„Всяка любов иска да бъде вечна.
В това е и вечното ѝ страдание.“
Ерих Мария Ремарк
Новият начин на „дейтинг“ за една почти 30-годишна жена е меко казано объркващ. Той изглежда горе-долу така: срещате се, харесвате се, всеки взима кой колкото може от каквото иска за максимално кратко време – ако е възможно в рамките на една среща, и всичко приключва дотам. Желанията са разтегливо понятие и отдавна вече не значат само секс. Тук вече е включено всичко.
Имате нужда от емоционална близост? Идете на среща и си позволете да бъдете най-истинското си аз за 2 до 12 часа. Все пак всеки може да е най-добрата си версия за толкова време.
Имате нужда от физическа близост? Идете на среща и я прекарайте в прегръдките на някого, сякаш не е напълно непознат, с когото излизате за първи път.
Имате нужда от секс? Идете на среща и… е, това още важи от стария начин на „дейтинг“.
Ключовото е – не поддържайте контакт след тези взаимоотношения. Понеже е 2022 г. все пак, не пропускайте и да информирате предварително човека какво точно ще се случи. Това е за днес и само са днес. Връзка за един ден.
От гледната точка на един милениал това е изключителен шок.
Най-вече защото повечето от нас от поне 20 години поддържат трайна връзка със сериала „Приятели“. Какво значи това ли? Означава, че като поколение ценим връзките си с хората, ценим това, което ни дават като подкрепа, време и отношение. На тази възраст вече ценим и собственото си време и енергия. Неслучайно изразът е „да влагаш в едни отношения“, защото в крайна сметка всички човешки взаимоотношения са едно вложение. Не на принципа „давам ти, за да ми дадеш“ или „дай ми, за да ти дам“. Далеч по-безкористно е, но е неизбежно и някак нечовешко, когато разголиш душата си пред някого и той своята пред теб, с цялата топлина, на която сте способни като хора, да очакваш, че този човек ще бъде част от живота ти. Трайно. Защото такова ниво на интимност би трябвало да е рядко, да е запазено за малък кръг от хора и следователно да е наистина ценно.
След първия си челен сблъсък с този нов модел на взаимоотношения ми отне поне седмица да осмисля какво се случва.
Истината е, че излязох с един холандец и може би това беше първата ми грешка. Той много пъти ми повтори как холандците са нация от индивидуалисти. На пръв поглед, нищо лошо. Когато обаче в отговор на тези му твърдения го попитах за нивото на разводите в страната, неговият отговор беше светкавичен и логичен – 2/3. Изглежда причинно-следствената връзка не беше очевидна на пръв поглед. Обаче границата между индивидуализъм и егоизъм е често твърде тънка. Особено когато виждаш някого за пръв път и едновременно с това трябва да смогнеш да договориш напасване на очакванията и нуждите ви в този конкретен момент. Нещо, което много семейства се борят да постигнат с години, за да имат успешен брак. А в сегашната реалност ни се налага да постигнем в рамките на една среща – или се учиш бързо, или отпадаш от играта.
Факт е, че не всяко излизане и не всеки човек, когото срещнеш, непременно трябва да прераснат в нещо повече. Реално не всяка любов може да бъде вечна. Някои всъщност са много кратки. Но чак толкова кратки ли?
В опита си да разбера по-добре случващото се говорих с моя приятелка, която от години живее в Холандия и е на границата между поколението на милениалите и поколение Z. Това, което тя ми сподели е, че вижда около себе си такива примери постоянно, а и на нея ѝ се случват. Накара ме да се замисля дали освен добре известната ни разлика между манталитета на западно- и северноевропейските държави, от една страна, и източноевропейските държави, от друга, това разминаване на ценности не идва и от смяната на поколенията.
Ако сте имали щастието или нещастието да се родите в началото на 90-те години, си спомняте с какво вълнение очаквахме 2000-та година и имаше защо. Светът далеч не беше чудесно място, но го имаше обещанието да бъде. Интернетът тепърва си проправяше път, постепенно компютрите и мобилните телефони навлизаха и при нас и икономиката вървеше нагоре. Сара Джесика Паркър обикаляше из Ню Йорк и ни обясняваше по един хумористичен начин за „casual sex“, а в една съвсем друга вселена Жули Делпи обикаляше из Виена и споделяше за това как човечеството трябва да направи общо усилие да преодолее глобалното затопляне.
През 2012-а чувството беше по-различно и всички групово чакахме края на света. Не дойде и пак групово се посмяхме по въпроса.
Така до 2020-а, когато изведнъж всички спряхме да се смеем. През 2020-а светът спря за малко и никой не излезе съвсем същия от това. Много се промени за тези 20 години, но за поколението, което израсна и се формира като личности през тях, най- голямата промяна беше именно загубата на тази надежда за по-добро, която имахме в началото на новото хилядолетие. Вече имаме само тук и сега и всеки е сам за себе си, това с влагането в едни отношения взе да става „ретро“, защото на всеки има-няма 2 години преживяваме катаклизъм, който е толкова уникален, че е „веднъж в живота“. Какво значи това за любовния ни живот? Значи, че лесно вярваме, че тази любов, която е „веднъж в живота“, ще дойде пак под друга форма след 2, 4, 6 години, както идва и всяка следваща криза.
Истината е, че колективно сме изправени пред изпитание и то изисква от всеки един от нас да преосмисли своето съществуване. Всеки катаклизъм ни предизвиква да обърнем поглед към себе си, да опознаем себе си по-добре и да преосмислим начина, по който се показваме пред света. Същото важи и за всеки човек, който идва в живота ни, всяка връзка, която градим. Напоследък обаче уроците са повече и хората и случките стават все повече. Така се появи този нов начин на дейтинг – връзки за един ден. Явно единственото, което можем да ползваме като антидот срещу нарастващия цинизъм, егоизъм и индивидуализъм, е да се придържаме здраво към изконните си ценности – лични, национални и универсални. А вие знаете ли кои са вашите?
Вижте още:
На среща със скандинавец: Не е лесно и просто, като да ходиш с Влади
