26 октомври е Ден за осведоменост за интерсексуалността и, ако сте чули за това и не сте особено запознати, вие вероятно си казвате „О, Боже, още една сексуална ориентация, за която не знам, ли е това?“. Обаче отговорът е „не“.
Интерсексуалност е общ термин, използван за описание на хора, които развиват сексуални характеристики, които не съответстват на двоичния пол на мъж и жена – например притежават полови белези и на двата пола, или пък на нито единия. Например, някои интерсексуални хора, които са определени като жени при раждането, могат да развият както мъжки, така и женски полови характеристики и обратното.
Статистически интерсекс хората са толкова често срещани, колкото и червенокосите.
Въпреки че широко се смята, че интерсекс хората са рядкост, те всъщност съставляват около 1,7% от населението, което е сравнимо с броя на хората с естествено червена коса по света. Много деца се раждат с неясни гениталии, което означава, че лекарите не могат да идентифицират пола им като мъж или жена. Научните изследвания и съществуването на интерсексуалните хора доказват, че сексът не се състои само от XY (мъжки) и XX (женски) хромозоми. Полът може да бъде флуиден, точно както са и половите роли. Например, някои хора се раждат с клетки, които имат както XX хромозоми, така и XY хромозоми едновременно.
В Доминиканската република има особено много интерсексуални хора – дотолкова, че съществува конкретен термин в разговорния език за тях: „guevedoces“, което буквално преведено означава „пенис на 12“ и идва оттам, че хората са родени с женски сексуални характеристики, но след това започват да развиват мъжки гениталии през пубертета.
На твърде много места по света неяснотата на пола на интерсексуалните хора при раждането води до нехуманната практика лекари да „коригират“ пола им оперативно, за да съответства на мъжките или женски полови характеристики, понякога по избор на родителя.
Много законодателства разрешават на медиците – със съгласието на родителите на бебето – да извършват операции на деца, като ги лишават от всякакъв вид влияние и възможност за решение за собствените им тела. Тези тежки инвазивни процедури могат също да причинят сериозни проблеми като безплодие, болка, инконтиненция и проблеми с психичното здраве.
Интерсексуалната общност отдавна се застъпва за признаването на флуидността на пола им от системите на здравеопазване, за да не бъде необходимо децата да са принуждавани да се „впишат“ още по рождение и да нямат никакво право да взимат съдбоносни решения за телата си. В своя резолюция Европейският парламент строго осъжда нормализиращите пола процедури и операции и насърчава държавите-членки да приемат законодателства, които да защитават телесната неприкосновеност на интерсекс хората „възможно най-скоро“. ЕП също така потвърждава, че интерсекс хората са „изложени на многобройни случаи на насилие и дискриминация в Европейския съюз“ и призовава Европейската комисия и държавите-членки да предложат законодателство за решаване на тези въпроси. На интерсекс хората обаче все още им се налага да се борят за телесна автономия и генитална цялост.
Възгледът на западното общество за пола и пола като изцяло двоични прави невъзможно разбирането на комплексността и уникалността на човешкото тяло. Бетонирането на това виждане като императив оказва отрицателно въздействие върху здравните грижи, които биват оказвани на интерсексуалните хора.
Прайд флагът на интерсексуалната общност е създаден от писателя и активист Валентино Векиети.
Тази вариация на знамето беше окачена по улиците на Лондон по-рано тази година като знак за това колко прогресивна и постоянно развиваща се е ЛГБТИ+ общността. Интерсексуалното знаме представлява лилава окръжност на жълт фон. Знамето първоначално е проектирано от австралийския изследовател Морган Карпентър. Лилавият кръг символизира „непрекъснатост, цялостност“, както и „правото да вземаме собствени решения относно собствените си тела“. Има безброй вариации в сексуалните характеристики и да вярваме, че полът няма как да излиза от познатите ни представи, означава да подкопаваме съществуването на интерсексуалните хора. Тази общност трябва да има правото да взима решения по отношение на тялото и идентичността си и да не бъде лишавана от телесната си автономия и правото си на информирано съгласие.
Вижте още:
Не ви се прави секс с месеци? Възможно е да сте хипосексуални
