Едва ли някой на света обича повече празниците от децата. Рожден ден (своя или не), Коледа, имен ден (своя или на мама/тате/баба), Великден, Нова Година, Ден на детето. Всеки повод за празнуване – с други думи: за нещо вкусничко и захарно, за подаръци и изненади, за събиране на цялото семейство, за гости и приятелчета, за веселба и игри, за правене на неща, които само тогава се правят – децата го обожават. Живеят го истински и пълно. И как да е иначе, щом единствено децата имат онази способност да са толкова щастливи от толкова малко, понякога дори просто от един сладолед.
Ето сега е ред на Великден. И е чудесно, ако децата участват, колкото се може по-активно.
Дори и да ви се струва, че ще са твърде безполезни, за да помагат, твърде малки, за да разбират, или твърде незаинтересовани, за да имат желание – опитайте, поканете ги, предложете им и дори и козунакът ви след това да не е за награда, преживяванията ще си струват. Особено за малките участници. А ние, големите, ще се заредим с тяхната искрена неизчерпаема радост и лъчезарност. Следват няколко идеи как да включим децата още по-пълноценно във всичко около празника:
Боядисване на яйца
Не искахме да започваме с ограничения, но все пак най-разумно ще е сами да измиете и сварите яйцата. Подходящото време да участват и децата е при самото боядисване. Виждал съм как и малки деца, известни с белите си, са изненадващо концентрирани, както и по-внимателни от мен при спускането на яйцето с лъжицата в буркана с боята.
Още по-интересно е за дечицата (а и по-безвредно за цялото семейство, че и за гостите и роднините), ако ползвате естествени бои – като куркума за жълто, червено зеле за синьо, люспи от лук за кафяво и т.н. Да, оцветяването става по-бавно, но са безценни гледките на децата, притихнали, наблюдаващи бурканите, за да уловят промените, както и възклицанията и възгласите им, когато яйцата са готови, коментарите им за разликите в следващите яйца, минали през същия буркан, караниците им кое яйце са си заплюли.
Хартиени ангелчета
Включете децата и в декорирането на дома ви за Великден. Съвсем начинаещо ниво би било да подават, поставят, окачват елементите за украса. Може да вдигнете едно ниво, като оставите децата ви да изработят самички хартиени ангелчета за декорацията. В мрежата може да намерите достатъчно примери за изработка на ангелчетата, но разбира се, може да си ги измислите и заедно с тях, а дори да оставите децата не само самички да ги изработят, но и да ги измислят как да изглеждат. А ако искате да сте още по-готини родители в техните очи – дайте им материали и картбланш да измислят, изработят и поставят цялата декорация сами (или ако просто не ви се занимава с това).
Месенето на козунаци
Ако във вашия дом се правят домашни козунаци, това е прекрасно! Не е лесно, но накрая е много вкусно. И ако в месенето на тестото и „плетенето“ преди печене си трябва майстор, то и за децата си има етап от правенето, запазен за тях. И това са два момента. Първият, в който огромната топка тесто се блъска 200 пъти (с една-две почивки) в кухненския плот или тезгяха – и докато блъскащият го блъска сам, то заедно с децата брои високо от 1 до 200. Ако не сте го правили, знайте, че забавлението за малките зверчета е гарантирано. Особено ако им правите физиономии и издавате смешни звуци, докато се мъчите да блъскате тестото, редом с броенето.
И вторият, при който блъскането е разредено от пляскане и удряне на тестото. Е, тогава децата също си умират от забавление да удрят шамарчета на бъдещия козунак, колкото може по-бързи и силни (а вие малко си отпочивате). Зареден със смях и веселба, как да не е вкусен после такъв козунак!
Историята зад Великден
Разкажете им я. Какво се е случило, какво точно отбелязваме, помогнете им да навържат детайлите, който може да са чували – оттук-оттам, от вас или от други хора – в едно по-разбираемо цяло. И да, предполагаме, че щом четете тази статия, щом се подготвяте и щом ще празнувате този голям християнски празник, най-малкото не сте атеист, колкото и да е модерно, и че за вас историята на Исус Христос не е далечна и непозната тема. И дори и да ви се струва малко драматичен за детските уши, моментът с разпъването на кръста, не е по-страшен от приказките на Братя Грим. Ако не сте сигурни как да подхванете темата, може да опитате с въпрос към децата ви дали знаят защо сме 2021-а година и какво се е случило, кое е онова събитие отпреди 2021 години.
Обикалянето на черквата
Дори и детето да е само на 3-4 години, го обхваща едно любопитно вълнение – както и на Нова Година – дали ще издържи до полунощ, без да заспи. А самото обикаляне на черквата, със запалена свещичка, която после ще се вълнува дали ще стигне у дома, без да загасне или без да изгори цялата, си е отделно приключение. Всичко това е подсилено още повече като преживяване, защото е заедно с мама и тате (или дори само с единия да е, пак е прекрасно). Голямата ми дъщеря още помни как, когато била на 5 годинки, сме обикаляли двамата черквата, как съм я носил на ръце, защото й се е спало, как после е заспала в колата, а когато съм я измъквал внимателно, се е събудила, но не се е издавала, за да я пренеса пак на ръце до кревата й – и това е един от най-първите й най-ясни спомени с тате.
Чукането с боядисаните яйца
Е, за това няма нужда дори да ви подсещаме. Всяко дете участва задължително. И моли за следващо яйце, с което да се бие („Ааа, не, няма да чупиш нови яйца, щом не си си изял(а) вече счупените!“), и е готово да изяде колкото се може повече варени яйца („Ти чуваш ли се, знаеш ли какво ще ти стане, ако изядеш дори само още едно!“), само и само да се бие и с това, и с това, и с другото, и с онова, и с ето онова яйце. Пък ако яйцето му се окаже биячът, ще го помни поне до следващия Великден!
Вижте още:
