Аз съм голяма късметлийка! Първо – забременях лесно, от втория месец по-активни опити.
Второ – изкарах изключително лека бременност. Бях от онези бременни, които постоянно носеха рокли, катереха се на токчета (до 9-и месец) и просто сияеха. Дори една дама, с която в последствие бяхме в обща стая в родилното, каза, че ме е виждала по кабинетите в болницата преди това (описа ми точно с какво бях облечена) и си казвала: „Ехааа, искам и аз да съм такава бременна“.
Трето – родих естествено с епидурална упойка – като влезе анестезиологът и ангелите запяха.
На всичкото отгоре ми се падна едно спокойно бебе. И за да може да ме мразите съвсем откровено и справедливо – качих само 9 кг, които успях да сваля само за няколко месеца. Абе с две думи – бременна – еднорог, която си заслужава цялата завист.
Но всъщност това, което се оказа ключово предимство за мен, е фактът, че повечето от приятелките ми бяха минали по трънливия път на бременността и родителството. Така имах неизчерпаем източник на знания, ноу-хау, опит. И, разбира се, на запазени дрешки и всякакви приспособления, които да ползвам безплатно.
Един от най-ценните съвети, които получих от тях, беше: намери си приятелка, която също да е майка с дете на възрастта на твоето. Тя ще те спаси!
Едно време (което всъщност не беше чак толкова отдавна) си имахме drinking buddy или sex buddy. Запознавахме се със случайни хора или познати на познати и споделяхме житейските си тревоги или леглото си.
Сега, когато ежедневните ангажименти включват бутане на количка, смяна на памперси и учене на нов език – бебешкия, имаме нужда от друг тип подкрепа – приятелка по количка. Това е жена, която в идеалния вариант живее близо до вас, детето й е на сходна възраст на твоето и на първо четене изповядвате общи ценности към живота. Или поне, ако ти се стараеш да се къпеш редовно, да си решиш косата и да обличаш чисти дрехи, тя също полага тези усилия.
Тя е твоето спасение в дългите самотни разходки из паркове и градинки.
С нея спокойно можеш да споделиш колко те дразни мъжа ти, дали ползваш правилните памперси и козметика, да потърсиш съвет за лекар и да си сверяваш часовника как се развива детето. Тя няма да се отегчи да те слуша колко пъти се е изходило бебето и какъв цвят или какви марки пюренца даваш. Тя ще те разбере, когато се оплачеш, че ти е омръзнало да мислиш какво да сготвиш – напротив, дори ще сподели нови идеи.
И най-важното – тя ще ти даде спокойствието, че не си сама и другите изпитват същото и минават през същите неща. Защото нека си го кажем направо – майчинството е много самотно занимание. Колкото и подкрепящи да са татковците, колкото и бабите да искат да помагат, а приятелките ти да са супер – да си майка е работа за един човек. А другият, който най-добре разбира какво ти е, е точно жената, споделяща твоята съдба точно в този момент.
Приятелките ти с деца вече ще са минали през твоите мъки и едва ли ще изгарят от желание всеки ден да споделят опит и спомени какво е било – а и в много случаи дори се опитват да забравят голяма част от тия мъки. А и няма да имат време. Най-вероятно са се върнали на работа и вече са доста по-заети в жонглирането между офиса, яслата и дома.
Приятелките ти без деца пък ще са на съвсем друга вълна – да си търсят подходящ мъж, да се борят с токсични връзки или да укрепват нови отношения, да пътуват, да пият и да се прибират, когато искат, или каквото друго правят жените без деца. Така че ти се нуждаеш от човек, който е на твоята вълна. Който преживява твоята съдба. Той – по-скоро тя – не само че те разбира, но е знае какво точно ти е!
Можеш да срещнеш своята приятелка по количка на обичайните свърталища за майките – на детската площадка, в парка, пред детския щанд в магазина или пред лекарския кабинет.
Просто се огледай за друг налудничав, търсещ поглед като твоя. И когато го срещнеш, не форсирай нещата. Действай като галантен господин на първа среща – остави другата жена да сподели и да каже. Предложи да размените виртуален контакт, за да не е неловко. Изчакай няколко дни, преди да пишеш първа с покана за неангажираща разходка с количките.
Първият път, както и при други взаимоотношения, ще е малко неловко. Но с всяка споделена ситуация и зададен въпрос, ще се чувстваш по-уверена в отношенията ви. И разходките ще са по-често и ще са по-дълги.
Така, само след има-няма 100-ина извървени километра заедно, ще си открил не само един добър душеприказчик, сродна душа, но и ще си опознал един човек в най-откровената му светлина – тази на родителя.
*Диана Йосифова се занимава с корпоративен PR и жонглира между сериозните срещи и разговори с удоволствието да бъде майка на страхотна дъщеря. Живее в София, членува в повечето групи за мацки, и за майки, и се старае да бъде нормална… поне през повечето време. Интересува се от мода и от вино (може и не в тази последователност), като се старае да не се захласва по тенденции, а да е вярна на собствения си вкус и усещане за стил – и в модата, и във виното.
Вижте още:
