Когато предстои първото захранване на бебе, родителите се изправят пред различни въпроси и затруднения по отношение на този процес. Случва се така, че едновременно са заобиколени от огромно количество информация (интернет, книги, статии, препоръки), а в същото време информацията е объркваща и често противоречива.
До скоро утвърждавани практики са отречени от нови проучвания и изследвания. Заменени са с други. Не помага и фактът, че в много отношения Българската педиатрична асоциация изостава от световните практики и със закъснение въвежда влезли по света нови методики на захранване.
Препоръчително е родителите да следват съветите и напътствията на педиатъра на тяхното дете преди да започнат захранването и ако имат някакви въпроси и притеснения първо да ги обсъдят с него.
Основните въпроси, с които родителите могат да се сблъскат през вълнуващия период, когато децата опитват много нови вкусове и откриват света и чрез храната, са следните:
Кога да започнем захранването?
Какви храни да предложим на бебето?
По колко пъти на ден да храним бебето?
Каква последователност на въвежданите храни да изберем?
Какви видове захранване има?
На какви етапи да въведем различните видове храни?
Кога да въведем храни алергени?
Какви нежелани реакции може да има?
Кога да започне захранването?
В момента повечето педиатри в България препоръчват захранване около шестия месец след раждането, когато храносмилателната система на бебето е достатъчно зряла за приемането на нови и разнообразни храни. Кърмата или адаптираното мляко, с които се е хранило до момента, вече не могат да му осигурят всички нужни хранителни вещества.
По колко пъти на ден да храним бебето с новата, различна от мляко, храна?
В началото на захранването въвеждаме новата храна по веднъж на ден, като е добре това да е по обяд. Така ще имаме възможност да реагираме, ако забележим някаква нежелана реакция или непоносимост на бебето към нея.
Каква храна да предложим на бебето?
Според повечето национални асоциации по педиатрия и хранене захранването започва със зеленчуци, сред които броколи, пащърнак, зелен грах, зелен фасул, моркови, картофи, сладък картоф, тиква, тиквичка и други. Някои педиатри съветват за начало да се предлагат на бебето по-неутрални като вкус зеленчуци като броколи, пащърнак и грах, защото не са сладки като моркова или тиквата и правят детето по-толерантно към опитването на нови вкусове, които не са непременно сладки. Други определят храните като броколи и грах за по-силно газообразуващи и като такива за неподходящи в началото на захранването. Те съответно препоръчват картоф, морков и тиква.
Какво количество от новата храна да предложим на бебето в началото на захранването?
Количеството пюре, което е удачно да предложим, е една-две лъжички. То може да е разредено с малко кърма или адаптирано мляко, за да се доближава до консистенцията на храната, която бебето е приемало дотогава. Постепенно, с всеки изминал ден, увеличаваме количеството на тази храна с по още една-две лъжички, докато достигнем препоръчителния за възрастта грамаж. Докато бебето започне да замества едно цяло свое хранене с пюре, дохранваме с мляко.
Какви видове захранване са най-разпространени в момента?
В момента у нас се прилагат поне два основни метода на захранване, които често се комбинират.
Класическото захранване е това, при което предлаганата храна е пасирана и постепенно с израстването на детето става по- гъста и в нея започват да се появяват парченца. Родителят води храненето и дава храната на бебето с лъжичка.
Все по-разпространен метод на захранване в световен мащаб, а и у нас, е захранването, водено от бебето. При него, още в самото начало, предлаганата храна за бебето се поднася на подходящи по размер и форма парчета, така че то да може да се храни самичко с ръчичка.
Този модерен метод има своите плюсове, сред които са по-голямата самостоятелност на бебето по време на хранене и по-ранното му научаване да яде без чужда помощ. Удовлетворява се нуждата му да опита нови неща и самичко да открива вкусове и предпочитания.
Разбира се, не всяка храна може да бъде поднесена на парчета, но в мрежата има достатъчно примери и приготвени с въображение рецепти за такъв вид захранване.
В същото време този модел си има и своите недостатъци и рискове. Сред тях са по-голямата опасност бебето да се задави, ако отхапе по-голямо парче от предложената му храна, което налага абсолютното внимание на родителя по време на храненето.
На какви етапи въвеждаме различните видове нови храни?
След като веднъж захраним бебето със зеленчуци, постепенно започваме да обогатяваме менюто му с нови храни, от които то има нужда за своето развитие и израстване.
След зеленчуците предлагаме първите плодове на бебето – например банани, ябълки и круша. Добре е в началото те да не бъдат сурови. Постепенно въвеждаме безглутеновите каши, а след тях глутеновите каши и месото.
Всичко се въвежда постепенно и поетапно. До навършване на годинка, независимо каква схема или модел на захранване прилагаме, би трябвало да сме въвели всички основни групи храни, с които ще се храни бебето и занапред.
Кога се въвеждат храните алергени?
До скоро категорично се прилагаше тяхното въвеждане едва след прохождането на детето. Вече има все повече доказателства в полза на по-ранното им въвеждане, което доказано гарантира по-малък риск от възникване на алергии при децата.
В България захранването с алергени все още не е уеднаквено като практика и в момента циркулират двата метода за захранване с такива храни.
Със сигурност има още много въпроси, които вълнуват родителите по отношение на захранването. Тази статия не претендира за изчерпателност, но почива на основните принципи за захранването на бебето, които са валидни към настоящия момент и се препоръчват от Световната здравна организация, УНИЦЕФ и повечето национални асоциации по педиатрия и хранене.
Както и на опита ми като млада майка, която се е сблъскала със същите тези въпроси, докато е търсила информация за себе си и своето бебе, за да открие основните стъпки на захранването.
Още от автора:
Офроуд с бебе из софийските улици