Сериозните интимни отношения често имат пристрастяващ ефект, като за много хора той се изразява в желанието буквално да се слеят с партньора си, особено в началото на връзката. Но при някои хора това поведение бързо може да премине в притеснителна нужда, във „вкопчване“ в партньора и прилепчиво поведение, особено ако връзката е поставена приоритетно над всички останали сфери на живота.
„Сливането“ във връзките генерира физическа и емоционална близост, която ако се доведе до крайност, може да превърне хората в „лепки“. Прилепчивото поведение се изразява в порив да се противопоставим на потенциална раздяла, която ни плаши, като се хванем здраво за обекта на желанието ни.
В романтичните отношения като прилепчив, вкопчен или разговорно – „лепка“ – се определя някой, който постоянно демонстрира нужда партньорът му да потвърди стабилността на връзката. При това той търси това потвърждение по неспирен, натрапчив, компулсивен начин. Дори и партньорът да прави всичко възможно и да демонстрира любовта и отдадеността си, другият, влязъл в ролята на нуждаещ се, остава скептичен относно чувствата във връзката, независимо какво му се казва.
Прилепчивото поведение се дължи на желанието на единия от двойката да се справи с незадоволените си лични емоционални, физически, духовни или ментални нужди чрез другия.
Този тип поведение издава страх и тревожност, свързана с подсъзнателната вяра, че нуждите няма да бъдат задоволени. По този начин „вкопчващите се“ прилепват още по-силно към партньора или към ситуацията, за да предотвратят риска от загуба.
Тъй като разговорното „лепка“ звучи доста негативно, психолозите имат по-добро наименование на този вид поведение – „тревожен стил на привързаност“.
Това е една от четирите форми на привързаност във връзките, развити от Джон Боулби в неговата революционна за психологията и широко разпространена в терапевтичните практики, макар и спорна, Теория на привързаността (Bowlby, 1969, 1973, 1980).
Според Теорията тревожният стил на привързаност действа според вътрешното убеждение на единия от двамата, че другият ще изгуби интерес и ще избяга или изостави отношенията им, така че на „вкопчения“ му е необходимо постоянно потвърждение за отношенията.
Прилепчивото поведение често се сблъсква с негативна ответна реакция и в крайна сметка води до такава, включително и от страна на партньора.
Хората, които са тревожно свързани обаче може и да не са наясно как да контролират своето поведение и може и да не осъзнават, че имат проблем. Ужасът им да не бъдат изоставени от партньора надделява над способността им да се овладеят и те се фокусират върху това да успокоят своята силна несигурност чрез потвърждения от страна на половинката.
Моделите на поведение при прилепчивото поведение са сходни и са добре познати на всички.
Те се изразяват в постоянно и прекомерно изпращане на съобщения на партньора, за да се провери дали всичко е наред с връзката; преглеждане на акаунтите му в социалните медии и проявяване на невротично поведение като например ранни демонстрации на любов и привързаност, така че да се осигури по-голяма близост, независимо че връзката все още не е навлязла в подобен етап.
Грешките, които хората допускат в началото на връзките си
Откъде идва това поведение?
Прилепчивостта към партньора често издава човек, свикнал на дезорганизирани връзки и който има проблеми в стила си на обвързване. Много вероятно е той наистина да страда от тревожност във връзките.
Според Теорията на привързаността на Боулби начинът, по който се обвързваме към партньорите се формира в ранните детски години чрез връзката между родител и дете. Ако детето изпитва несигурност как родителят ще реагира или ако същият този родител е непостоянен в комуникацията с детето, е много вероятно то да развие тревожен стил на привързване по-късно в живота си и в зрелите си връзки.
Именно това твърди Теорията на привързаността: че начинът, по който се обвързваме с хората, които се грижат за нас през първите години на живота ни, е същият с който ще влезем във връзка с партньора по-късно.
Ако нямате отношения на доверие с родителите или с хората, които са се грижили за вас като деца, по-късно ще ви е по-трудно да поддържате емоционално здрави връзки и да усещате, че вашите нужди могат да бъдат изразявани и обгрижвани.
Като възрастен може да изнесете този вътрешен страх към партньора си и постоянно да търсите неговото внимание, за да коригира вашата придобита в детството (според Теорията) или вродена (според други психологически школи) несигурност.
