Дали образованието е засегнато от пандемията? В това едва ли някой се съмнява. Но даваме ли си сметка за мащабите на нанесените щети? А за бъдещите такива? Едва ли.
Ежедневно се тормозим дали няма да загубим работата си – важно е, няма съмнение. В България и без това всеки ден си е едно оцеляване. Мислим за здраве, за сметки, стресирани сме. Носим маски, не носим маски. Заплашват ни с глоби – носим маски горе-долу. Оплакваме се. После пак отново.
И покрай всичко това така си изминаха вече две години в тежка пандемична обстановка. Едва ли няма потърпевши в едно или друго. Страдат болни и здрави. Страдат ресторантьори, фризьори, хотелиери, актьори, политици и медици. Със сигурност има още много неспоменати потърпевши, моля да ме извинят.
Но май най-много от всички страдат учениците.
И без това образователна ни система е “цъфнала и вързала”, но сега тази пандемия така я разклати, че може да я срути. И може би не си даваме сметка, че за децата трябва да помислим по-сериозно. Пък дано го направят и онези, от които нещо зависи.
На карта е заложено не само образованието на учениците, но и тяхното психическо здраве и самооценка.
Последната година те останаха достатъчно дълго извън класните стаи, изолирани и почти без никакви контакти, освен тези в семейството, а според психолозите това е повече от вредно. Последиците може да се отразят и след години. Особено пък за малките, които пропускат срещите с приятелите, госпожата, приятните и весели моменти в клас и нямат възможността да получат така важната основа на едно, и без това, доста “разклатено”образование.
Но не се сещаме за тях, защото не се оплакват.
Нито един първолак не е дал пространно интервю по водеща телевизия с детайлен анализ какви са загубите му и настоявайки държавата да го компенсира. Жалко, много жалко.
Може би сега някоя изтормозена майка, която и без това се чуди как да запази работата си, но и да остане вкъщи с първолака дистанционно, ще вземе нещата в свои ръце и ще вдигне олелия? Ако вече е правено, извинявам се, пропуснала съм го, но пък явно не е било представено достатъчно настъпателно и драматично. Трябва да е нещо сърцераздирателно в стил “Алибегов” иначе не върши работа!
Дано пък това привлече нужното внимание на нужното ниво и доведе до така необходимия резултат, защото се очертава поредна тежка пандемична учебна година, а още не сме си направили изводите, не сме си взели поуки и не сме предприели нищо, за да направим образователния процес ако не поносим, то поне резултатен.
Налага се да приложим работещ модел, а не просто такъв удобен за едни или други. Модел, който не само да обслужва отделни интереси или моментни проблеми (предимно нескопосано), а да служи.
Защото като родител и учител, мисля, че говоря от името на всички тях: повярвайте – дистанционното образование не работи!
Вижте още:
