Интерпретациите на популярни истории от феминистка гледна точка набират популярност през последните години. Маделин Милър пише „Цирцея“ – адаптация на древногръцки митове от перспективата на едноименната митологична вещица. Натали Хейнс ни преразказва Троянската война по женски. Джийн Рис пише предистория на „Джейн Еър“ от Шарлот Бронте, която представя главната героиня в по-бойна и нестереотипна светлина, като не толкова наивна и влюбчива.
А сега, ново двайсет.
Очаква ни нов преразказ на антиутопията от Джордж Оруел „1984“, който ще бъде издаден с одобрението на носителите на правата на романа. Предстоящата книга носи простото заглавие „Джулия“, с което подсказва, че сюжетът на познатата ни история ще бъде видян през очите на едноименната любима на главния герой Уинстън Смит. Автор на свободния преразказ е американската писателка Сандра Нюман.
Оригиналният текст на Оруел от 1949 г. разказва пророческата история за дистопична държава, която наблюдава своите граждани, задушава в зародиш всяка проява на свободна воля и непрекъснато пренаписва своята геополитическа история в зависимост от актуалните тенденции в политиката. В тоталитарната Океания действа Мисловна полиция, която се грижи никой от обитателите ѝ да не разсъждава по-различно от официално правилната догма. Ако утре тя се промени, всички са длъжни да забравят вчерашната.
Бившият журналист Уинстън Смит води безрадостно съществуване като копирайтър в държавното Министерство на истината. Под командването на всемогъщия диктатор, познат като Големия брат, той прекарва дните си именно в пренаписване на историята, за да гарантира, че всички исторически записи отразяват днешната държавна политика. В хода на сюжета той започва забранена афера с въпросната Джулия, докато и двамата не бъдат разкрити и изпратени за превъзпитание в правилните държавни ценности.
Според самия Оруел Джулия е по-остра от Уинстън, по-борбена и по-слабо податлива на партийната пропаганда.
Новият прочит на историята идва с обещанието да навлезе по-надълбоко в нейното мислене, в мотивацията ѝ зад решенията, които взима. По думите на литературния агент и изпълнителен директор на агенцията, която защитава правата на писателя, Бил Хамилтън пред Guardian, Сандра Нюман влиза под кожата на Големия брат напълно убедително, като наред със запазването на оригиналната история успешно създава паралелната нова. Авторката се опитва да отговори на въпросите какво намира Джулия в Уинстън и как успява да се ориентира в партийната йерархия. Публикуването на новия роман се очаква след месец юни догодина, когато очакваме друга предстояща книга на Нюман.
Нужно ли е обаче изобщо да го има, сериозно?
„1984“ – оригиналът това – се е превърнал в един от най-влиятелните романи на миналия век, като заглавието и дори самото име на автора се използват като нарицателни за описание на авторитарна политика, на вездесъщо правителствено наблюдение, цензура, държавен контрол, пропаганда. Не мисля, че „1984“ е роман за Уинстън и Джулия, истинският главен герой на романа е неперсонализиран. Той е системата, държавата, светът, в който те двамата са принудени да живеят. „1984“ не е книга за личност, а за края на личностното, за вселената, в която наличието на човек с индивидуалност е нежелателно.
Признавам, не знам нищо за авторските качества на Сандра Нюман.
Не съм чела нищо нейно. Това ще се промени след юни 2022 г., защото трябва да разбера какво толкова има да ми казва тя. Знам само едно – романът, който очакваме преди „Джулия“, ще се казва „Мъжете“ и ще ни превежда през свят, в който всички хора с Y хромозома изчезват завинаги. Любопитно е дали Нюман ще ни разказва тази история утопично или дистопично, като пожелание или като предупреждение.
Не би ми хрумнало да пренаписвам по идеологически подбуди роман, който разказва свят, пренаписващ себе си по идеологични подбуди. Твърде парадоксална ми идва иронията.
Още пазя горчивия привкус от филма „Енола“ – тривиална история, която комично осакатява образа на Шерлок Холмс, превръщайки го в чаровен глуповат наивник, за да изпъкне на негов фон бойната му малка сестричка, която бори лоши, мъже (между тези две думи вече не е модерно да има запетайка) и предразсъдъците срещу жените. Вечната анимация на Дисни „Цар Лъв“, която така и не напусна челните 50 на IMDB за всички времена, също не устоя на времената и нравите и преди две години сервира „жива“ версия. Според нея семейната история за кураж и ценности всъщност сред песни на Бионсе се превръща в борба между слаби в любовта си мъжки лъвове на фона на истинската интрига – играта на нерви и интелект между женска лъвица и женска хиена. Иу. Язък ти за CGI-я.
Попкултурният феминизъм защитава иначе безкрайно важните си тези неумело и гротескно. Държи се сякаш не може да създаде нищо органично, самостойно и уникално. Убеждава в качествата на жените, осакатявайки велики истории, вече написани от мъже. Момичета, мисля, че можем по-добре.
И още нещо. Пропагандата работи като махало на часовник. След Евразия винаги идва Истазия, а след нея – отново Евразия. Пише го в „1984“. Но кой знае? В нейната бъдеща нова версия може би вече няма да е желателно да пише така.
Вижте още:
