„Имам четири деца. Но само едно от тях ми е любимо“

| от MamaMia |


Колийн Дилти Томас е сестра на трима братя и майка на трима сина и дъщеря. Тя е автор на свободна практика за майчинските сайтове BLUNTmoms, POPSUGAR и Scary Mommy. Именно за Scary Mommy тя описва живота си на майка на четири деца, която… си има любимец. Разберете кое от всичките й деца й е най-любимо и защо:

„Имам четири деца. Всички те са различни като нощта и деня. Някои са срамежливи, а други са шумни. Някои обичат да гледат телевизия, а други предпочитат да четат. Имам спортисти и такива, на които не им пука.

И сред всички тези четири различни личности, имам любимо дете. Едно, което се отличава от всичките и изпъква над останалите.

Как смея да кажа това? Как може една майка да отдели само едно дете и да го накара да се чувства по-добро и по-обичано от останалите?

Честно казано, е доста простичко. Вижте как: казвам на всяко едно от моите деца, че ми е любимо. Казвам му го насаме и го моля да не казва на останалите какво съм му казала, защото ще засегне чувствата им. Когато малко пораснаха и осъзнаха, че на всички казвам едно и също, започнах да добавям: „Но когато го казвам на теб, наистина го имам предвид“. И знаете ли какво? Наистина го имам предвид. Имам го предвид всеки път.

Когато бях малка, майка ми всеки път казваше, че няма едно, а четири любими деца. Това бяха любимата й дъщеря, любимият й син – левичар, любимото й кафявооко момче и любимото й бебе-момченце. Тогава си мислех, че това е глупаво. Тя трябва да има истински любимец, нали така? Имам предвид, кой може искрено да обича четирима души по еднакъв начин? Е, когато в крайна сметка родих своите деца, разбрах.

Аз също имам четири любими деца.

Те всички имат качества, с които блестят ярко, и това ги прави красиви и уникални. Забавно е. Децата ми са същите, каквито бяхме ние, когато растяхме – три момчета и едно момиче. Дори имам и един левичар и едно кафявооко бебче в цялата сбирка. Но причината да имам любимци е малко по-различна от тази на майка ми.

Първо, ще призная, че дъщеря ми е любимото ми момиченце. Очевидно, тя е единственото момиче и няма сравнение, но тя е повече от това. Любимка ми е заради въображението си и грижовния си дух. Момиченцето ми ходи с кукла от първия си рожден ден и се грижи за нея. Обича Франсин сякаш е истинско дете. Сменя й пелените, храни я и й слага пижама преди сън. Франсин е нейното истинско бебе-сестриче и няма да позволя нищо да й се случи. Това е нейното обичано детенце и най-добро приятелче. Стопля сърцето ми като гледам колко много я обича.

Никой от синовете ми няма същото усещане за игрите, каквото има дъщеря ми. Те никога не са посягали към играчка, с която да си играят цял ден. Тя е моето любимо дете, защото иска толкова малко. Тя не бърза да порасне или да надрасне въображението си. Гледам я и знам, че някой ден ще бъде страхотна майка. Това ме кара да се гордея с нея и да я обичам повече от всичко. Благословена съм, че я имам.

След това, имам свой любим учен. Моят най-голям син е брилянтен и мога да слушам как говори с часове по почти всека тема, която ви хрумне. Той е ненаситен читател и обича фактите. Малкият му мозък е пълен с толкова много информация, която вади доста бързо, че често трябва да му казвам да намали темпото, така че да можеш да наваксаш. Очарователно е да гледаш такава невероятна работа на ума.

За разлика от другите ми деца, той бързо се отегчава от обикновените неща. Винаги иска да учи или да строи със собствените си ръце. LEGO-то е неговото най-сладко занимание и той ще работи с часове по конструкциите заедно с баща си. Мисля, че когато порасне, ще бъде точно като него. Никога не искам да губи своята страст към учене и строене. Дали споменах, че той е моят левичар? Когато гледам как му работят малките ръчички винаги се изумявам. Всеки път, когато видя някой да пише с лявата си ръка, ме кара да се усмихвам и да мисля за моето специално момче. Той ми е любимото дете, защото използва своя мозък и решава всякакви задачи.

Също така имам и любимо дете, което носи очила. Кълна се в Господ, когато мерна с крайчица на окото си рамките му, това веднага предизвиква усмивка в мен. Той е модерен и уникален. Той се гордее с подбора на перфектните комбинации дрехи. Оранжево, червено, циан и бяло. Той се отличава от тълпата и аз винаги съм горда, когато гледам неговите смели избори. Моето момче не се интересува какво мислят другите хора за него. Той е индивидуалист от горе до долу.

Знам, че когато порасне, неговият личен пламък ще му е от полза. Няма проблеми със самочувствието и постоянно се хвърля във всяка задача, която подхваща. Също така е любящ и мил. Приятелче му е малката му сестричка, с която е добър и търпелив, докато тя се учи да играе игри като Minecraft. Не се ядосва или разочарова, остава спокоен и любящ. Трудно е да не обичаш някой, който е такъв. Един ден ще е страхотен съпруг и баща. Дава ми урок по самочувствие и се надявам никога да загуби чувството си за стил. Той е любимото ми дете, защото е един на милион.

Най-накрая е моя Луничарко. От къде да почна?

Това е моето трето момче и е най-любвеобилното дете, което някога сте срещали. Не мога да ви кажа колко пъти на ден това дете спира и ми казва, че ме обича. Може да извика „обичам те“, последвано от името на всеки член на нашето семейство, без и секунда да се замисли. Няма притеснения в своята привързаност. Раздава прегръдки и целувки на всеки, когото види. На осем години мисля, че това е доста рядко срещано. Той е на възрастта, когато нещата започват да се променят и членовете на семейството може да започнат да се притесняват. Изобщо не виждам подобно притеснение у него и за в бъдеще.

Той ми е любимецът, защото не се бои да показва своите емоции. Той се смее и би се разсмял или заплакал без грам срам или притеснение. Любовта му към семейството му означава повече за него от всякакво одобрение, което може да получи от приятелите си. Като баща той ще бъде от онзи вид мъже, които окуражават децата си и са на първа линия на училищните пиеси. Никога няма да се усъмните в любовта му към вас, тя е факт. Кой не би искал дете като това?

Той е моето любимо дете, защото има нежно сърце.

Децата ми знаят, че са специални и че са обичани, защото им го казвам постоянно. Те имат нужда да го чуят и имат нужда да усетят тази любов. Защото аз казвам на всяко от тях, че ми е най-любимото дете и независимо дали го вярват или не, няма особено значение – те се чувстват избрани.

Децата ми разбират, че имат уникални качества, които ги отличават в тълпата. Това е толкова важно. Когато пораснат и съзреят, ми се иска да продължат да бъдат себе си и да разберат защо са идеални точно по начина, по който са.

Разбира се, има дни в които един ми е любимец през целия ден. Всеки от тях има лична способност да блести от време на време малко по-ярко, отколкото своите братя и сестри. И това е ОК. Няма нищо вредно в това да бъдеш на първа линия понякога. Но дълбоко в себе си те знаят, че са равни в сърцето ми. Моята любов към тях никога няма да изчезне и се надявам че те винаги ще вярват в това. 

Това са четирима напълно различни човека, които ще оставят собствена следа в света.

А в сърцата си знаят кой е моят истински любимец сред тях. Само се надявам да го запазят в тайна.