Сексът е хубаво нещо, когато е по желание и когато го има. В съвместния живот обаче често го няма. Синдромът на „тихата спалня“ звучи много зловещо, но всъщност не е задължително редуцирането на сексуалните контакти да е резултат от някаква мрачна драма, като липса на любов или арогантна изневяра.
Понякога причините в спалнята да е тихо са доста по-прозаични и лесно преодолими. Например:
Бит
Битът убива любовта, но много преди това убива секса. Колкото и да беше хубаво да се копулираме като горили по паркове и кьошета в двайсетте си години, в зрялата възраст обикновено способността за отлагане на удоволствието е по-развита и спонтанният секс е рядкост. Особено в моментите, в които пералнята трещи, прахосмукачката ръмжи, мивката цвърчи и купчините мръсни гащи се размножават. Мислите за това, че ще дойдат на проверка на газовото котле, за това, че застраховката на колата трябва да се плати, трябва да се вземат лекарствата на кучето, памперсите на бебето, тоалетна за котката. Битът е толкова тежък, че ви затиска и горкият секс стои на дъното на една купчина от пране, чинии и задължения. За да си проправи път потиснатото либидо, е необходимо да му разчистите пътя. Което не значи всичко да е стерилно чисто и подредено и всички да са доволни и нахранени, а да освободите в съзнанието си малко пространство за интимност, до което битът да не може да достигне с гнусничките си пипала.
Ежедневни дребни дрязги
Дори да намирате партньора си за „все още секси“, ако всеки ден се разправяте дали да се спи на отворен или на затворен прозорец, дали тенджерите да се подреждат в най-долния или в най-горния шкаф и кой е спал повече и може да поеме детето, за да поспи другия, сексът просто изтлява в прахта. Дребните конфликти са глупави и злободневни, но влиянието им върху връзката не бива да се подценява. Ако им позволите да ви завлачат, подобно на мъртво течение не се знае къде ще ви отнесат.
Еректилна дисфункция и други „срамни“ проблеми
Естествено, няма нищо срамно в смущенията на сексуалната функция, но за жалост все още мнозина робуват на това разбиране и се притесняват да потърсят помощ за неща, които лесно могат да се разрешат. Пандемията постави всички ни в ситуация на силен дистрес, който удари на различни места. При някои: в сексуалното. Такива проблеми са еректилната дисфункция (нарушение в ерекцията), преждевременната еякулация – при мъжете, аноргазмията (липса на оргазъм), фригидността (липса на сексуално желание) – при жените. При наличие на такъв проблем, е редно партньорите да потърсят професионална помощ. Най-грешният подход е затъването в срам и криенето на проблема от партньора, което може да доведе до абсолютно погрешно разчетени сигнали и конфликти.
Пандемична (и друга) умора
На всички ни омръзна от коронавируса, изолацията, противоепидемичните мерки, локдауна, страха, вируса пр. Психолозите говорят за пандемична умора, която със сигурност може да резултира в липса на желание за секс, но същото може да направи и всяка друга умора.
Ако сте родители на малко дете, ако работите много, ако имате милиони домакински задължения или просто сте уморени от живота, е съвсем нормално да не кипите от желание да възседнете партньора си и да се отдадете на тричасов секс маратон. Понякога човек просто иска…да се наспи.
Липса на време (и пространство)
Звучи като оправдание, но е напълно възможно двама души наистина да нямат време да правят секс. Все пак живеем в 21 век, всичко е задачки, ангажименти…При това положение обаче е необходимо пренареждане на приоритетите и освобождаване на време за секс. Не само като удоволствено преживяване, а и като соматопсихична терапия. Пространството е проблем по-скоро в по-младите години, когато младите влюбени живеят с родителите си (макар че за какво са всички тези градски градинки и паркове), но понякога стои като казус и в по-„напреднала“ възраст.
Във всички случаи, каквато и да е причината, намерете начин. Сексът е важен. Не го изоставяйте.
