Здравейте хора, желаещи по-добра държава на децата ни.
Скоро, живот и здраве, ще родя дете в тази въпросна държава. Това дете е от ромски произход, по линия на баща си. Да отговоря веднага на няколко въпроса, които често получавам: Да, грамотен е, да, образован е, и не, нито ме бие, нито се е опитал да ме накара да прехвърля своя собственост на негово име. Живеем си много щастливо и весело.
От тази моя „междинна“ гледна точка, ще споделя няколко кратки случки от нашето прекрасно, грамотно, гордо общество. Няма дори да зачеквам ромската култура, която всъщност много малко българи познават (да, дори и тези от вас, които „цял живот сте живели до махалата“.)
Концентрирам се върху българската култура.
Когато споделих на една близка приятелка, че съм се събрала с въпросния мъж от ромски произход и съм щастливо влюбена, тя прекара един час в опити да ме разубеди. Кулминацията в разговора беше: „Ако забременееш от него, ще те накарам да направиш аборт“. Причините, които изтъкна, се свеждаха единствено до произхода му, и до това, че тя познава ромите по-добре от мен, защото е „живяла до тях цял живот“.
Наша обща приятелка ме попита 2-3 месеца по-късно защо съм спряла да общувам с въпросната жена. Когато ѝ разказах с две думи и споделих това с аборта, отговорът беше: „Не, тя не го е казала с лошо, просто е директна и казва много рязко неща, които останалите може би си ги мислим, но няма да ги кажем“.
Откакто видя, че живея с ром, един по-възрастен съсед, когото познавам, откакто съм се родила, спря да се качва в асансьора заедно с мен и въобще да дава признак, че ме вижда или забелязва. Не че ми липсва, но просто не може да не се забележи усилието, което полага, за да ни избягва.
За съседите мога да разказвам още много, но тук не е идеята да пиша книга – поне сега кимат или отговарят, когато мъжът ми им казва „Добър ден“, и наскоро чак касиерката възторжено и изненадано го похвали, че има „много хубав подпис“, когато се подписа в тетрадката ѝ, че е платил водата и таксата за входа.
Когато съвсем наскоро обсъждах с гинеколожката си къде мисля да раждам, тя категорично каза: „Само не в [еди-коя си болница], там е пълно с ма***ли“.
При следващия преглед пак повдигна въпроса, явно беше забравила, че го бяхме обсъждали вече. Пак споменахме въпросната болница и тя каза, че не я препоръчва, защото не слагали упойка. Половин час по-късно, когато се беше разговорила повече, докато ми беше прикачила уред за измерване на сърдечните тонове на детето ми, се върна пак на темата и каза: „Знаеш ли защо всъщност не я харесвам тази болница?“. „Защо?“, попитах, подготвяйки се за истинския отговор. „Пълно е с ц***ни, не за друго“.
Това са само няколко примера на странно (да не кажа налудничаво, да не кажа жестоко) поведение, което аз виждам. Пак е през филтър. Моят партньор, бащата на детето ми, почти даже не забелязва тези неща, защото среща много по-силна агресия в ежедневието. Вчера например го спря полиция за пореден път, за „справка“. Това се случва поне веднъж седмично, и аз се дразня всеки път, защото единствената причина да спират него и само него, е цветът на кожата му. Вчера ми звънна, че ще се забави – „Пак ме спряха за справка, като ме пуснат, се прибирам“. Аз се ядосах, но той чак се върна весел. Полицаите били готини, „нито се заядоха, нито нищо, просто провериха момчетата личната ми карта, единия чак ме похвали как си свивам тютюна“.
Такова приятелско отношение, докато те спират безпричинно за справка за втори път тази последните пет дни, си е повод за радост. Преди няколко месеца, като в разказ на О’Хенри, той излезе за сок и се върна чак късно през нощта, след пет-шест часа, и след като се бях обадила на полицията и обмислях дали да го обявя за изчезнал. Оказа се, че са го прибрали в районното, защото когато влизал в супермаркет от известна верига да купи въпросния сок, някакъв човек от съседна сграда решил, че влиза да ограбва магазина и се обадил на 112.
