Вечерта преди теста по математика е, а детето седи над учебниците и драмата е пълна – упражненията не са направени, концентрацията никаква я няма, а настроението върху физиономията показва абсолютно поражение – справянето с „тъпите задачи“ изглежда невъзможно…
Това е позната ситуация на много родители. Особено когато тя е придружена от сърцераздирателния крясък: „Не могаааа!“.
Как да окуражим детето, когато е отчаяно и вярва, че „за нищо не става“ и не може да се справи?
Най-лесният вариант, до който прибягват повечето родители в бързината, е да изкрещят: „Я стига лигавщини! Разбира се, че можеш!“ и ултимативно да застанат в очакване на положителни резултати.
Но експертите по детско възпитание посочват, че подобна реакция сякаш има обратния ефект – обезкуражава и демотивира децата.
Макар и проблемът да изглежда очевиден – детето просто МРАЗИ математиката – всъщност на подсъзнателно ниво се случват съвсем други неща. Според педагога и психолог по детското развитие д-р Зиги Коен, която има интересен Instagram канал, когато децата казват „Не мога!“ те всъщност изразяват някое от следните неща:
– Това е твърде трудно.
– Притеснен съм, уморен съм и всичко това ми изглежда невъзможно.
– Не искам да го правя.
Според д-р Зиги в такива моменти родителите е добре, ако успеят да осъзнаят кое точно от всичките неща иска да изрази детето в този случай. След това трябва да се опитат да отговорят именно на това усещане.
View this post on Instagram
Ето как можете да го направите:
Детето: „Не мога!“
Родителят: „Имаш предвид, че е трудно ли? Да, прав си, трудно е. Затова ще трябва да работиш по-усилено. Хайде да опитаме“.
Детето: „Не мога!“
Родителят: „Имаш предвид, че ти изглежда невъзможно ли? Мисля, че си притеснен, което всъщност го прави да изглежда невъзможно. Хайде да си починеш, да се разтъпчеш малко, да помислиш и да повярваш, че всъщност можеш“.
А когато детето ви казва, че не може, просто защото не иска да го направи, кажете нещо от сорта на:
„Имаш предвид, че не искаш да го направиш, така ли? Разбирам това, миличък. Понякога, когато не искаме да направим нещо, казваме, че не можем. Но всъщност можем!“
Според д-р Зиги в този подход има големи плюсове – вие давате на детето си напътствие и емоционална подкрепа и оценявате неговите чувства, без да се „поддавате“ на неговите емоции и без на свой ред да се ядосвате.
С други думи – показвате му, че сте заедно с него в негативните му усещания, но без да му казвате ултимативно ПРОСТО ДА НАПРАВИ съответното нещо. По този начин напътствията се дават с любов и разбиране. А това е особено печаливша позиция.
