Добре дошли в Ада! Две мъртви новородени, една и съща болница

| от Фондация "Открито сърце" |


След като историята на украинката Олга Иванова** и нейното мъртво бебе стана национална новина, с нас се свърза Анастасия Гулий, 40-годишна жена от Одеса, която има почти идентична съдба. Месец преди бебето на Олга да умре, бебето на Анастасия се ражда мъртво пак в същата болница – „Св. Анна“ във Варна, но обстоятелства на тази смърт са още по-шокиращи. Анастасия, повлияна и потресена от историята на Олга, реши да разкаже на Фондация „Открито сърце“ за това какво се е случило с нея, за да могат повече хора да разберат какво се случва в тази болница и как се третират бременните украинки в България. „Не искам повече да мълча! Нека и моята трагедия стане публично достояние и дано това, което се случи с мен, да стигне до повече хора!“

Ето нейният разказ:

Анастасия пристига в България с двете си деца през март и бременна с трето в шестия месец. Мъжът ѝ се сражава на фронта. Терминът ѝ е на 28 юни.

Тя започва да търси лекарски грижи, както и бременната Олга. Минава през същия ад. Отива в поликлиниката към болницата, която ѝ е посочена за място за грижи на украински бременни жени.

„На регистратурата се държаха ужасно грубо с мен. Махаха ми с ръка да се махам, казваха, че не разбират руски и да им говоря на български. Казаха, че не приемат украинки, ако не си платят. Отказаха да ми дадат какъвто и да е съвет какво да правя“, споделя Анастасия. В отчаянието си тя чука на вратата на старшата сестра на поликлиниката и тя я насочва към д-р Станислав Славчев – акушер-гинеколог към болницата, който преглежда и в поликлиниката. Докторът се съгласява да я преглежда – един път в месеца. Не се говори за планирано секцио, не се споменават специални тестове за плода на родилка на 40 години, не се говори за рискове и за по-специалнен мониторинг за жени, раждащи в по-късна възраст. Плодът на Анастасия е много голям – 5 килограма! Кръвните ѝ изследвания са добри, плодът се развива прекрасно. На 6 юни тя отива при д-р Славчев с 2 см разкритие и леко капене на води. Моли да я приемат в болницата и да ѝ направят секцио. Казва, че при подобни симптоми е раждала и другите си деца.

Докторът ѝ казва, че е рано и че ще ражда без секцио!

И ѝ казва да дойде при него след една седмица. Тя се връща на 14 юни – вече с разкритие 3,5 см с води, които продължават да капят. Чака четири часа пред кабинета му, докато влезе, докато той преглежда „редовните пациентки“, макар докторът да я е извикал в определен час.

И отново докторът ѝ казва, че е рано да влиза в болница и я отпраща. Казва ѝ да дойде след два дни. На 16 юни тя е при него отново – разкритието ѝ е 5,5 см, водите продължават да капят, той отново я отпраща. Тоновете на детето са нормални. Казва ѝ да дойде на 18 юни към обяд. Тя пристига и той ѝ казва – „Е ,сега вече ще раждаш!“. Слага я на ехографа и учудено я пита – „АМА ОТКОГА ДЕТЕТО ТИ НЕ ДИША! ТО НЯМА ПРИЗНАЦИ НА ЖИВОТ!“.

Анастасия в шок го моли бързо да ѝ направят секцио да ѝ извадят детето. Докторът ѝ казва, че няма закъде да бърза, след като плодът вече е мъртъв, но ако иска да отива в болницата, той не можел да дойде, защото още преглеждал в кабинета си и застъпва на смяна в болницата в 20 часа вечерта. Анастасия отива в родилното отделение и там ѝ отказват да ѝ направят секцио, казват ѝ да чака доктора си. Тя седи с часове в чакалнята на родилното, докато д-р Славчев застъпи на смяна – в чакалнята с мъртвото бебе в утробата си… над шест часа! Не знам как една майка може да запази разсъдъка си в такава ситуация!

Той препоръчва да не ѝ правят секцио, ами да роди мъртвото си дете по естествен начин с предизвикани контракции. В 21:05 мъртвото бебе излиза от утробата на майка си. Славчев се обръща към Анастасия и ѝ казва: „Нищо, скоро ще родиш пак“.

Анастасия със сълзи на очи споделя за ужасното отношение към нея в отделението. Оставили са я да лежи там цяла нощ, никой не я е питал дали се нуждае от нещо. Никой не ѝ е казал една добра дума на съчувствие, никаква проява на човещина. „Виждах ги как ме гледат и четях в очите им омраза. Не можех да разбера какво съм причинила на тези хора, че да ме мразят“, плаче Анастасия докато разказва историята си.

На другия ден пристига лекарят ѝ да я види. Казва, че „специално заради нея дошъл да я види в неделя“. „Той ме попита как се чувствам. Аз се опитах да му кажа колко ми е тежко, а той ме прекъсна и ми каза – „не ви питам за настроението ви, а за физическото ви състояние!“.

Изписват Анастасия на третия ден – както е по здравна пътека.

Тя настоява да вземе мъртвото си дете и да го погребе в Украйна. Първоначално не ѝ разрешават, но след намеса на адвокати от украинската общност и украински правозащитници, тя взема детето си, заминава за Украйна да го погребе, за да може съпругът ѝ да присъства. След това отново се връща в България. Дълго време има кръвотечение, но предпочита да умре, отколкото отново да стъпи в тази болница!

Има невероятни съвпадения в диагнозите на двете мъртви деца – това на Олга и нейното.

В резултатите от аутопсията на бебето на Анастасия – отново се посочва вътрешноутробна инфекция и проблем с плацентата! Инфекции, които все се появяват след изтичане на околоплодна течност и все в последния момент преди раждането – при напълно здрави майки и здрав плод!
Фондация „Открито сърце“ настоява българските разследващи медии и държавни органи да обърнат сериозно внимание на това как се третират украинските бежанци в българските болнични заведения. Също така очакваме правителството да вземе спешни мерки по отношение на достъпа на бежанците до медицинско обслужване, както и незабавни мерки по отношение на дискриминацията на украинските бежанци и търсене както на административна, така и на наказателна отговорност на медицинския и болничен персонал, който си позволява да малтретира хората, намерили подслон от война в България.

Нашата фондация ще сезира европейските институции и правозащитни организации да задействат мониторингови системи, които да гарантират адекватни грижи и да разследват случаи на дискриминация.

Фондацията направи парично дарение на Анастасия и ще продължава да помага на семейството й.
Благодарим на дарителите!
IBAN BG47RZBB91551014552199
PayPal openheartbg@gmail.com

*Текстът е препубликуван в оригинал с изричното съгласие на Фондация „Открито сърце“ от Facebook страницата на организацията

**Олга Иванова е 37-годишна жена, избягала от Украйна, чието дете умира на 7 август в МБАЛ „Св. Анна“ във Варна, 10 дни след раждането си. По думите на майката, която също се свързва с Фондация „Открито сърце“, случилата се трагедия се дължи на забавено раждане и неадекватни лекарски грижи.

Вижте още:

Две вселени: едната шества за мир, на другата ѝ „крадат мъжете“