Актрисата Приянка Чопра и съпругът ѝ, музикантът Ник Джонас, станаха родители за пръв път. 39-годишната Приянка оповести щастливата новина в Instagram, без да издава пола на бебето и подробности около раждането му. Освен една – че детенцето е родено от сурогатна майка.
Младите родители помолиха да бъде зачетено правото им на уединение и личен живот, за да могат да се фокусират върху семейството си в този специален момент от живота.
Актрисата и съпругът ѝ, с когото са в брак от 2018 г. насам, никога не са криели колко много искат да станат родители. Приянка неведнъж е споделяла, че няма търпение да стане майка. Тя си е признавала, че при вида на приятелките си и техните деца вече усеща бебешката треска и си мисли, че е време също да навакса. Неколкократно 39-годишната брюнетка е изтъквала в свои интервюта, че тя и 29-годишният ѝ съпруг Ник Джонас биха искали да имат колкото се може повече бебета. „Може би толкова, колкото са играчите в един отбор по крикет“, са били точните ѝ думи. Първото от многото дечица, за които двойката си мечта, се е родило на 15 януари.
Изобрът на Приянка и Ник как да станат родители обаче събуди противоречиви отзиви сред по-консервативнните среди.
Не е чудно, сурогатството е неразбираемо за много хора, но нима тяхното мнение има значение, когато се отнася не до собствения им живот, а до този на другите и до техните най-лични решения?
Бангладешко-шведската писателка Таслима Насрин пример коментира, че не разбира как се чувстват тези майки, които получават бебетата си „наготово“ чрез сурогатно майчинство. Тя се съмнява дали те имат същите чувства към бебетата като майките, които износват и раждат децата си. По думите ѝ сурогатното майчинство е възможно заради наличието на социално неравенство и съответно на бедни жени, които биха се съгласили да износят чуждо дете срещу определена съм. Богатите хора винаги искат наличието на бедност в обществото заради собствените си интереси, твърди Насрин. Тя вярва, че осиновяването на дете, лишено от родителска грижа, е далеч по-хуманно решение, а желанието бебето задължително да е наследило чертите на родителя биологично е просто проява на нарцисизъм.
Социалният аспект от позицията на писателката донякъде може да намери и логични, и етични основания. Действително, за редица жени износването на бебето е една от малкото възможности да си осигурят приемлив стандарт и може да е равнсоилно на еднопосочния им билет навън от общество и държава, в които те не биха искали да останат. И не е честно и справедливо да бъде така. Но хипотетичната забрана на сурогатството надали ще реши проблемите със социалното неравенство по света. Далеч по-разумно би било в правната уредба на института сурогатство да е залегнала регулация, която да гарантира липсата на злоупотреби, принуда, трафик и използване на позиции на власт и подчинение.
Думите на Насрин в подкрепа на осиновяването също имат обосновка. Обаче решението да станеш родител, както и кога и как да се случи това е прекалено лично и прекалено ключово за живота на детето, което ще отгледаш, че да го направиш по съображения, които са ти чужди, независимо колко благордодни са те.
Аргументът, че при сурогатство майката получава бебето си наготово и може да няма същите емоции на родител, звучи направо абсурдно. Ако го приемем, би било равносилно с това да кажем, че бащите или пък осиновителите на деца не са пълноправни и пълноценни родители, само защото те не са износили и родили лично детето си. А това не звучи никак окей като идея, нали?
Вижте още:
Сурогатното майчинство у нас: не е забранено, но не е и възможно
