Да отговориш с „не“, когато другите очакват от теб позитивна реакция – звучи много елементарно на теория, но често е ужасно трудно за осъществяване. А като се замислим, че промълвявайки една-единствена отрицателна думичка, можем да направим чудеса за собственото си здраве: да предпазим себе си и собствените си ценности и да сложим полезни лични граници. А умението да ги слагаме и пазим е едно от най-добрите неща за психиката ни.
Пред сайта Inverse.com няколко психотерапевта разсъждават относно умението да казваме „не“. Според тях казването на „не“ е първата стъпка в слагането на границите. Те дават съвети как да се справим с чувството за вина, когато сме казали „не“ на роднини или членове на семейството. Както и какъв е най-добрият начин да откажем на някого, без да нараним чувствата му.
Наистина ли е чак толкова полезно да умеем да казваме „не“?
Краткият отговор е „да“. Всъщност умението да отказваш е основно за създаването на здрави и щастливи отношения в живота. Ако не се научим да отказваме, постоянно ще се чувстваме притеснени, стресирани и недоволни – сякаш не живеем собствения си живот, а сме в услуга на някого. Да се научим да отказваме е също и изобщо сред най-здравословните навици, които можем да вкараме в живота си, защото може да ни спести преумора, гняв и чувство за фрустрация. „Когато казваме „не“, си позволяваме възможност да кажем „да“ за нещата, които наистина имат значение за нас“, казва за Inverse Джени Мари Батистин, лицензиран брачен и семеен терапевт.
“Не“-то издава сила и действа овластяващо”, твърди и Джен Кенеди, също лицензиран брачен и семеен терапевт. „Отрицанието също така помага на другите да знаят, че могат да разчитат на вашето „да“. Че сте на място за нещата, които наистина искате“.
Каква е първата стъпка, когато е необходимо да поставите граници?
Първото нещо, което трябва да направите, според Кенеди, е да си изясните какво искате или от какво се нуждаете: „Ако имате склонност да угаждате на другите, може да е трудно“.
Ето защо е важно да цените себе си и своето време. Това е ключът към това да прецените какво отношение можете да толерирате и колко от своето време можете да отделите. Тя казва, че ключовите начини да сложите граници, включват следните действия:
В крайна сметка трябва да знаете възможностите си и какви точно емоции ви сигнализират, че е наложително да се сложи граница. Според психолозите има три чувства, които ако изпитваме, и те „бият аларма“, че трябва да сложим твърди граници:
Когато започнем да изпитваме което и да е от тези чувства, значи някъде нещата не са както трябва. Често казването на „не“ при наличието на такива емоции решава въпроса бързо и безболезнено.
Какво да правим, ако изпитваме вина да отказваме на приятели и роднини
Понякога да кажеш „не“ може да донесе облекчение, но често пъти не изпитваме такова, а по-скоро чувстваме вина – основно, защото се налага да го казваме на хора, които наистина харесваме или са ни особено близки.
Според Кенеди, ако изпитвате силно чувство на вина, може да се окаже, че е защото сте казали „не“ с напрежение и се е получило по-скоро като отчаян вик, отколкото като нещо естествено и неутрално, с което пазите границите си. „Имате право да казвате „не“ и това не означава, че няма повече никога да видите този човек или че не го харесвате. По-скоро сте искали да кажете „Не, благодаря“.“
„Понякога, за да се отървете от неудобното чувство на вина или съмнение може просто да се държите внимателно и уважително, когато слагате границите. Трябва да сте наясно, че поставянето на граници не означава, че сте егоцентрични. Границите са най-добрият начин да се грижим за себе си. Ясното им идентифициране ни помага да формираме индивидуалността си като личности“, обяснява тя.
Какъв е най-добрият начин да откажете на някого, без да наранявате чувствата му
Лесно е да го направите като благодарите. Може да кажете например: „Благодаря, но ще се видим в друг момент“. Имайте предвид обаче, че този трик работи, единствено ако наистина чувствате благодарност за дадено предложение, но нямате възможност или желание да се възползвате от него. Бъдете максимално честни, така че да не се налага да продължават да ви канят и да ви предлагат неща, които искате да отхвърлите.
Осъзнайте, че да слагате граници не е гадно или егоцентрично
Ако например когато излизате обикновено предпочитате да се виждате с един или най-много двама души и мразите да ходите на партита, заявете ясно своите желания. Това не е гадно или егоцентрично – напротив. И все пак трябва да бъдете внимателни, когато изразявате нуждите си. В крайна сметка, зачитайки своите чувства и мисли, ние не носим отговорност за това как другите ще реагират на поставянето на граници. Понякога хората се чувстват наранени или разочаровани, когато поставим границите си. Затова е в реда на нещата да очакваме, че отсрещната страна може да се почувства засегната. Но ако се замислите рационално – никой няма право да се обижда, че не изпитвате желание или нямате сили и възможност да направите нещо за него – и сте го казали в прав текст. Във всички случаи е по-добре да кажете твърдо „не“, отколкото да действате пасивно-агресивно и отново да покажете, че не ви харесва да правите онова, за което са ви помолили – но правейки го.
Вижте още:
