесе към поредицата от правни победи за репродуктивните права в страни от Латинска Америка като Мексико и Аржентина, които през последните години също подобриха достъпа до аборт. Ерика Гевара-Росас, директор за Америка в Amnesty International, сподели в свое изявление, че това решени дава повод за празник като историческа победа за женското движение в Колумбия, което се бори от десетилетия за признаване за женски права, сред които и репродуктивните.

Прогресивното законодателство на Испания в областта на сексуалното здраве на жените

През май испанският парламент представи законопроект, който поставя съгласието в центъра на мерките за предотвратяване, защита от и преследване на сексуално насилие и изнасилване. Въведен от правителството на малцинството, ръководено от социалистите, той беше одобрен от испанския парламент през декември.

Законопроектът дефинира съгласието като изричен израз на волята на дадено лице – изяснявайки, че мълчанието или пасивността не са равни на съгласие – и добавя лишаване от свобода до 15 години за тези, които участват в секс без съгласието на отсрещната страна. Той също така премахва изискването за съгласие от страна на родителите за 16- и 17-годишните, които желаят да прекъснат бременността си, и прави достъпа до аборт по-лесен за жените. Широкообхватните мерки по законопроекта правят Испания и първата страна в Европа, която предлага държавно финансиран платен отпуск за жени, страдащи от менструални болки, в опит да дестигматизира менструалното здраве.

„Днес изпращаме международно послание за подкрепа на всички жени, които се борят за своите сексуални и репродуктивни права“, коментира за медиите министърът на равенството Ирене Монтеро.

Ратифицирането на Истанбулската конвенция в Украйна

През юни, макар и по време на отбрана от кървав военен конфликт, членовете на украинския парламент гласуваха за ратифицирането на Истанбулската конвенция, световно призната като най-мащабния международен договор за справяне с насилието срещу жени чрез определяне на правно обвързващи минимални стандарти за правителствата в Европа за предотвратяване, защита и наказателно преследване на домашни и сексуално насилие. Ратификацията беше приветствана като историческа победа за правата на жените в Украйна и отбеляза още една стъпка в интеграцията на страната в Европа, въпреки огромните предизвикателства, породени от продължаващата война с Русия, която също доведе до смущаващи доклади и твърдения за сексуално насилие срещу украинци жени в окупираните от Русия територии. „Бързото изпълнение трябва да подготви украинските власти да се справят с тези жестокости и да послужи за успокоение на оцелелите и да им даде увереност да търсят справедливост“, отбеляза по повода Агнес Каламард, генерален секретар на Amnesty International.

Промените по отношение на правото на аборт в Индия

През септември забележително решение на Върховния съд на Индия гласи, че всички жени, независимо от семейното им положение, имат право на безопасен и законен достъп до аборт до 24-та седмица от бременността. Дотогава съществуващата стигма срещу неомъжените жени ограничаваше достъпа на необвързаните жени до аборт до 20-ата седмица. От своя страна това имаше дългосрочни негативни последици върху предоставянето и достъпа до основни услуги за репродуктивно здраве за жените и негласно стимулираше насилието от страна на интимния партньор, както и брачното изнасилване. Съдът кодифицира правото на избор на жената, като постанови, че телесната автономия е част от личната свобода и подчерта, че наказателното правораздаване със сигурност не е подходящият инструмент за намеса в областта на личните решения и телесната автономия.

Гражданското движение срещу режима в Иран

От септември насам ирански жени и момичета водят протести срещу иранския режим след споменатата по-горе трагична смърт на 22-годишната Махса Амини, която почина в ареста на иранската морална полиция, след като беше задържана за  неподходящо носене на хиджаб. Сега, в четвъртия си месец, протестите вече са се превърнали в национално движение срещу задължителното, често брутално, прилагане на ислямския закон от страна на правителството. Протестите се разпространиха по целия свят и станаха разпознаваеми с безпрецедентния си размер и скоростта на самоорганизация и съсредоточаването им върху гласовете на жените, които настояват за свободите си. Иранските протестиращи също са обявени от сп. „Тайм“ за „Герои на годината“ за 2022 г. в рамките на годишната класация на изданието за „Човек на годината“.

Първите жени политически лидери в някои страни

Много държави влязоха в историята през 2022 г., като избраха своите първи политически лидери жени или пък през тази година те встъпиха в длъжност. Годината започна с първата жена президент на Хондурас, Ксиомара Кастро, която встъпи в длъжност през януари. 62-годишният левичарски лидер, чийто съпруг управлява страната от 2006 г. до 2009 г., пое властта в страната с обещанието да се справи с мощните банди за трафик на наркотици и да легализира законите за абортите, отбелязвайки края на 12-годишно управление на изявено дясна партия. Сред пионерите беше и 44-годишната Каталин Новак от Унгария, която стана първата жена президент на страната и най-младият президент в историята на страната. Тук случаят е по-спорен, тъй като тя е известна като близък съюзник на премиера Виктор Орбан, печално популярен с крайно консервативните си политики . Тя встъпи в длъжност през май. Новак, която преди това беше министър на семейната политика, описа избора си като победа за жените и декларира, че иска да бъде добър президент на страната, не въпреки, а именно защото е жена. Нека видим.

*По сп. „Тайм“.

Вижте още: 

„Ама представете си, че имате дъщеря…“


Повече информация Виж всички