Не, това не е магия, с която да накарате вашето малко дете да ви остави на мира за 10 минути. Всъщност включва точно обратното – за 10 минути да отделите цялото си внимание на малкото си дете – без телефон, без домакинска работа, дори без братята и сестрите му – и да го оставите да поеме водеща роля в дейност по свой избор.
Може би си мислите: „Аз прекарвам целия ден с детето си, колко повече им трябва?“.
Обаче важно е качеството, а не толкова количеството на прекараното време. Приготвяне на храна, записване на детска градина, метене на трохи след детето – всичко това грижа, но не и персонално внимание. Въпреки че е малко вероятно 2-годишно дете да ви върне услугата и да предложи да си поиграе тихо, докато вие дремвате, все пак удовлетворяването на нуждата им от внимание ще наклони везните във ваша полза и в полза на мира и спокойствието у дома. Дори ако сме с децата си през целия ден, отделянето на съсредоточено, отдадено време един на един е абсолютна промяна в играта, твърдят експертите по ранно детско развитие Кристин Галант и Дийна Марголин.
Марголин и Галант препоръчват да се даде специално име на тези няколко минути от деня – „Минутите на мама и Стефчо“ например, и така детето да ги очаква с нетърпение, както се очаква любимо филмче, време за четене на приказка или „Лека нощ, деца“. По отношение на това как прекарвате тези 10 минути, експертите изповядват максимата, че по-малкото е повече. Често родителите мислят да нулират и да се свържат, децата се нуждаят от голям жест, като излет до зоологическата градина, купуване на нови вещи или пътуване заедно, но в действителност вашето малко дете иска просто вас. Съвместните занимания може да включват играчки или само въображението ви.
Следвайте идеите на детето.
Нулева критика и никакво коригиране от ваша страна – това е единственото правило за тези 10 минути. Това е насочена към детето игра, а не обучение или възпитание. Можете да закупите визуален таймер, който малките деца, които все още не четат часовници, могат да разберат, за да следите времето. Важно е периодът да е ограничен, за да е специален, но и регулярен, за да се очаква с вълнение и нетърпение. Когато детето ви поиска повече време, напомнете му, че утре ще има още 10 минути. Също така е полезно за родителите да знаят, че 10-те минути си имат край. Това помага на мотивацията им наистина да отдадат вниманието си на 100% и да влязат в играта.
Мозъците на малките деца все още са в процес на изграждане. На невръстна възраст детето невинаги може да формулира емоциите си – кога се страхува, кога е тревожно, кога има нужда от мама. Вместо това, за да привлекат вниманието ви, те ви показват чрез физически прояви на нежелано поведение. Много от нас са израснали с родителите ни, които ни игнорират, когато действаме, защото рационализират, че „го правим за внимание“. За разлика от това, „10-минутното чудо“ дава на детето внимание, преди то дори да го е поискало.
Едно нещо, което да не правим?
Не зарязвайте всичко, за да започнете 10-те минути, когато детето ви започне да губи контрол и търпение. В идеалния случай това трябва да е рутинно събитие, на което детето ви може да разчита, а не внезапен начин за справяне с гневния избухване. Ако сте по средата на нещо и детето ви се разстрои, можете да продължите да правите това, което правите, и да потвърдите чувствата му. Марголин и Галант предлагат да кажете нещо, с което да утвърдите емоциите му – например че разбирате, че е разстроено и не му се сърдите, че ще имате възможност да му обърнете внимание след малко.
Малките деца имат избухвания, те още се борят с контрола на импулсите. Това са на 100% моменти, дължащи се на възрастта и етапа от развитие, и не са непременно отражение на вашето родителство, не корете себе си. Но ако можете да укротите тези поведения с инвестиция от само 10 минути на ден? Това ще е малка победа.
Вижте още:
