Война със себе си
/не е човешко и няма да бъде/
Да мислим само за личните територии на щастие не е нормално,
не е нормално да взимаме от чуждото с идеята, че е наше,
не е нормално да мислим, че сме велики, а всъщност да не сме,
да се смятаме за силни,
но безсилието в нас да е.
Да мислим само собственото благо,
докато другите страдат,
и да ги гледаме нагло,
сякаш те са виновни,
за нашите грешки позорни.
Да мислим им злото право – лице в лице,
стрела, забита в чисто, добро сърце
на едно дете
с мечта и устрем за мир –
от куршум разбит,
куршум, разбит на малки късчета слабост, вина,
непосилна за всяка душа –
това не е човешко
и никога няма да бъде.
Макар и бъдещи и настоящи бомби да има, ние силни не ще да сме, а само
мъдри в лицето на „истината“, на „честната“ сделка – изгодна само за нас.
Да критикуваме „враговете“ ни, докато ние бавно и сигурно се превръщаме в тях и
повтаряме техните грешки –
това не е човешко
и никога няма да бъде.
Да помагаме, макар ние самите да се нуждаем от помощ, която не заслужаваме.
Да мачкаме всеки пред нас, независимо дали се опитва да ни помогне, а после да
искаме и неговата подкрепа –
това не е човешко
и никога няма да бъде.
Започваме войни, които печелим, без да знаем колко много повече губим –
ТОВА НЕ Е ЧОВЕШКО.
*Иванина Стоева, на 12 години, учи в 109 ОУ „Христо Смирненски“, гр. София. Още от малка тя пише стихове, занимава се с рисуване, със създаване и изработка на бижута и костюми. Нейната творческа натура не остава безразлична към актуалните световни събития и обществените конфликти.
Вижте още:
Вие, днешните деца, сте щастливци, че никога няма да преживеете това…
