Ех, спомняте ли си какви филми за големи имаше едно време… Преди четвърт век например… Да, дааа… Може и предишните поколения така да са си казвали, но ето го и от мен сега: от доста време насам филмите за големи са като за пубери и малки деца. А така наречените детски филмчета вече са много по-подходящи за нас, големите. Не говоря за разни принцесешки, като „Замръзналото кралство“ (Frozen), а за по-харесваните от нас, татковците. Като например всичките „Ледена епоха“ или „Цар Лъв“ (Вижте сега! Първо – говоря за версията от 1994, която сме оценили чак сега, ставайки бащи и гледайки я покрай дечурлята. Второ – не, не е лигава, романтична и за женчовци, отпуснете се, реагирали татковци, много добре знаете, че ставайки родители, особено ако имаме дъщери, започваме да опознаваме и по-чувствителната част от себе си, без да губим мъжествеността си).
Та, ето по-долу 8 заглавия на детски анимационни филми, които ще се харесат и на татковците. Филми, които излязоха в последните 10 години и които може би сте пропуснали, а е добре да видите! Особено ако покрай децата сте изгледали и харесали чудесните „Железният гигант“ (The Iron Giant, 1999), „Феноменалните“ (The Incredibles, 2004), „В небето“ (Up, 2009), „Как да си дресираш дракон“ (How to Train Your Dragon, 2010), „Круд“ (The Croods), Шрек (Shrek) и т.п.
Ако пък вече сте гледали всички филми, представени в тази статия – нищо, ето повод да си ги пуснете пак, като заспят хлапетата, за да не ви разсейват. Заглавията са и на английски, понеже вероятно така ще ги откриете по-лесно в платформите, които ползвате. Така че защо не още довечера не се отпуснете в компанията на след-три-минути-от-началото-на-филма-заспалата до вас на дивана съпруга, заедно с голям бургер и пакет чипс, пък и биричка.
И гледайте:
„Песента на морето“ (Song of the Sea, 2014)
Може би най-прекрасният от всички в списъка, но със сигурност най-красивият, който съм виждал изобщо! Всеки кадър е като картина – можете просто да удряте пауза и да си разглеждате с кеф където и да сте във филма. Визията, заедно с музиката, приятно и бързо ви вкарва в историята, на която вярвате, макар да е магическа. Малко момче, останало с баща си след смъртта на майката, поема на опасно изпитание, за да помогне на малкото си сестриче. Магии, митове, чудни създания и много човечност има в този приказен филм. А ако поне веднъж по време на анимацията не ви трепне сърцето, може би имате нужда от психотерапевт и работа по разпознаване и изразяване на емоциите си.
„LEGO филмът: Батман“ (The Lego Batman Movie, 2017)
По-скоро пародия на Батман и другите супергеройски филми. Повечето от смешките няма да ви звучат като крадени и притоплени. Достатъчно референции, за да не изглежда кухо. И в отлично темпо, за да има какво да забележите и на второто гледане. В детското Батман не се справя много добре с отглеждането на Робин, но и с доста други задачи. Много ирония и татковски шеги. Звучи предостатъчно сякаш.
„Кубо и пътят на самурая“ (Kubo and the Two Strings, 2016)
Филмът е всичко това накуп – със страхотна анимация, много свеж, малко странен и далеч от баналното, тъжен, дори малко страшен, но и смешен, и сериозен. Накратко – хубав! Кубо е момче, което с помощта на Маймуната и Бръмбъра се отправя на мисия в търсене на меча, шлема и бронята на загиналия му татко, за да победи с тях демон от миналото. След като го изгледате, пак си дайте сметка, че това е стоп моушън анимация, погледнете поне ето това клипче, вижте внимателно как са го работили и се замислете вие лично как сте с нервите и кога изчезна търпението ви в тоя живот. Повод после да си сипете още едно, какво!
„Островът на кучетата“ (Isle of Dogs, 2018)
От Уес Андерсън, което е втората му анимация след чудния „Фантастичният господин Фокс“ (Fantastic Mr. Fox, 2009, по книгата на Роалд Дал), създаден в подобен суров стил. След епидемия от кучешки грип всички кучета от японски град са „преселени“ насила на остров, на който се складират отпадъци (така придобил името Островът на кучетата). Малкият Атари отива там да открие домашния си любимец с помощта на пет кучета. Умно направен, плюс як саунд дизайн и разбира се, отлична режисура и арт дирекшън.
„Героичната шесторка“ (Big Hero 6, 2014)
Беймакс е надуваем медицински робот (с подобно на татковско тяло), създаден от по-големия, починал, брат на Хиро. Момчето се сближава с приличащия на човечето на Мишлен робот и заедно с още четирима приятели формират група супер герои. Смешно и мило филмче, в което най-интересни са сцените с Беймакс.
„Ранго“ (Rango, 2011)
Като визия – ама нищо общо с принцесешките анимации на Дисни. Някои могат да кажат, че доста от героите изглеждат грозни и дори отвратителни, но те са и отличителни, забавни, подходящи за малкото градче като от Дивия запад, в което се развиват събитията. Ранго е името на хамелеон, който случайно се оказва герой, спасител и мечтан шериф за градчето, завладяно от престъпност, корупция, алчност и страховити злодеи. Много забавно за гледане.
„Вълчуни: духът на вълците“ (Wolfwalkers, 2020)
Момиченце живее само с баща си и в началото иска да бъде като него – ловец на вълци! Ааа, татковски филм отвсякъде, нали! Пък бащата се озвучава от Шон Бийн – Боромир от „Властелинът“! Като история и развитие на филма – създателите му знаят как да ти бръкнат в душичката и този път. Те са майсторите от Cartoon Saloon, малко ирландско студио със само четири, но гигантски като продукция, заглавия: въпросните „Вълчуни“ и вече споменатият „Песента на морето“ , както и „Тайната на Келската книга“ (The Secret of Kells, 2009), и „Изкарващият хляба“ (The Breadwinner, 2018). Погледнете и последните два.
„Спайдър-мен: В Спайди-вселената“ (Spider-Man: Into the Spider-Verse, 2018)
Ако ви допадат супергеройските игрални филми на Марвъл, този ще ви хареса. Ако пък смятате, че те са тъпи, инфантилни и ви подценяват като зрител, също ще ви хареса. Защото тук и историята, и логиката в нея, и лафчетата са си много по- на място. Няколко спайдърменовци от различни вселени обединяват сили да се бият срещу лошите в тази вселена, за да не бъдат унищожени световете на всички тях. Ъъъ, да, така описано тъпее, но е всъщност забавно и дори с увлекателна история на самия главен герой – малко момче не харесва татко си и подражава на чичо си, но само до един момент… много ясно!
