Всички деца на възраст от към 2 до около 5 години са много забавни и интересни с техните собствени интерпретации на нашия свят. Това че им липсва опит в живота, отчасти компенсират с въображение, понякога с наивност, но за всичко си имат мнение. Ето някои от по-забавните и популярни съвременни заблуди на малките деца:
Имало е дракони
Много от момченцата (не защото са по-заблудени от момиченцата, а просто защото темата ги вълнува) смятат, че драконите са населявали планетата ни, но после са изчезнали. Горе-долу някъде по времето, когато баба и дядо им са били млади. Когато е имало и динозаври. И да, как може да е имало динозаври наистина, а да не е имало дракони, то те са си като братовчеди.
Дядо Коледа съществува
Класика. С всички детайли около това – със списъците за послушни и непослушни деца, млякото и курабийките, имената на елените, и прочее. Плашещо е до какви детайли са избистрени нещата около Добрия старец. Пълната измишльотина, която май ще се окаже, че родителите пробутваме на децата си уж за да вярват в доброто, но и за да ни слушкат, ако искат да си получат подкупа за Коледа. В тази категория са и Феята на зъбките, Торбалан, Сънчо, Баба Яга и другите помагачи на родителите.
Чуто-недочуто
Децата пускат много симпатични версии на определени думи и изрази, които чуват от нас и разбрали-недоразбрали ги повтарят после. При моите например някои са следните: витамин С е „витаминце“, един вид умалително, нещо като „бонбонче“; госпожата в детската градина беше „бускожа“; физиономията – „физомоня“; а харесваният за обяд кус-кус – логично беше „вкус-вкус“. Какви са изобретените думи от вашите деца? Пишете ни.
Моите мама и тате са върхът!
Да, детенцето ви е прекрасно в това отношение. То ви гледа с такава възхита и обожание. За него вие сте най-умните, най-красивите хора, можещи всичко на света! И чувството за родителя е много приятно. Неприятно е, че тази заблуда не може да бъде поддържана повече от 12-13 години (в най-добрия случай) и после то (вече едно такова дразнещо пубертетче) сваля розовите очила и ни разказва играта.
Една цунка лекува всяка болка
Ударено пръстче – тичане при мама да цунка, за да мине. Чукната главица – бързо при тате да цунка, за да не боли. Понякога болката е по-силна и са нужни повече цунки, но те винаги побеждават – детето се успокоява и всичко е наред. То е ясно, че става дума за някаква си детска автосугестия и ефект си има, но това не прави заблудата по-малка.
Думите ще свършат
Тук, да си признаем, че ние сме отговорни за тази заблуда. Ама и те, децата, да млъкваха за малко поне. Иначе нямаше да ги лъжем, че трябва да си пестят приказването, иначе ще им свършат думите и после няма да могат да говорят повече, докато са живи.
На 20 си вече стар
По мое време смятахме, че след 29 години хората са вече стари, животът им е тъжен и несретен и общо-взето вече няма смисъл. Сега обаче децата май са свалили летвата. Или поне моите – над 20 ли е човекът, пишат го стар. И се смеят на глас пишлеменцата, като им кажа, че на 40 години човек си е млад…
Достатъчно е да работиш и ще имаш пари за всичко
Като им слушаме разсъжденията как като пораснат и работят, ще си купят къща в Париж или хеликоптер като на Тони Старк, или целия шоколад на света, или розов автомобил… Наум клатим глава и си викаме „Дааа, дааа, дообре“. На глас мълчим обаче. Как да им обясним, че зависи какво работиш, колко получаваш и всичко това. А и защо. Дано пък да могат да си ги позволят тия неща, дано!
Локвите и калта са суперски
Тук децата изобщо не са прави. Нямат си на идея как се вади кал от джобове, как се оправя пералня, задръстена от камъчета и кална трева, нито как се мият обувки отвътре. Дай им на тях да джапат в локви, да се търкалят в кал и да пръскат наоколо щастливи. Да, после, някъде на 7-8-годишна възраст разбират, че това не е никакво забавление. Нещо, което ние, родителите, винаги сме го знаели.
Коза и овца е едно и също
Същото важи и за други домашни животни: например гъска и патица. Модерна заблуда най-вече за по-градските деца, които освен това родителите им не ги пращат на лагери по ферми, където да се запознаят с разликите при въпросните животни. Така че да не съдим децата прекалено. А и я попитайте около вас, други пораснали хора, как се нарича малкото на козата или как се вика на крава, която още не е млада за телета и за мляко.
Двете стъпала са еднакви
Което обяснява защо децата не са особено умели в правилното обуване на обувките си. Все едно дали са сандалки, ботуши, кецове, джапанки или на мама токчетата. Обичайно лявата е на десен крак и дясната – на ляв. Някак обаче това не им пречи, ходят си и така, с разменени обувки, без да се оплакват. Може би наистина е трудно да се приеме, че всяка обувка е за определен крак, при положение, че с чорапите не е така.
Да си голям е по-готино
И никой не ти казва какво да правиш. Даа, дааа, доообре…
Вижте още:
Какво да попитаме детето, така че родителите му да ни намразят