Той, разбира се, ежедневно влиза в магазини без проблеми и без някой да вика полицията. В онзи конкретен следобед, е вървял към супермаркет, който се намира на доста тиха уличка в квартала. Бил е единственият човек на улицата (не е било оживено), и се е завъртял около входа, докато си допуши цигарата, в близост до щайги, кашони и частта на магазина, която е склад. За съвестния гражданин, направил обаждането, вероятно е изглеждало, че оглежда склада и се обмисля да открадне стока оттам. Оказало, се че има патрулка на съседната пряка, както после му казали полицаите, така че когато обаждането към полицията е получено, колата пристига моментално – цигарата така и останала недопушена.
От патрулката изскачат двама енергични полицаи и почват с обидите на етническа основа и заплахите. Разбира се, веднага проверяват личната карта – и виждат, че постоянният адрес, написан на нея, не е в нашия квартал, а в друг, по-беден квартал. Тук съвсем се усъмняват в мотивите на мъжа ми въобще да бъде чак в този квартал, очевидно е дошъл да търси да обира някого, смеят му се когато им казва, че живее тук „с българка“, и се дразнят, че мъжът ми им отговаря и спори.
„Много си бил грамотен бе, много си разбираш от правата“ и тем подобни коментари.
Не са си станали симпатични, с две думи. Оттам го набутват в патрулката и го водят в районното, където го държат няколко часа и го пускат.
И пак спестявам много неща, които мога да разкажа – за случаи с него и негови роднини, които ги държат в РПУ-тата по 24 часа, и ги скъсват от бой, без да са извършили някакво престъпление – просто защото са „под подозрение“. Много мога да разказвам: как ги връзват за тръби до отворена врата насред зима и ги пускат на следващия ден с пневмония, как ги връзват за стените – едната ръка горе, другата долу, за да не могат дори да се свият, когато ги налагат с палките – въобще, много може да се разкаже.
Но защо го пиша всичко това?
Днес имаше един от много случаи, в който под обективен, умерен, безпристрастен пост, споменаващ хора от ромски произход, почнаха да кацат расистки коментари. Неграмотни били, ама защо раждали, ама стига с тази „толерантност“ – няма смисъл да повтарям, всички знаем обичайния репертоар.
Като бъдеща майка на дете от ромски произход, чета тези коментари и последното нещо, което искам да направя, е да „интегрирам“ детето си в такава среда. Инстинктът ми е, освен да му дам силен старт в живота, да го образовам, и да го отгледам като силна личност, също и да го науча как да се пази именно от тази отрова. Това, което не ви засяга лично, може да изглежда много безобидно, чак може да ви се струва „нормално“ и „човешко“ да слушате или говорите как ромите не трябва да раждат, или как трябва да бъдат избити, понеже – например – „слушат силна музика“, или са „неграмотни“. Но е бая некомфортно да си бременна в осмия месец и докато лекарката ти слуша сърцето на детето ти и с умиление описва как е качило 400 грама от предния преглед, в следващия момент да плюе по ромите с чиста ненавист.
Това дете, чието сърце бие толкова силно, е с ромска кръв. Да ѝ го кажа ли? Ако ѝ го кажа, ще мога ли да продължа да ѝ имам доверие като на лекар?
Скъпи расисти, ВИЕ сте странните и противните. Аз имам много по-голям допир до ромския свят от вас и досега не съм имала нито едно лошо изживяване. Напротив, сприятелявам и се сродявам с топли и сърдечни хора. Единствените лоши изживявания са дошли от вас. Много сте убедени, че сте по-висши, но кълна се, гледам ви и се чудя какво толкова по-добро има във вас, че да искам детето ми да попива от културата и мирогледа ви.
Тъй наречената интеграция трябва да върви в двете посоки.
Първо, запитайте се защо някой да иска да се интегрира именно към вас? Толкова ли сте по-стойностни като хора само защото, например, сте по-грамотни (а в повечето случаи даже и не сте по-грамотни, но това е друга тема)? И второ, когато някой отсреща прави опит да се интегрира – например, да запише детето си на училище, както беше случая от поста в тази група днес – какво постигате като изсипвате обичайната си жлъч? „Не трябва да раждат“. „Стига с тази толерантност“.
Така не създавате общество, в което някой да иска да се интегрира – било то човек от малцинство, човек със съвест, човек запознат поне малко с история. Добре е да го знаете, тъй като сте част от група целяща да създаде по-добра държава за децата ни.
*Оригиналният текст на Мартина Петкова е написан във Facebook групата „ЗА по-добра държава на децата ни!“ и публикуван от нас с нейното изрично съгласие и без редакционна намеса в знак на солидарност с историята и тезата ѝ.
Вижте още:
„Я, всички по-тъмнозелени да слязат да бутат автобуса“