iStock

20+1 саркастични родителски коментари за реалността да живееш с тийнейджър

28 януари, 2022 17:03 | от Дани Игнатов | Детето

Не знам за вас, но аз на 14 препрочитах „Властелинът на пръстените“ и въртях до скъсване „In the end“ и „Cleaning out my closet“, докато нашите не дойдат нервно да тропат по вратата на стаята ми – едно, за да намаля, и второ, за да поговорим дали утре няма да може случайно да се облека малко по-прилично за училище. Имали сме много конфликти, но и много смешни моменти, като с днешна дата, гледаме да си спомняме предимно, да не кажа само, за вторите.

Всеки родител рано или късно си взима с лихвите своя дял от пуберското поведение, един вид възмездие за неговото собствено такова някога. Някои се ядосват, други се справят адекватно и успяват да станат хем, авторитет, хем приятел за децата си, трети го приемат със солидна доза хумор и гледат да не му мислят много-много. Ще видим аз от кои ще съм, когато моите пораснат достатъчно.

Вижте още: Живот с тийнейджър – постоянна буря в чаша вода

Освен тийнейджърите, които обичайно гледат на света със своя скептичен сарказъм, родителите им понякога също не падат по гръб, и им го връщат двойно. Ето някои Twitter коментари, в които уморените майки и бащи разгромяват на пух и прах своите тийн бунтари вкъщи (ще запазя анонимостта на авторите им, за да не ги накажат с упорито двумесечно тийнейджърско мълчание и тръшкане на врати вкъщи:

Да живееш с тийнейджър е като да си герой от хорър за обладана от духове къща. От време на време мяркаш сянка в ъгъла, чува се печлен вой, после някоя врата се тряска.
Като майка на двама тийнейджъри съвършено разбирам онези бозайници, които просто изяждат малките си.
Моля ви, споменете моя син в молитвите си довечера, защото днес в супермаркета съучениците му го видяха да пазарува с родителите си.
Хубаво е да имаш куче в къщата си, докато отглеждаш тийнейджър, за да има кой все пак и да се радва, когато се прибираш.
Дъщеря ми току-що прибра съдовете от миялната, без някой да я е накарал. Или е направила нещо ужасно, или наближава апокалипсисът.по
15-годишното ми дете: Мамо, пазиш ли още онези грозни кецове от 90-те, дето ти се подигравам за тях?
Аз: Вече не…
То: Нормална ли си? Трябват ми! Сега такива са пак на мода!
Някой може ли да ми препоръча за вечеря вино, което да върви добре с отвратителното поведение на сина ми на масата?
Днес дъщеря ми изпрати съобщение „Лиспваш ми!“. Минута по-късно: „Опаа, това не беше за теб!“. Раждането ѝ продължи 14 часа.
Да имаш тийнейджър е същото, като да имаш бебе, само че играчките им са по-скъпи и е по-трудно да ги вкараш в банята.
Независимо колко дипломи и сертификати по психология имаш, нищо не може да те подготви за кризата, когато тийнейджърът вкъщи види, че телефонът му не се е заредил през нощта.

Вижте още: Топ 20 най-засрамващи реплики, които жени са чували от мъже
Смених паролата в Netflix, за да дойде детето да поговорим. Писа ми в Messenger.
Бебетата и малките деца изискват внимание 24/7 в продължение на няколко години. Като тийнейджъри прекарват няколко години в мълчание в стаята си, за да компенсират.
„Мамо, отслабнала ли си?“ е уводът на тийнейджъра да каже „Викат те при директора, нищо не съм направил, не бързай да се ядосаш!“.
Целунах 13-годишния си син по челото. Реагира както Дракула на слънце, ако го прободеш с дървен кръст.
Обичам как тийнейджърите си правят планове през главата ти за целия уикенд, защото са самостоятелни и независими, и после ти искат джобни, за да ги изпълнят.
Ако 95% от стаята на сина ми представляваше кош за пране, той пак щеше да хвърля мръсните си дрехи в останалите 5%.
Забавно е да си родител на тийнейджър: в рамките на 15 минути ходиш три пъти да го будиш, той ти крещи, а след още 15 минути ти крещи, че си го оставил да се успи.
Бъдете мили с всеки, когото срещате, никога не знаете с какви демони се бори – може да отглежда тийнейджър.
Не губете надежда, родители на некомуникативни тийнейджъри. Днес, 15 минути след като попитах дали му харесва обядът, моят отговори „стааааава“.
Бебетата жирафи прохождат веднага след раждането си. Дъщеря ми, на 16, не може да си налее сок, без да разлее.

И един бонус от моите родители. Отговорът на въпроса какъв бях като тийнейджър е:
Хората идваха при нас да търсят правни съвети срещу заплащане, за да се приберем вкъщи, да ни поискаш парите, а ако ти дадем някакъв съвет, ти да кажеш „Оф, вие пък от какво разбирате?“.