Набиха жена в централния парк на гр. Пещера. Намесих се. Повиках полиция. Полицията нищо не направи. Насилникът си тръгна. Това е кратката история. Ето и по-дългата. Малко ще е като докладна записка, която може би полицаите няма да съставят или ако съставят ще е с невярно съдържание.
Седим си в парка и чуваме писъци на жена, придружени от този специфичен шум от удар по тяло, крещене „Ще те убия“, последвани от женски плач. Трябваха ми около две секунди да се отправя към инцидента. На място установявам жена, просната на земята и ридаеща. На пейка седи мъж-каубой и до него колело. С още един мъж с куче започнахме да го разпитваме какво прави, защо бие жената. Обяснявам на човека, че ще повикам полиция. Той ми се смее в лицето.
Обадих се на 112. Казах си имената и обясних за случилото се.
Пристигнаха два полицейски автомобила. Обясних на полицаите какво съм видял – удари заплахи, крясъци, падане на земята, писъци на жена. Посочих извършителя. Полицаите явно са възприели, че соча другия човек, с когото се бяхме притекли на помощ. Поискаха му на него личната карта, не на насилника. Отведоха го към полицейската кола. Аз ги последвах и попитах полицаите какво се случва и че всъщност извършителят е друг.
Казах им няколко пъти, ето ми личната карта, вземете ми данните, аз ще свидетелствам как онзи човек би жената и я заплашваше, че ще я убие. Те явно загряха какво е станало, но докато аз се разправях с тях човекът насилник изчезна или просто полицаите го оставиха да си тръгне. Същевременно започнаха да обясняват на другия свидетел как ще му напишат акт за това, че кучето му е без намордник. Към мен се обърнаха с – „Ти много знаеш, да не си работил като полицай?“
Започнаха да ми обясняват, че тази жена я познават и това не е първият случай (явно намекнаха, че си го заслужава).
Тя била парцал, това се опитаха да ми кажат. Нямало да подаде жалба. Аз им обясних, че хулиганството по чл. 325 е от общ характер и жалба не трябва и че съм свидетел на това непристойно поведение. Нищо! Гледаха ме с учудване, все едно съм извънземно. Обясних им, че в много подобни случаи след насилие и непредприемане на мерки се стига до убийства. Това се посрещна с някаква насмешка. Пак подчертаха, че много зная. Казах им, че мога да подам сигнал срещу тях и да пиша до Министъра на вътрешните работи, ако трябва. Отговорът беше: „Ако искаш и сега му се обади“. Всички си тръгнахме. Някакво чувство на ужасно безсилие ме обзе, но и порив да не оставям тази история така. С каквито средства разполагам по закон, с такива ще се опитам да поправя този абсурд.
*Текстът е препубликуван от профила на автора във Facebook с неговото изрично съгласие и без редакционна намеса. Заглавие: Mamamia.bg.
Вижте още:
