Преди две години, когато загина Милен Цветков, писах един коментар, който започваше ето така:
„Момчетата с Q7 са симптом на едно всеобщо духовно заболяване. Субпродукт на епоха, която не тече според законите на времето. Техни бащи са лошите в страшния филм, тъй пожела си съдбата. Майка им е онази, която бял мерцедес я преследва в живота. Предците им – колекционери на доноси, на лихвоточки, или на двете в куп. Има десетилетна музикална култура във възхвала на тези момчета, има весели филми за чаровните и привлекателни мафиоти, има тениски на Scarface и цитатчета на Иво Андонов, има стереотип, че жените не искат пич без лъскава кола, и той понякога е верен, има комплименти като „гъзар“ и „тарикат“, има електорат и обществени постове за момчета с Q7, има закони, които те са написали – за себе си и за другите момчета с Q7.“
Тази сутрин, след новината от изминалата нощ, се замислих останало ли е нещо за казване, нещо смислено, нещо ново.
Малко след 23 часа на 05 юли, 35-годишен бивш футболист на „Левски“, „Ботев“ и „Спортист“ (Своге) на име Георги Семерджиев, с над 50 наказателни постановления, свръзани с управлението на автомобил, причинява тежка катастрофа при преминаване на червен светофар с автомобил Audi Q7 през кръстовището между булевардите „Черни връх“ и „Арсеналски“. В катастрофата загиват две млади жени – на 22 и 26 години, които в момента на удара се намират на тротоара зад оградата на булеварда. Семерджиев, който бяга от местопрестъплението, е шофирал с отнето свидетелство за управление и с фалшиви немски номера, въпреки че автомобилът му е регистриран на името на българска компания. В разполовената на две кола са открити две сини лампи и полицейска палка. Семерджиев е криминално проявен и през 2010 г. е бил арестуван за „черно тото“ при спецакция на ГДБОП.
Часове преди катастрофата във Facebook групата Audi Q7 Bulgaria е публикуван следният анонимен пост:
„Издирвам шофьора на черна Q7 с немска регистрация MGH…, който щеше да ме отнесе със 160 на Околовръстното около 6 тази вечер. Ти си убиец, човече, който и да си! Ако някой има инфо за подобен автомобил и собственика му, моля да коментира!“
От коментарите под публикацията става ясно, че ситуацията се отнася до същия автомобил и шофьор.
При прочитането на новината и анонимната публикация изникват някои неизменни въпроси. Като защо лице с над 50 наказателни постановления за нарушаване на Закона за движение по пътищата изобщо продължава да управлява автомобил. Или защо в отрязъка между 18:00 и 23:00 часа във фаталния ден меко казано рисковото му поведение на пътя остава незабелязано от органите на реда. Или защо авторът на публикацията в групата на Audi Q7 предпочита да напише анонимен пост, отколкото да се свърже с компетентните органи, да се представи с името си и да сигнализира за видяното, в който случай, поне на теория, е възможно катастрофата по-късно да не се случи.
Всъщност отговорът на третия въпрос са първите два.
Момчетата с Q7 и ние живеем в една държава, но в две паралелни вселени, и в едната този отговор звучи като безнаказаност, а в другата като безнадеждност.
Ако аз и вие подадем изрядна по съдържание данъчна декларация за доходите си в размер на 1500 лева, но закъснеем с два дни след крайния срок, ще ни призоват да даваме обяснения и вероятно глобят. Ако аз и вие закъснеем със сметките за парно, ще ни изпратят ЧСИ. Ако на нас с вас ни скатават осигуровките, по-добре да си мълчим, че друга работа може и да няма. Ако аз и вие отидем със спрейове и маркери да изразим политическите си позиции на фасадата на Паметника на Съветската армия в София, ще ни арестуват. Ако аз и вие си разделим цигара марихуана на пейка в парка, не само ще ни арестуват, ами и ще ни съдят, а до съвсем скоро щеше да ни съди специализиран съд.
