Коледа е най-топлото време на годината и то през иначе студената зима. Време да се съберем със семейството, домът да ухае на ябълки, канела и коледна елха, а всички близки да сме заедно. Да, звучи банално и сладникаво, но и някак уютно и сгряващо.
По Коледа нямаме нужда от хюга и люка или други, каквито и да е скандинавски, и не само, техники за намиране на щастието и духовния мир, те са вътре в нас и ние греем чрез тях. И защо не, на празника се събираме със семейството и близките си хора, имаме възможността да се откъснем от напрегнатото си и забързано ежедневие и да се отдадем на нещата, които обичаме, на хората, които обичаме.
През празничните дни, всеки от нас се презарежда и отпочива според собствените си представи, разбирания и възможности, но има няколко общовалидни неща, които в една или друга степен, обичаме да правим или пък може да поискаме:
Да прочетем поне една или две от заделените (понякога и доста отдавна) книжки.
Дали някое сгряващо (може и малко сладникаво) коледно романче или сериозно четиво си е въпрос на вкус, а колко пък обичаме да препрочитаме любими книжки именно през този период от годината. И какво по-хубаво от това да потънем в мекото кресло , погълнати от хубава история, докато отпиваме от така модерното напоследък златно лате (Кога ще имаме време да си го приготвим ако не по Коледа?!). Но може и да сме по-старомодни и да си направим топло какао, а защо не чай или капучино и задължителните плетени чорапи също трябва да са на лице. И не ни пречи шумът около нас, когато сме се събрали с роднините си, приятелите си –това са хората, които обичаме и изпълват живота ни с радост. Но има много какво да изпуснем, ако не внимаваме, затова е добре да не прекаляваме с четенето, а да поприкаваме с близките си…
…да се насладим взаимно на компанията си.
И сега, във времената на пандемия, когато комуникацията ни е затруднена поради съпътстващите я ограничения, още повече ценим тези моменти. Можем да посетим някой коледен базар, да хапнем вкусна наденичка с бира, да изберем някой красив коледен гирлянд или висулка, с които да допълним украсата си (тези украси никога не са достатъчно).
Можем да покараме кънки на лед, а след това да изпием по чаша греяно вино, за да се стоплим. Можем да се разходим заедно сред природата, да подишаме свеж, за предпочитане неградски въздух, да покараме шейни или ски, ако времето го позволява. А как пък само се забавляват децата ако има сняг!
А защо вкъщи да не направим заедно някой коледен сладкиш?
Или да подхванем сладкарски или какъв да е друг готварски експеримент. Кулинарното изживяване може да не е за звезда Мишлен, но ако не друго – ще е много забавно. В моето семейство например, освен традиционните празнични гозби, правим джинджифилови коледни курабии. Не че е кой знае колко оригинално, но е много приятно и задружно занимание. Включват се всички, които имат желание, други пък с охота пропускат цялото това суетене и участват само в яденето.
Всеки според вкуса си, това му е хубавото на този период от годината. Тези от нас, които сме се захванали с приготовлението, отделяме доста време (средно около осем часа) в усърдие и работа с украси и детайли, но когато най-накрая напълним стъклените буркани с цветните сладки и всички си похапват с удоволствие, винаги си казвам, че си е заслужавало. Заслужавало си е, въпреки поне една или двете позабравени тави с леко почернели курабии (мирисът в кухнята не е непременно джинджифилово сгряващ, а, да кажем – опърлено стоплящ). Заслужавало си е, въпреки че сме изморени, а децата и кучето са намазани до ушите с глазура. С глазура са намазани и част от мебелите и поне едно перде, но е толкова приятно и весело, че даже не се сещаме да направим забележка на виновниците.
Разговаряме, похапваме, играем настолни и други игри, гледаме филми (не непременно „Сам вкъщи“) и времето бързо минава.
Разменяме си подаръци и не е важно какво и колко много си подаряваме, а да сме вложили сърце и старание, за да зарадваме близките си хора. А частта с подаръците е най-умилителна и шумна при децата, когато ги гледаме как с нетърпеливи малки пръстчета разкъсват така старателно подлепените от нас опаковки. Най-мъничките имат нужда от помощтта ни, за да се справят и седнали на пода, гушкайки новата играчка, постепенно се оказват заобиколени от разхвърляни цветни хартии и разбъркани панделки.
И това е толкова, толкова хубаво.
Вижте още:
