7,5 секунди. Толкова, а дори и по-малко внимание получава вашето CV на пръв поглед, за да привлече вниманието на експерта по човешки ресурси или рекрутъра и да прецени дали ще продължи да го чете, или ще спре дотук. При подготовката на своята автобиография твърде много кандидати се фокусират най-вече върху форматирането – шрифт, разстояние между редовете, оформление и брой страници. Но формата не е по-важна от съдържанието, думите са по-важни. Според експертите по създаване на автобиография от Харвард шансовете ви да бъдете забелязани са много по-големи, когато използвате силни, въздействащи експресивни глаголи, които издават увереност, лична ангажираност и енергия. Това също означава да знаете какво да избягвате.
Двете думи, които отлбъскват или губят вниманието на специалиста по подбор на кадри, са…. „отговорен за“. Или „отговарям за“. Махнете ги от CV-то си.
Сигурно се чудите защо. Носенето на отговорност за нещо е обикновено обстоятелство, то дори често се тълкува негативно, свързва се с вина. Да се каже, че сте „отговорен за…. комуникацията с клиенти например“ е слаб и общ начин да опишете своите способности и постижения. Разбира се, че сте носили отговорност. Но не правим ли всички това на работа? Как то ви прави изключителни? Донесохте ли някаква добавена стойност с това? Разработихте ли нов подход, нова стратегия? Привлякохте ли нови партньорства? Развихте ли хора от екипа да придобият повече комуникационни умения? По-добре разкажете това.
Друг съвет е да стоите далеч от изкушението да използвате общи модни думи и объркващи фрази от офисния жаргон.
Може би ги чувате или виждате да се употребяват през цялото време, но често са невероятно неясни като съдържание. Няколко примера: синергия, емпатия, екипен играч, мислене извън рамките, гъвкавост, „can-do-attitude“, креативност, стрес мениджмънт, устойчиви цели. Какво имате предвид с тях? По-добре разкажете това, иначе звучи клише. Невероятно много хора ще са написали същото като вас. Как се отличавате от тях?
Другата голяма тема в писането на автобиографии са описанията чрез употреба на прилагателни. Не се ли чувствате глупаво понякога, когато трябва сами да хвалите постиженията си с епитети? Прилагателните са слаба част на речта, когато се представяте, защото звучат недоказано, като пожелателни твърдения за самите вас. Затова трябва да ги подбирате много внимателно и с мярка, така че действително да поясняват това, което искате да кажете, но без да пресолявате манджата и да прозвучите като кух самохвалко. Не се определяйте като успешен, добър или изключителен в нещо, по-скоро опитайте да опишете обективно самите компоненти от работата си, които ви правят такъв, и оставете финалния извод, на човека, който чете вашето CV.
Ето някои подходящи примери за такива епитети:
За лидерство – целенасочено, отдадено, фокусирано, хуманно, тренирано.
За екипна работа – синхронизирана, интегрирана, съвместна, взаимно допълваща се, балансирана.
За постижение – изпълнено, завършено, доставено, формулирано, установено.
За комуникация – илюстративна, откровена, непредубедена, открита, инклузивна.
За нововъведение – подобрено, повишено, максимализирано, добавящо, смислено.
За проучване – тествано, проверено, идентифицирано, картографирано, оценено.
За творческа мисъл – конструктивна, проектираща, вдъхновена, разработваща, надстрояваща.
Вижте още:
Шест думи, които ме провалиха на интервюто за работата-мечта
