Преди дни попаднах на новината, че от Столичен общински съвет планират да сменят името на детска градина №1 „Мара Петлякова“ (другарката Петлякова за едни е героиня от антифашистката съпротива, за други – просто комунистка) – на „Червената шапчица“. А мотивите са, че „Червената шапчица“ е – цитирам – „една от най-обичаните детски приказки, които оказват възпитателна роля с нравствените идеи, вложени в тях и с простора на въображението“.
Не искам да коментирам политическата страна на темата, а това, което ме впечатли – че на „Червената шапчица“ се гледа като история с позитивни нравствени идеи.
Такива ли са наистина? Не знам, не знам. Не знам колко точно от най-популярните детски приказки са извор на възпитание и морал, уроци за силата на доброто и пример за подражание за децата. Да видим:
Майката праща Червената шапчица сама през гората.
Ловецът, бабата и Червената шапчица пълнят корема на спящия вълк с камъни, за да се строполи и да умре.
Същото правят и с вълка в приказката за седемте козлета. А после той потъва в реката.
Трите прасенца пък сваряват вълка. А в оригиналния вариант на приказката – вълкът вече е изял две от тях, когато третото го сварява и изяжда (изяжда и братчетата си явно, които са още в корема на вълка).
Джак обира великаните, убива ги и така забогатява.
Хензел и Гретел са прокудени в гората от родителите си (или от мащехата, зависи от варианта), за да умрат там, понеже не могат да бъдат изхранвани (защото мащехата ги мрази).
После те убиват вещицата, като я бутат в казана, в който тя иска да ги сготви, за да ги изяде.
Серията с „готвенето“ продължава – в „Али Баба и четиридесетте разбойника“ разбойниците без никаква милост са заляти с вряло масло в делвите, в които се крият.
В „Болен здрав носи“ лисицата просто мами вълка и го използва.
Палечко надхитря човекоядеца, така че той да заколи седемте си дъщери.
Освен спорните поуки, нека да добавим и зловещите и жестоките събития в много от най-популярните детски призказки (не че липсват в предните примери):
Малката русалка се превръща в морска пяна в края на оригиналната приказка. Синята брада се жени серийно, за да убива наред жените си. Другите птици искат да убият грозното патенце заради външността му. Зли мащехи, зли кралици, зли вещици също искат да убиват момичета и принцеси заради външността, но в тези случаи – заради красотата им. Клане на деца и жени, разчленени тела, отрови, змии и гущери, отмъщения, насилие, възмездия чрез лукави и зли действия, рязане на езици и какво ли още не, какво ли още не.
А не е лошо да се сетим и за унизителните роли на принцесите, нали!
И как тогава родителите да четем тези приказки на децата ни и изобщо как да допуснем да имат досег с тях!
Не е ли време актуалната култура на отмяна, на отхвърляне (cancel culture) да засегне и тези класически детски приказки, които може би учат децата на ужасяващи действия, дават им зловещи примери и изкривяват психиката им?
Еми, според мен поне – не!
Просто ще е достатъчно да не се твърди, че „Червената шапчица“ е добър нравствен урок за децата. Защото ама никак не е ясно дали е така.
Да, ние родителите, докато им четем (за присписване!) тези приказки, се тревожим и треперим как ще подействат те на децата ни. Понякога променяме по-зловещите моменти в текста, защото се притесняваме дали малките после няма да гледат ококорени в тавана цяла нощ, травмирани завинаги. Но това са си само наши родителски драми – нека не ги прехвърляме на децата. Оказва се, както обикновено, че хлапетата никак не са прости и беззащитни и си се справят прекрасно. Явно се справят много по-добре от нас с приказките. Напълно наясно са, че са измислици. И просто са им интересни.
А дали ги учат на добро, дават ли добър пример?
Не знам. Но съм сигурен, че децата по-скоро гледат за пример нас, възрастните.
Още от Владимир Вълков:
