Национална мрежа за децата* представи десетото издание на мониторинговия доклад „Бележник: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?“
Общата оценка за работата на държавата и институциите при грижата им за децата през 2020 година е 3.09 според неправителствния сектор. Припомняме, че в миналогодишния доклад, средната оценка на грижата на държавата за 2020 година беше 3.
Същата като тази година – 3.09 – е и общата средна оценка изобщо за изминалото десетилетие.
Представянето на тазгодишния „Бележник“ се състоя на 27 април 2021 г. с излъчване на живо онлайн. Специални гости на събитието бяха д-р Джейн Муита, представител на УНИЦЕФ за България, и доц. д-р Велина Тодорова, зам.-председател на Комитета по правата на детето на ООН. В представянето ще се включиха експерти от Национална мрежа за децата и деца от Младежка мрежа „Мегафон“.
„Бележник“ е независим доклад, който оценява напредъка на държавните политики за деца чрез анализ, основан на факти и данни, в 9 области: Участие на децата, Благосъстояние на децата, Семейна среда и алтернативни грижи, Закрила от всички форми на насилие, Правосъдие за деца, Ранно детско развитие, Детско здраве, Образование, Спорт, отдих и свободно време.
Той включва и конкретни препоръки за бъдещата работа на държавата и институциите.
Автори на Бележник 2021 са 39 експерти от гражданските организации и 7 външни оценители. Чрез проведените анкети във формирането на оценките и препоръките са участвали и 700 деца, млади хора, родители и професионалисти, както и децата-„рапортьори“ от Националния Юрочайлд форум.
Децата и пандемията
Акцент в Бележник 2021 е темата за децата и пандемията и това как тя се е отразила върху тяхното благосъстояние във всички области. Според доклада пандемията е направила още по-видими пропуските и липсата на координация между отделните системи. Децата не са били приоритетна група за подкрепа в нито един момент, а влошените икономически и социални условия са повишили риска от изоставянето им.
Пълното затваряне на детските заведения е довело до сериозни затруднения за хиляди родители. Неприсъственото обучение е повишило риска от отпадане от образованието на деца от маргинализираните групи и силно е затруднило децата с увреждания.
Детското здраве и достъпът до здравни грижи са били сериозно компрометирани и са възникнали нови рискове за детското психично здраве.Част от противоепидемичните мерки са били въведени без отчитане на негативните ефекти върху здравето на децата, а затварянето и социалната изолация са довели до съществено увеличаване на нивата на домашно насилие.
Анализ на финансовите инвестиции, които прави държавата
За първи път в рамките на Бележник 2021 е направен анализ на финансовите инвестиции, които българската държава е направила по отношение на децата през последните четири години.
Между 2017 и 2020 г. разходите за децата и семействата са увеличили дела си в БВП от 4,1% на 4,7%, отбелязва анализът. Ръстът се дължи изцяло на нарастване на средствата за образование, като средствата, предназначени за здравеопазване, дори са намалили дела си в БВП с 0,1 процентен пункт.
Ако за всяко дете се отделяха по равно средства, през 2017 г. това биха били 3344 лева на дете, което се равнява на 3,95% от БВП, или 7,60% от всички публични разходи. През 2021 това биха били 4 718 лева на дете, което се равнява на 4,7% от прогнозния БВП и 11,7% от очакваните общи публични разходи.
По отношение на участие на децата във формирането на политики и взимането на решения, които ги засягат, оценката е среден 3,06. Отбелязва се, че участието на децата остава на училищно ниво и е водено в голяма степен от възрастните.
По отношение на благосъстояние на децата, оценката е среден 3,19.
Подчертава се, че без Национална стратегия за детето продължават да липсват интегрирани политики и цялостна визия за преодоляване на детската бедност, като делът на бедните деца трайно се увеличава. Задълбочават се демографските проблеми, свързани с миграцията и разслоението на обществото. Социалната подкрепа е неефективна.
По отношение на семейна среда и алтернативни грижи, оценката е среден 3,12.
Пандемията и свързаните с нея ограничения са създали трудности за семействата и децата в алтернативна и резидентна грижа. Децата в институции и децата-бежанци са били изолирани за дълги периоди почти напълно от света, което е затруднило процесите на закрила и извеждане в приемна грижа и осиновяване.
По отношение на закрила на детето от всички форми на насилие, оценката е среден 3,07.
Отбелязва се, че продължава тенденцията за увеличаване на случаите на деца, жертви на насилие и липсата на превенция. Все още няма достатъчно достъпни услуги за пострадали от насилие деца. Ситуацията на дистанционно обучение е поставила в още по-голям риск децата и е отворила въпроси за киберсигурността и тормоза в дигитална среда.
По отношение на правосъдието за деца, оценката е среден 3,10.
Докладът отчита, че през 2020 г. не се отбеляза напредък в реформата на съществуващата система на правораздаване спрямо децата. Според Бележник 2021 Министерството на правосъдието не посочва планове по придвижване на Закона за възпитателните мерки спрямо непълнолетни, нито дава надежда за скорошна отмяна на остарелия Закон за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.
По отношение на ранно детско развитие, оценката на държавата е среден 3,22.
Отчитат се проблеми с недостига на специалисти и липсата на координация между системите. Няма развитие по приемането на Националната стратегия за ранно детско развитие. Мерките, свързани с епидемиологичната ситуация, са влошили съществено грижата в родилните и неонатологичните отделения. Няма развитие и в областта на ранното детско обучение и грижа.
Оценката на държавата по темата „Детско здраве“ е среден 3.09.
Една от водещите теми през годината, според Бележник 2021, е създаването на Национална гражданска инициатива „За истинска детска болница“ и поетият от правителството ангажимент да построи съвременна детска болница. Но до края на 2020 г. перспективите за реализация на изцяло нов, отговарящ на всички изисквания проект, са минимални, смята неправителственият сектор. В същото време качеството на здравните грижи и достъпът до тях е бил силно ограничен, а физическото и психичното здраве на децата се е влошило като резултат от дългата изолация и дистанционното обучение.
Оценката на темата „Образование“ е по-висока – добър 3,71.
Като позитив е определено организирането за сравнително кратко време в началото на пандемията неприсъствената форма на обучение. Но до края на годината за сметка на това са останали нерешени проблемите с липсата на цялостен обхват на всички групи ученици, недостига на електронни устройства и интернет връзка, липсата на достатъчна подкрепа за децата със специални потребности и децата от маргинализирани групи. На заден план отново са останали здравното и сексуалното образование.
По отношение на спорт, отдих и свободно време, оценката е среден 2,75.
Възможностите за спорт и структурирано оползотворяване на свободното време за деца практически са били блокирани през по-голямата част от календарната година.
Според Бележник 2021 правителството не е положило никакви усилия за компенсиране на липсата на извънкласни занимания и спортни тренировки. За сметка на това публичното говорене е било насочено към децата като вирусоносители, което допълнително е влошило психологическото напрежение върху тях и дало повод за повече ограничения.
Обзор на изминалото десетилетие
Освен оценките за миналата година, тазгодишното издание Бележник 2021 съдържа и обзор на постигнатото в детските политики през последните 10 години, като са изведени основните акценти, проблемните области и успехи за десетилетието.
Резултатите от оценките през годините сочат, че все още липсва цялостна визия за благосъстоянието на децата в България. Нещо повече, през последните четири години се наблюдава влошаване на ситуацията във всички области, засягащи политиките за деца, и сериозно отстъпление от поетите ангажименти за гарантиране на правата им.
„В много от проследяваните от Бележника области не просто липсва напредък, а има отстъпление и влошаване на ситуацията за хиляди деца и семейства. Това се дължи не на липса на финансови средства или нормативна база, а най-вече на отсъствие на желание у държавата да постави траен и последователен приоритет върху децата в своите политики и да изгради необходимия капацитет във всички системи…Благодарение на бездействието на институциите и политиците, а в определени случаи и с тяхното активно участие, се развиха невиждани досега по размери пропаганда, манипулации и фалшиви новини, свързани с детските политики“, коментира по време на представянето Георги Богданов, изпълнителен директор на Национална мрежа за децата.
„Защо трябва да се борим за правата – защото те носят щастие и добруване на хората – това е единствената им цел. Това е смисълът на съществуването на държавата – да осигурява добър живот на гражданите. Нашата държава се занимава с всичко друго, но не и с това, въпреки че няколко политически партии декларират подкрепа към евроатлантическите ценности… Темата за децата и правата трябва да стои непрекъснато в дневния ред на всички медии и то с факти и обяснения. Дори с обяснение на това, защо правата имат значение за всеки в ежедневния живот“, каза г-жа Велина Тодорова.
„Отговорност на всички – на родители, на общество и държава, е правата на децата да бъдат спазвани. Затова е важно постоянно да се прави такъв независим мониторинг. Сравних първия Бележник с оценките от 2021 и това, което ме натъжи, е че е имало по-високи оценки, които сега са на критично ниско ниво. Важно е да се наблюдават тенденциите и как се развиват политиките, да се проследяват напредъкът и провалите. УНИЦЕФ проследява ситуацията на децата на глобално ниво, щастлива съм, че това се прави в България на национално ниво,“ каза по време на събитието д-р Джейн Муита.
*Национална мрежа за децата е най-голямото българско обединение на граждански организации и активисти, които работят в полза на децата. Повече от 140 хиляди деца и над 63 хиляди семейства годишно получават подкрепа от над 140 организации и над 10 хиляди професионалисти.
