Родителството, макар и наистина вълшебно преживяване, идва и със своите предизвикателства. (Всъщност по-често ще чуете родителите да говорят за тях, но после да заключат, че е най-прекрасното нещо на света!)
Отглеждането на дете, наред с преживяването на незабравими моменти и създаването на спомени за цял живот, ни носи и куп отговорности, някои от тях – неподозирани.
Тенденцията в западния свят да имаме по едно дете се увеличава все повече, може би в унисон с нарастващите отговорности. Съществуват обаче и някои откровени недостатъци за самото дете, което израства без братя и сестри. Казвам го и малко пристрастно – дълго съм расла като само дете, преди да се роди брат ми, в ранното ми тийнейджърство, и мога да сравня двете преживявания. Разбира се, дали и колко деца да има си е личен избор на човек и това винаги трябва да бъде единствено и само така. Познаването на рисковете да си единствено дете обаче може да даде някои аргументи на родителите, когато взимат такова решение.
Самота
Понякога липсата на братя и сестри, с които да си играе детето или да споделя моменти на радост и скръб може да го накара да се почувства самотно. Въпреки това не представлява голям проблем, ако на детето се даде достатъчно възможност да общува с други деца, но чувството на самота се засилва, ако например то не посещава ясла или градина и родителите не го събират с приятелчета често.
Разглезване
Въпреки че това отново зависи най-вече от родителите, понякога единственото дете е малко по-глезено, просто защото му се обръща повече внимание и всички подаръци и похвали са за него. Наличието на братя и сестри означава, че има повече деца, за които родителите да се грижат и освен ако родителят не е очевидно пристрастен, никой не е подложен на прекомерно глезене.
Твърде високи родителски очаквания
Родителите проявяват склонност да прекаляват с очакванията, когато имат само едно дете – тогава цялата тежест на семейните амбиции лежи само върху него. Неспособността да отговори на тези очаквания може да доведе до разриви в семейството на по-късен етап и до усещане за малоценност у него.
Неподготвеност за предизвикателствата в живота
Родителите задоволяват всяка нужда и търсене на единственото дете, спасяват го непрекъсннато от опасности, контролират го повече, поради което то не е готово за предизвикателствата, с които трябва да се сблъска по-късно в живота.
Неумение да споделя
Всичко, което едно дете получава, вариращо от играчки, дрехи и учебни пособия до сладкиши или храна, се споделя между братята и сестрите, както са научени от родителите. При липса на братя и сестри е възможно детето да не се научи да споделя и това да му пречи в бъдещите му социални отношения.
Вижте още:
Какво да попитаме детето, така че родителите му да ни намразят
