Преди няколко дни се запознавам с нови хора на събиране. Разбира се, говорим си стандартните неща – кой какво работи, кой от какво се интересува, войната в Украйна. Разказвам за професията си и получавам от едно от момчетата въпроса „Ами, като си в женска медия, пък ви четат и мъже, защо не напишеш статия на тема как ще се вдигне качеството на проституцията сега, като дойдат украинките, знаеш ли мъжете как ще се радват?“. И избухва в смях. Да пишеш в женска медия – щур хумор. Проституцията – шега и половина. Война – comedia dell’arte.
„Феминизмът е особено нужен по време на война, за осми март трябва да напишеш нещо“, ми казва снощи мой приятел. И аз се сещам за смеха на момчето, за проституцията и за украинките. Сещам се за Шествието за правата на жените, на което планирам да присъствам вечерта, и за отказа на повечето приятели, които поканих, да дойдат. Те не биха искали да се идентифицират с плакатната представа за феминизъм – „тези с късите сини коси, дето носят тениски „Мразя мъжете“, и са вегани и викат за всичко“. Не че в това да бъдеш веган, или да поддържаш косата си къса и синя, само по себе си има нещо укорително. Но феминизмът просто не е това.
Всъщност много хора са феминисти, макар и пасивно, без изобщо да го осъзнават. А и невинаги е нужно – понякога самоопределянето вреди повече, отколкото помага, защото създава изкуствена граница между хора с иначе общи цели и сходни идеи, дели ги, вместо да ги събира. Мисля, че не така стоят нещата с феминизма.
Феминист си, ако вярваш, че човек има право над тялото си – да избере как да изглежда, с кого да го сподели, дали да роди, кога да роди, колко деца да роди, кога да каже „да“ и кога да каже „не“.
Феминист си, ако вярваш във физическата неприкосновеност на хората.
Феминист си, ако приемаш, че трудът на хората следва да бъде възнаграждаван справедливо и достойно.
Феминист си, ако отричаш експлоатацията във всяка нейна форма.
Феминист си, ако знаеш, че с хората от другия пол можете да бъдете приятели – да споделяте идеите си, мечтите си, страховете си, позициите си, вижданията си за света.
Феминист си, ако не си замълчиш, когато видиш пред теб да се случва насилие.
Феминист си, ако уважаваш избора на една жена да бъде домакиня и майка наравно с избора ѝ да бъде мениджър.
Феминист си, ако се замисляш, преди да говориш, така че да не нараняваш другите.
Феминист си, ако протягаш ръка за помощ, когато някой има нужда, независимо кой е насреща.
Феминист си, ако избягваш да делиш хората.
Феминист си, ако избереш да повярваш, когато ти бъде споделена гадна история.
Феминист си, ако уважаваш себе си, майка си, сестра си, партньора си, колегата си, човека на касата в магазина, не защото сте жени или мъже, не защото отговаряте на даден идеал, а защото сте хора.
Феминист си, ако разбираш или поне търсиш аргументите за легализиране на проституцията, но за себе си избираш да не се ползваш от нея.
Феминист си, ако си благодарен за правата, които имаш, ако осъзнаваш, че те не са гарантирани навсякъде, не са гарантирани за всички, не са достатъчно.
Феминист си, ако не предаваш агресията, насилието и отмъщението като вирус нататък, а имаш силата да си кажеш „това свършва тук и с мен“.
Феминист си, ако осъждаш войната.
Феминист си, ако, вместо да се запиташ „тези за какво пак викат“, седнеш да прочетеш. Или да попиташ.
Феминист си и в това няма нищо лошо, нищо осъдително, нищо срамно. Феминизмът не е нищо повече от синоним на човечността. Той е многолик, пъстър, разнообразен. И ако не искаш да го оставяш на имагинерните хора с тениски с надпис „Мразя мъжете“, може да го допълниш. С лицето си.
Вижте още:
Писнало ви е от феминизъм? Заповядайте в Афганистан, там няма
