Не пиша тази статия, понеже съм феминист. Не съм и едва ли някога ще бъда. Смятам, че феминизмът всъщност омаловажава жените, но спирам по този въпрос – това би била друга статия.
Не я пиша и от рицарски порив. Макар да ми се струва, че изключително рядко една жена получава съчувствие от „своите“, особено ако конкретният проблем не е и техен. Та може би малко външно съчувствие би било добре дошло. И това обаче е друга статия. Не искам също така да засягам другите полове, които чисто физиологически имат възможност за забременяване. Това също е друга статия.
Пиша точно тази статия, защото се ядосах:
Слушам по радиото, попадат ми статии (може би някакви социални кампании са тръгнали, не знам) – темата им е за изчерпващия се яйчников резерв. Специалисти обясняват как на една определена възраст яйцеклетките на жената свършват и, въпреки развитието на медицината, идва краят на възможността за забременяване. Но и добавят – ето, да му се не види, колко много жени са навлезли вече в тази възраст, а се занимават да си градят кариери, да си пазят телата, дори се разделят с мъжете си, но не и да започнат да ги ползват активно тези яйцеклетки.
Хубаво. Нека обяснят професорите материята от тяхната си сфера – няма лошо да сме информирани. Обаче това, което ме ядосва и намирам за крайно несправедливо, е упрекът. Порицаването, че тази част от жените не правят деца. Вменяването на вина и държането на сметка. Ама как можело така – то тия жени имали дълг да раждат, да бъдат майки и по възможност – да бъдат млади, здрави, многодетни майки.
Не знам. Вие може да не сте чели и чували тези изказвания и публикации, които мен ме предизвикват. Възможно е да сте попадали на много умерено и зряло поднасяне на подобна информация. А може и изобщо да не сте чували за яйчниковия резерв. Но до мен някак си напоследък стигат такива коментари по темата. Които ме ядосват – с липсата им на разбиране.
Подобно отношение към част от жените има не само по темата за яйчниковия резерв (късното раждане или дори решението да не се ражда). А и по отношение на избора на начина на раждане (секцио пред естественото). Или относно кърменето (липсата му или ранното прекъсване).
Отношение, в което изпъкват упреците в егоизъм.
От професорите и специалистите по горните въпроси („Трябва да се продължи човешкият род и то по правилния начин“). От по-патриотарско настроения сектор от обществото („Да има повече горди и здрави бебета-българчета“). От една част от онези жени, които са забременели млади, повече от веднъж, родили са естествено и са кърмили дълго („Май се мислят за нещо повече от мен!“). И дори от някои мъже („Жената е за да прави секс с мен, а не да ми е шеф“).
Безчувствено отношение.
Или май малко преувеличавам?
Не. Защото:
Според вас какво им е в душичката на онези жени, които всъщност искат да си ползват яйцеклетките, но по някаква причина не могат да забременеят? Как ли точно се чувстват от тези упреци жените, на които по медицински причини им се налага да родят секцио, а не са го избрали, защото искат да си пазят стегнато влагалището за нови подвизи? А дали и без чуждите обвинения жените, на които кърмàта рано е спряла, не са преследвани от образа на „лошата“ майка?
Е да, описаните не са всички жени, за които ставаше дума. Те може и да са малцинство. Обаче едва ли бъркам, че човечното отношение към този, който не е сред мнозинството, също трябва да ни е важно. Да сменим тона, да внимаваме малко повече при генерализиране, да няма „тънки“ подмятания, когато коментираме. В случая – темите за забременяване, раждане, кърмене, майчинство.
Да, има и жени, които изобщо не искат да забременяват. Или не искат да раждат естествено, не искат да кърмят. Не искат да сключат брак. Дори не искат да имат сериозна връзка.
Те според мен също не заслужават такива обвинения и подмятания.
Първо, защото е нормално решението наистина да си е тяхно. И имат право сами да определят накъде да поемат. Ако поискат – да се стремят да станат най-голямата шефка в офиса. Да са си шефки и в личния живот и да обикалят от мъж на мъж само заради собствените си нужди. Да си пазят стегнато влагалището за нови подвизи. Да си отглеждат безстриеви цици, непознали гравитацията, в съюз с естестичната хирургия. И дори – по една или друга причина, но винаги по собствено желание – да не стават никога майки.
Аз лично никога няма да съумея да разбера човек, който е избрал да няма деца. За мен това е непонятно (което също е съвсем различна статия).
Но пък смятам, че не бива да налагаме на никой човек да става родител.
И вместо да замеряме с упреци жените, които не искат да раждат – може би да се огледаме. Да видим първо какъв е светът, каква е средата наоколо, накъде ние, човеците, бутаме нещата. Не намеквам, че светът е гаден или че хората сме лоши. А че е добре да си дадем сметка за посоката ни. Дали не сме усилили прекалено материализма за сметка на останалото. Какво преследваме, кое приемаме за важно, за успех в живота. Дали няма да е малко по-различно, ако позволим на съчувствието срамежливо да се сбута сред властта и влиянието, сред известността, сексуалността и останалите най-популярни ценности.
На сегашния фон обаче – не е ли съвсем нормално да има много жени, които имат други цели. И не искат да раждат. Би трябвало да можем да разберем и тях.
Така че може би проблемът не е в изчерпването на яйчниковия резерв на нераждалите жени. А в изчерпването на съчувствието помежду ни.
Вижте още:
Краят на токчетата води със себе си и края на офисния патриархат