Ако на нас с вас ни откраднат чантата с личните документи, ще ни мотат по институции и гишета, докато в крайна сметка се окаже, че сме изпуснали някой срок и платим глоба за изгубена лична карта за откраднатата си такава. Ако аз и вие се обадим да сигнализираме, че заплашителен човек тормози съседката ни пред вратата ѝ, ще ни задат плеяда абсурдни въпроси, след което, ако изобщо дойдат, ще кажат „ааа, еее, ама те се познават от преди с тоя човек, няма проблем“, а после, ако съседката ни имат късмет, може дори и да не гледаме за нея в черен чувал по новините. Ако пък гледаме, и аз и вие решим да отидем на протест срещу насилието над жените, а на протеста дойдат „контрапротестиращи“ с бръснати глави, за да ни заплашват, те просто ще изразяват гражданското си мнение. Ако на нашата врата дойдат хора, представящи се за полицаи, за да разпитват за имуществто и наличието на оръжие на хората в блока, и ние докладваме за това на истинските полицаи, ще чуем „ааа, еее, нищо не можем да направим, като няма извършена кражба“, но пък нас няколко дни ще ни викат да пишем обяснения.
Ако аз и вие се явим на изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, без да познаваме никого и без да „бутнем“ на никого, и не се представим добре, ще ни скъсат на изпита, както и трябва да бъде.
Обаче…
Ако аз и вие не си даваме труда да попълваме никакви данъчни декларации за доходите си с неясен произход, спестяваме осигуровките на служителите си, шофираме без свидетелство за управление или с отнето такова, разпространяваме в крупни мащаби веществата, които децата употребяват на пейка, представяме се за органи на реда, когато ни скимне, заплашваме хората пред вратите им и вместо на паметници, посягаме на хора, тогава всичко изброено по-горе изобщо няма да важи за нас. Я няма да има достатъчно доказателства срещу нас, я ще изникне някое процесуално нарушение при задържането ни, я човешките ни права рязко ще се окажат нарушени, фиктивната ни фирма – регистрирана на името на някой бездомник, вменяемостта ни при извършване на криминално деяние – липсваща според психологическа експертиза. Най-много да ни потупат по рамото, ако не ги плашим твърде много, и да ни кажат „абе, то попринцип не е хубаво така да се прави“. Или да ни издадат наказателно постановление. Голяма работа – все едно пък ще го платим, а и да го платим, бълха ни ухапала, ние да не сме онези бунаци с доходите 1500 лева, придобити с честен труд.
Живеем в една държава, но в две паралелни вселени – едната е все над закона, а другата вечно остава под чертата му. Законът е вододел между нас.
Почти всеки ден покрай мен профучава поне един луксозен автомобил с превишена бясна скорост. По градски булеварди, в жилищни квартали. Водачите им държат да ни напомнят, че са там, че ги има, че са над нас, че ни превъзхождат, че зависим от тях – дали ще се приберем цели, дали ще се приберем. Ако подадем сигнал за това поведение, ще ни се изсмеят. Ако не ни се изсмеят, няма да ги открият. Ако ги открият, най-много в последствие да изядем един бой от тях, че не си знаем мястото и много се обаждаме.
Почти всяка вечер, когато окъснея, се налага да се прибирам покрай заключени подлези или през потънали в непрогледен мрак градинки. Ако нещо се случи – кой ме е карал да пребягам през кръстовище, или да вървя в тъмното пеш и сама. Градовете ни, тротоарите ни, мръсният ни въздух, парковете ни, крайбрежните ни алеи, утилизираните ни за паркоместа междублокови градинки принадлежат на шофьорите на скъпи коли, не на мене.
Аз съм статистика. Аз съм приемлива загуба. Аз съм цифра. Аз съм бройка. Аз съм смъртна. Не се оплаквам, такива сте и вие. Безсмъртните са вътре, в Q7-иците. Смъртта е прерогатив на пешеходците. И на изрядните водачи. Нашият единствено възможен избор е да живеем без постоянни страхове, защото страховете няма да ни помогнат особено. И да се надяваме да не попаднем в неподходящия момент на неподходящото място. На неподходящия тротоар. На неподходящата пешеходна пътека. Да не се набием нещо в очи на неподходящия притежател на луксозен автомобил. Понеже няма много на какво друго да се надяваме.
Вижте още:
