Все още звучи почти като светотатство да говорим за положителни страни или плюсове, когато става дума за пандемията от COVID-19. В крайна сметка жертвите на вируса продължават да са много, ваксинацията в страни като България е зациклила до абсурдна степен, дезинформацията е превзела повсеместно главите на хората и „светлината в тунела“ все още изглежда доста слаба.
Но не трябва да сме абсолютни песимисти, когато се обръщаме към изминалите почти две години и правим равносметка за пандемично напрежение из целия свят. Факт е, че след март 2020 година животът на стотици хиляди семейства в България и на още милиони по света се промени драстично, когато строгите пандемични мерки затвориха училищата, бизнесите, публичните пространства.
Бързо приехме, че от изолацията ще страдат най-много децата, които се оказаха затворени между четири стени, без достъп до детски градини, училища и извънкласни занимания. Решихме, че става дума за поколение с „откраднато детство“, защото имаше месеци, в които малките дори не можеха да излизат от дома си без маски, а и имаше и моменти, когато дори парковете бяха затворени.
Но от дистанцията на времето става ясно, че не абсолютно всичко, изживяно от нашите деца през последните две години, е било лошо или трагично.
Честната равносметка изисква да признаем, че въпреки негативите, в живота на децата се появиха и някои хубави неща, които преди това, в бързането, някак пренебрегвахме. Ето 10 от тях:
1. Повече време, прекарано със семейството
Разбира се, децата от разбити семейства, от семейства с несигурни доходи и влошени отношения или от семейства, в които редовно се упражнява насилие, се оказаха в твърде уязвима позиция по време на изолацията.
В същото време за децата от работещи, сполотени и здрави семейства локдаунът предостави уникална възможност да прекарват повече време с родителите си. Вниманието на възрастните подейства поощряващо на много от малките.
Дистанционната работа от вкъщи вече се свързва с повече възможности за отглеждане на децата, както за майките, така и за бащите. А промяната на рутината на родителите премести и фокуса на ценностите им и много възрастни най-после започнаха да оценяват по-високо времето, прекарано със семейството си.
2. Нови семейни навици и традиции
Каране на колело с мама и татко? Прекарване на вечерта в настолни игри с цялото семейство? Семейно приготвяне на обеда или вечерята? По време на локдауна се отвориха нови възможности за прекарване на времето заедно, което доведе и до нови семейни навици, до нови традиции – и ако щете – до нови, подобрени семейни и родови отношения.
3. Повишено внимание към психическото здраве на децата
Пандемията се оказа катализатор за повишаване на вниманието към психическото здраве както на възрастните, така и на децата. Рестриктивните мерки без съмнение оказаха сериозен социален и психологически натиск върху хората по целия свят, което от своя страна най-после насочи вниманието и към проблемите на децата. Появиха се множество варианти за помощ онлайн и горещи линии, а детските психолози внезапно станаха особено търсени и уважавани.
4. Повече време за креативност и игра
За някои деца повечето време, прекарвано у дома, може и да беше мъчително, но за други предостави възможност за много повече време за игра и креативни занимания. Стана ясно, че скуката съвсем не е нещо толкова лошо, особено когато може да те накара да измислиш начин да се забавляваш сам.
Обратната страна на монетата, разбира се, е прекаляването с мобилните устройства и пасивните занимания като гледането на филми и видеа, висенето в социалните медии и т.н.
Позитивното е, че когато децата разполагат със свободно, незаето от външни занимания време, те имат възможност да развиват игровите си умения, което пък им помага за решаване на проблемите, засилва способността им да контролират настроенията си и им дава умения за борба с тревожността и депресията.
5. Подобрени технологични умения
Независимо добро или лошо, онлайн обучението създаде ударна възможност за децата, учителите и родителите да влязат „в час“ с най-новите технологии. Разбира се, онези, които най-бързо се адаптираха към образователните платформи, бяха децата, а това не може да не се отчете като огромен плюс за тяхното развитие.
6. Подобрени възможности за дистанционно образование
Дистанционното образование рано или късно трябваше да навлезе масово в ежедневието на хората, а пандемията просто даде чудесен повод на целия свят да изпробва възможностите на новите технологии да свързват големи групи от хора.
Дистанционното образование буквално промени света на учениците, учителите и родителите.
Последствията от тази мини-революция все още не са напълно ясни, но едно е очевидно: образованието никога повече няма да бъде същото. А човечеството вече се снабди с тестови вариант на добра алтернатива в случай на бъдещи пандемии и карантини.
7. Подобрени отношения между братята и сестрите
Когато децата в семейството са две или повече и се окажат внезапно изолирани от приятелите си, те неминуемо започват да се сближават повече. Те се научават да се търсят, да си разчитат и да се съобразяват едно с друго повече, независимо от възрастовата си разлика.
8. По-добро чувство за общност и по-голяма нужда от живо общуване
Нещастията обединяват хората, а пандемията роди неочаквана солидарност в редица области на живота по целия свят. Български примери също не липсват: от пляскане от балконите за лекарите в спешните отделения вечер в 9 часа, през загасяне на лампите в Часа на Земята, до солидарно събиране на средства за закупуване на респиратори или даряване на кръвна плазма за тежко пострадали от болестта.
Усещането за заплаха създаде чувство за общност и у децата. А изолацията ги накара в много по-голяма степен да оценяват живия контакт със своите връстници. Неслучайно много от тях за първи път тази година почувстваха удоволствие, облекчение и радост, че най-после се завръщат в класната стая.
9. Повишено внимание към собственото здраве и подобрена хигиена
Миенето на ръцете, носенето на маска, пазенето от бактерии и вируси беше ценен урок, научен от милиони деца по света в епохата на пандемията. Сега вече дори най-малките разбират, че трябва да се пазят, да се грижат за здравето си, да не ходят на детска градина или на училище, когато са болни и да пазят възрастните – особено баба и дядо.
10. Умения за справяне със стресови ситуации
В тежка пандемична ситуация на много деца им се наложи за първи път да се сблъскат с реална опасност за своя живот и този на околните. цоКолкото и да е стресиращо това обаче, то е начин децата да разберат, че животът не винаги е сигурен, подреден и приятен, както под крилото на мама и татко.
Благодарение на своите силни защитни механизми и голямата си адаптивност, детската психика започна да се приучава към справяне с независещи от вътрешни обстоятелства стресови ситуации, което определено направи децата по-силни и устойчиви отпреди.
Вижте още:
Уроците oт COVID-19, които няма да забравим