Отново според Теорията на привързаността, хората със сигурен стил на привързване имат по-силни граници и по-малко се плашат от чувството за независимост на техния партньор в сравнение с някой с тревожно чувство за обвързване. Такъв несигурен в себе си човек може да разтълкува нуждата от независимост като липса на интерес към връзката или като вяра, че връзката приключва.
Ето примери на вкопчване:
1. Искате потвърждение за връзката отново и отново
Вкопчващите се партньори постоянно търсят потвърждение за отношенията си и дори да го получат, продължават да чувстват съмнение. То може да се изразява със следните натрапчиво повтаряни фрази:
„Не вярвам, че ме обичаш. Откъде знаеш, че е така?“, „Намираш ли ме за привлекателна/ен?“, „Сигурен ли си?“, „Ще ме изоставиш ли някога?“, „Не те заслужавам“, „Обичам те толкова много, че бих направил/а всичко за теб. Ти би ли направил всичко за мен?“, „Ще ми кажеш ли отново, че ме обичаш?“.
Другият човек може и да прави всичко за вас в рамките на връзката, но това няма да успокои страховете ви в дългосрочен начин, докато не му повярвате напълно.
Знак, че имате склонност да се прилепвате към партньора е да се опитате да заздравите връзката, като прибързано обявите, че обичате партньора, дори моментът за това да не е дошъл. Или като поискате да предприемете големи, осезаеми стъпки във връзката, дори без да сте готови заедно за това, така че да се почувствате сигурни за неговите чувства и за общото ви бъдеще заедно.
2. Очаквате постоянна комуникация и неспирно внимание
„Вкопченият“ човек изпитва желание да знае постоянно какво прави неговият партньор. По тази причина може да го бомбардира със съобщения, мейли или гифове, когато не са заедно, и да се паникьосва, че партньорът не отговаря достатъчно бързо.
Нещата, които обичате да правите и хобитата ви може да минат на второ място, така че да сте на разположение на партньора постоянно. Очаквате и да излизате с неговите приятели или тайно се надявате той да промени плановете си и да прекарвате повече време заедно.
Всеки опит обектът на вашето желание да си създаде живот извън връзката може да бъде интерпретиран като изоставяне от страна на „прилепчивия“. Той се опитва неистово да получи повече интимност.
Ако се чувствате притеснени, че любимият не е около вас физически, не забравяйте, че е възможно той да се чувства уморен и да започне да негодува, че го използвате като емоционална патерица.
3. Свръхнаблюдателност и следене
Вкопчващото се поведение може да се изразява и под форма да проверявате постоянно социалните медии на партньора, да искате да споделя паролите си, защото не му вярвате, и в най-лошия случай – да преглеждате неговия телефон без разрешение.
Понеже е вероятно да сте изпразнили живота си от множество неща извън връзката, може също така да имате прекалено много свободно време и да започнете да следите неговите бивши онлайн или техните коментари, лайкове и последователи.
4. Индиректна комуникация на нуждите
Връзките, при които единият е вкопчен, не винаги се отличават с най-здравите лични граници. Проявявате признаци на „лепка“, ако постоянно искате да сте по-близо до партньора си, дори до момента на пълно сливане.
Като резултат, вкопчените хора имат проблем с това да кажат от какво точно се нуждаят във връзката. Например, вместо да отправят ясно изискване към половинката, те започват да увъртат преди да кажат нещо или питат например дали за него дадено нещо би било проблем и дали би искал да разговарят.
Когато се отправят извинения или молби по този начин, изразяващият ги попада в силно уязвима позиция, защото се бои, че ако покаже нуждите си, които изглеждат големи и незадоволими, партньорът ще им обърне гръб или ще ги изостави. Това може да се отрази в подаването на смесени сигнали по индиректни методи или в стратегическа манипулация, така че да се получи нещо, без да се иска директно.
5. Пълно осъзнаване на нуждите на партньора за сметка на своите собствени
Хората, склонни към прилепчиво поведение, са много внимателни към настроенията на партньора и се нагласят с лекота към тях, така че да намалят всяко напрежение. Това е „ефектът на хамелеона“: прилепчивите хора променят и изхвърлят отделни части от себе си, за да предизвикат специфична реакция и да възстановят сигурността във връзката.
Ако искате да бъдете по-обичани, но сте склонни заради това да промените своята идентичност, така че да се нагласите към онова, което партньора иска, вие вероятно подсъзнателно не вярвате, че сте достатъчно добри такива, каквито сте. Вие сте склонни и да захвърлите части от живота си и да скриете истинските си мисли, така че да направите всичко, за да потърсите сигурност от половинката. Проблемът е, че по този начин чувството ви за идентичност престава да работи, докато вие изменяте ценностите си и личността си около моментните предпочитания на партньора си.
И въпреки че емоциите ни дават ценна информация, не бива да забравяме, че чувствата са преходни и не представляват устойчива истина, за която да се хванем, тъй като винаги се променят.
6. Нежелание да се даде пространство
Когато сте заедно, искате буквално да „се лепнете“ и да си стоите супер близо до партньора чрез прегръдки и много целувки. Звучи чудесно на теория и често е идеализирано в поп културата и филмите, но на практика може да бъде задушаващо, ако си получател на цялото това внимание. В такова поведение личните граници и физическото пространство не се зачитат и дори се неглижират, дори и партньорът да изразява своя дискомфорт.
7. Несигурност за хората в живота на половинката
При вкопчването може да се чувства заплаха от страна на близките и познатите на партньора. Можете да се чувствате несигурни около хората в неговия живот или да си мислите, че партньорът е привлечен към някои от тях, например към атрактивен колега, към приятел от детството или към продавачката в магазина. Няма значение от кого и дали е реален, но е налице сериозен страх от заплаха от хората, които са наоколо.
8. Контролиращо поведение
Прилепчивото поведение може да се превърне в контролиращо, ако в картинката заиграе властолюбието и желанието за налагане. Възможно е да искате вашият партньор да задоволи специфични ваши очаквания и ако не го прави, това може да породи предположения, че не ви обича достатъчно. Вкопченият човек вярва, че има всичкото право и власт да диктува множество различни аспекти от живота на половинката.
9. Оттегляне на партньора
Ако се държите по начин, който е вкопчващ се, партньорът ще започне да се отдръпва емоционално и физически. Това се нарича „цикъл на преследване и отдръпване“ – колкото повече опити да се свържете с партньора правите, толкова повече той започва да се отдръпва. Това е ясен сигнал, че сте прекалили и той чувства личното си пространство сериозно заплашено.
Как да престанем да бъдем прилепчиви във връзките си?
Можете да създадете здрава връзка, дори и да имате тревожен стил на привързване. Въпросът е да се научите да управлявате тревожността си и да се стремите към по-сигурни отношения.
Ето как:
1. Научете се да управлявате тревожността си напълно самостоятелно
Първата стъпка е да бъдете наясно и да приемете, че имате склонност към вкопчване в партньора, когато сте във връзка. Може да ви бъде неудобно да изследвате личните си несигурности, но е важна стъпка, така че да започнете да подхранвате позитивно отношение към самите себе си, за да постигнете правилен баланс и да управлявате своята собствена тревожност сами.
Опитвайте се да се заобикаляте с хора, които умеят да изграждат сигурни интимни и приятелски връзки. Научете се да защитавате собствените си нужди във връзката. Вярвайте на вашия партньор, когато се опитва да успокои тревогите ви. Нормално е да се нуждаете от подкрепата на другите, но се научете да се самоуспокоявате и сами.
2. Включете и партньора в борбата с несигурностите си
Би било от полза да успеете да включите партньор си в процеса на промяна на връзката към по-сигурна. Помолете ги за обратна връзка относно вашето поведение. Хората до нас могат да имат безценни наблюдения над поведението ни, което ние самите не сме способни да видим.
3. Предприемайте малки рискове, за да изградите доверие
Трябва да станете наясно със собствените си нужди. Това се изразява също така в поемането на малки рискове на доверие, което хората ви показват.
Можете да кажете на партньора си, че се боите от реакцията му, когато изразявате нуждите си.
Уязвимостта е нещо много важно във връзките и има способността да изчисти тревожните привързаности. Правилният човек ще се стреми да ви накара да се чувствате в емоционална безопасност във връзката.
4. Работете с терапевт
Професионалната помощ може да направи чудеса. В крайна сметка има вътрешни проблеми, които дори добрата комуникация с партньора не може да изчисти. Терапията може да достигне до извора на вашите тревоги, да ви помогне са възстановите доверието помежду си и да доведе до по-здрави отношения. Особено ако се научите да комуникирате честно със себе си и другите.
Вижте още:
Здрава ли е връзката или е токсична? Ето как да познаем
