Бебетата рядко порастват такива, каквито сме очаквали.
Ето например, преди 30 години, при издаването на култовия си емблематичен за историята на музиката в световен мащаб албум Nevermind, тримата от Nirvana надали са очаквали, че с днешна дата Спенсър Елдън, плуващото след доларова банкнота бебе от познатата на всички ни корица на албума, ще съди за сексуална експлоатация живите членове на групата, Дейв Грол и Крист Новоселич; фотографа на изображението – Кърк Уедъл; съпругата на покойния Кърт Кобейн – Кортни Лав; и управителя на имуществото на музиканта. Всеки от тях – за по 150 000 щатски долара.
Елдън има право според мнозина, убедена съм. Според мен обаче, в случая, заедно с порастването на невръстното дете, банкнотата, към която протяга ръце в басейна, просто на свой ред се е увеличила неимоверно. Иначе не мога да си обясня защо и как през годините Спенсър Елдън неколкократно презаснема по своя инициатива световноизвестната фотография по повод юбилеи от издаването на албума, с което за пореден път го увековечава и напомня за себе си, а и дълго време поддържа визия и стил, подобни на тези на покойния Кобейн. Докато един ден, едва на 30-годишна възраст, решава, че се чувства уязвен и експлоатиран от публичното показване на половите му органи, когато е бил само на четири месеца, и прави асоциация със секс труженик заради наличието на въпросната доларова банкнота.
Реално той има за какво да се сърди, макар и да е странно да се сети чак сега. Факт е обаче, че процесната снимка е направена и използвана със съгласието на неговите родители, макар и към днешна дата той да твърди, че те не са били наясно точно с какви цели и как ще бъде употребена.
Но да оставим мъжете, които продадоха света, в кутията им с форма на сърце отвъд океана и да се върнем по собствените си географски ширини.
Традицията да запечатваме на лента засрамващи мигове от ранното детско развитие на най-малките в семейството без тяхно съгласие открай време е позната и на нас.
Да нямаш албум с компромати от преяждания на тържества в детската градина, въргаляне по голо дупе в пясъчник или рев по средата на лунапарка, докато си оклепан със захарен памук до ушите, е меко казано съмнително, все едно си нямал детство. Обикновено този албум върви добре с ликьора, кафето и десерта при семейни събирания и гостувания. Нека не лъжа – всеки един партньор, когото съм представяла на родителите си, ме е виждал да плача на свой детски рожден ден, защото искам да изгоня гостите и просто да си поиграя с подаръците; да плача пред строената два часа кула от кубчета, която току-що предателски е паднала; и разбира се, да плача чисто гола на Офицерския плаж във Варна, след като вятърът е отнесъл любимата ми лятна шапка в морето. Всичко това, между три- и шестгодишна възраст. И всичко това, показано изцяло с моето желание и одобрение.
Дотук добре, но от годините, когато плаках за шапката, досега, фотографията спря да се заснема на лимитирана по обем лента. И спря да се пази лепната в албуми с цветя на кориците за изцяло домашна употреба.
Сега всеки пиксел от потретите и пейзажите от ежедневието на мадоните и техните младенци може да бъде публично достояние и чрез социалните медии да достига до неограничен кръг от доброжелатели и недоброжелатели.
Вярно, през първите си четиридесетина дни на света бебчетата могат да се радват на необезпокоявани детски мигове със семейството си у дома. Според разпространено поверие до този момент невръстното дете не трябва да се излага на чужди погледи, защото още не е устойчиво на зли очи.
От погачата насетне обаче, обикновено става страшно.
Габриелчо папка, Габриелчо спинка, Габриелчо къса страница от детска книжка, Габриелчо си цапа дрешката, Габриелчо прохожда, Габриелчо се смее, на Габриелчо му сменят памперса, на Габриелчо му пудрят дупето, Габриелчо мачка тестото за курабийки, Габриелчо се мръщи на по-малко любимата си баба, Габриелчо се радва на пеперуда… Изобщо, Габриелчо прави всички нормални детски неща и още много други. И това е повод за смях, радост, и любов. Е, понякога и за преумора, яд и нетърпение от страна на родителите.
Но не са ли по-щастливи домашните моменти с близките, ако ги запазим за кръга на близките и домашното обкръжение?
Макар че детето може и да няма нищо против да бъде излагано публично, истината е, че никой никога не го е попитал така ли е или не. А когато то е на възраст да може да отговори, вече ще бъде късно, защото целият му живот и развитие отдавна ще са изложени на показ. Включително и снимки, които могат да компрометират неговата безопасност.
Например ако профилът на родителя съдържа голи изображения на детето от някоя морска ваканция – тези снимки са сладки за едни от нас, досадни за други, но, за съжаление, могат да бъдат привлекателни за трети.
Или пък, ако качените кадри съдържат локациите, където детето посещава ясла или градина, учи, местата, на които обикновено се разхожда и играе, или пък градинката пред входа, в който живее. Или твърде много за интересите и хобитата му, за нещата, с които вниманието му може лесно да бъде привлечено.
Дори ако не изпадаме в най-опасните възможни сценарии, наистина ли искаме съучениците, с които не сме се харесвали в гимназията, да следят живота на детето ни – независимо дали ще завиждат на щастието, или ще злорадстват, че бебето ни е грозно?
И ако за повечето родители качването на детски снимки онлайн е просто начин да споделят приятна емоция или да привлекат малко внимание, какво да кажем за моите „любимци“ инфлуенсърите?
Все повече имам чувството, че различните марки пелени и прахове за пране, поне на локално ниво, си разработват регистър на всички жени знаменитости и ден по ден го обновяват с информация за следващата забременяла звезда в реално време, още преди дамата да е успяла да съобщи радостната новина дори на своя партньор. Оттам нататък започват куизове, ленти, анкети, сторита, раздаванки и кампании, в които централен герой, без изобщо да си дава сметка за това, е нероденото или новородено детенце.
От правна точка следва превръщането на невръстни в рекламни лица да е забранено или разрешено, в зависимост от това дали да бъдеш сниман с майка си, баща си или любимата си играчка ще се разглежда като детски труд, или не.
Във всички случаи обаче, приходите от това следва да отиват за детето или да бъдат спестявани на негово име и управлявани в негова полза. Липсва гаранция, че това ще се случи, и ме съмнява доколко практиката не се разминава с този принцип.
От гледна точка на защитата на лични данни, чувствителната информация по отношение на деца категорично не следва да бъде разкривана.
От етична гледна точка капитализирането на детството просто ми се струва грозно.
И вероятно денят, в който ще прочетем новина със заглавие „Бебе съди майка-инфлуенсърка“ не е съвсем далече. Кой би могъл да ги вини – макар да отнема цяло село да отгледаш дете, в крайна сметка отговорността за безопасността, емоционалната стабилност, възпитанието и спокойствието му, е на неговите родители. Не на праховете, не на пелените, и не на Nirvana.
Може би на младия Трендафил-Клавдий и да не му е приятно целият му живот оттук нататък да е белязан от спомена за това как „за пръв път акаме на гърненце“. Може би бъдещата му първа приятелка, или още по-зле, хулиганът в класа, да може с два клика да го открие „хи-хи, окапан с морковено пюренце“. А може да не успее да запази единствено за себе си поне един от любимите си детски коледни спомени. Но пък брандовете перилни препарати и брандовете адаптирани млека, и брандовете бамбукови съдове за захранване, и още много брандове осребряват солидно размяната на лично пространство срещу парична равностойност, така че… oh, well, whatever, nevermind.
Снимка: Откриване на изложба, посветена на 20-тата годишнина от издаването на албума на Nirvana „Nevermind“ / Лондон, 13 септември, 2011 / Samir Hussein/Getty Images
Вижте още:
Защо не споделям снимки на детето си онлайн
снимки
