Страхът е една от базовите човешки емоции. Въпреки че всичко го изпитваме, като че ли много често ни е страх от самия страх. Погледнато през призмата на човешките инстинкти – страхът е изключително важен, защото активира защитните ни функции. Представете си как би изглеждал животът в джунглата, ако човек не се страхуваше от лъвове, тигри и други диви зверове.
Страхът е сам по себе си е прекрасен, но ние му приписваме му допълнителни „задължения“ и го превръщаме от предупредително вътрешно гласче и сигнал за реална опасност в своя най-голям саботьор.
Проблемът със страховете ни е фактът, че повечето от тях са ирационални, създадени в резултат от негативния ни опит или плод на нашето уплашено въображение.
Всеки от нас има поне един ирационален страх, който се активира в определена ситуация – когато сме в непозната среда, когато чуем шум в тъмнината, когато излезем на първа среща, и т.н. и т.н.
Искам да обърна специално внимание на страховете в любовта.
Какъв парадокс, страх и любов да вървят заедно със здраво стиснати ръце… В практиката си наблюдавам огромно количество страхове в тази област. Защо ли? Защото там сме уязвими – с „разголена“ душа и открито сърце. Когато става дума за чувства, емоции и обвързване, се активират всички наши защитни механизми с цел „да ни предпазят“.
Причината се корени от една страна в детството ни, в родителското ни семейство и модела, който сме наблюдавали в него. От друга страна идва собствения ни минал опит. И когато двете опитности са с негативен знак, идва страхът от обвързване.
Всяко едно човешко същество копнее за любов.
От мига на раждането ни, ние бленуваме за прегръдката и утехата на мама, търсим да бъдем обичани и подкрепяни. Когато обаче този наш копнеж не бъде удовлетворен, по една или друга причина, ние започваме да се страхуваме от любовта. Същото се случва и в тийнейджърските ни години – този специфичен хормонално-емоционално-социално значим период. Щастливци са тези, които не са имали несподелена/несполучлива любов в този период.
И какво се случва тогава?
Вътрешният ни Аз се плаши и казва „не“ на любовта.
Разбира се, много често тези механизми са подсъзнателни и изведнъж в зряла възраст, на 30+, ние се оказваме в капан.
Нито една връзка, която създаваме, не се развива.
Нито един партньор не е подходящ.
Този, който изглежда подходящ и почти сме допуснали до себе си, ни изоставя.
И тогава съвсем се свиваме в черупката си и не искаме никой никога повече да припарва до нас.
Причината е загубената вяра в любовта или казано по друг начин страх от обвързване.
За щастие, „лек“ има!
И промяната започва с осъзнаването на първопричината. Когато намерим страха в себе си, е важно да го разобличим. Какво чувстваме? Къде го усещаме? Как ни действа? Какво ни кара да правим? Като кого изглежда/звучи? Какво ни казва?
Свързвайки се със себе си и откривайки страха, можем да му придадем форма, цвят, мирис, глас. Затваряйки очи, можем да го видим и да си „поиграем“ с него. А ако пробваме да се сприятелим? Ако си представим страха като едно малко, уплашено дете, променя ли се отношението ни към него? А ако го прегърнем и приемем като част от себе си?
Страхът, както и всички негативни чувства и емоции, са част от палитрата. Знаем, че без базовите цветове черно и бяло, ги няма и пъстрите. Можем да се научим да разпознаваме страховете си и да живеем в хармония с тях. Важно е да знаем, че ние, а не те управляват живота ни. И следващия път, когато се появи потрепването отвътре, което разпознаваме като страх, да бъдем наясно, че можем да го опитомим, прегърнем и използваме рационално.
*Кристиана Стефанова е създател на “Фабрика за щастие” – пространство за психология и личностно развитие. Дълги години се заминава с телевизия, но личните й търсения я довеждат до магистратура по психология редица сертификационни тренинги, сред които по хипноза и хипнотерапия към БАХХ. Последвайте Кристиана и на нейната Facebook страница @happinessfactorybg.
Вижте още:
