Когато си родител, критиката дебне навсякъде, но когато си баща, тя може да бъде съсипваща.
Много татковци се чувстват критикувани и осъждани от жената до себе си, от родителите си, от приятелите или от други родители, заради своя начин на грижа за децата.
„Повечето от нас се опитват да свършат най-доброто като родители и да поддържат позитивна репутация като способни, компетентни хора. Тогава критиката се превръща в основното чувство, което се опитваме да избегнем“, казва Раян Хаус, клиничен психолог от Пасадена, Калифорния и автор на книгата The Mental Health Journal for Men. В текст за бащинския сайт Fatherlу той се опитва да отговори на въпроса защо когато даваме най-доброто от себе си като родители, то никога не е достатъчно.
„Повечето от нас имат взискателен самокритик, който познава нашите собствени слабости, но обикновено проявява и известна доброта“, казва за Fatherly и лицензираният психолог Аарън Рошлен, професор в Тексаския университет в Остин. Той обяснява, че когато се появи някой твърде критичен човек, той засилва вътрешната ни способност за самокритика и като резултат нараства нашата съпротива, гняв и тревожност.
Като родител е нормално да се стремиш да дадеш на своето дете по-добро детство, отколкото ти самият си имал. Усещането за провал идва като индикация, че не постигаме тази цел. „Знаем какво е да се чувстваш пренебрегнат, управляван или наблюдаван. Така че повече от всичко искаме да дадем различно детство на своите деца“, казва Хаус. „Но когато някой каже, че не го правим по правилния начин, това поражда дълбока реакция. Критикуващите ни може просто да предлагат свои съвети от собствения си опит, но техните думи лесно могат да бъдат разтълкувани като осъждане на нашата работа като родители.“
Затова, естествено, е и трудно да се справяме с критиката, особено за бащите. Добре е те да знаят, че ако ги боли, когато ги критикуват за родителството им, това единствено означава колко много им пука и колко много искат да се справят добре.
С една дума, има начини бащите да се научат да се справят с критиката или с критичните, осъждащи родителството хора. Това са стратегии, които могат да направят ситуацията да изглежда по друг начин и да минимализират всяка конфронтация, болка или конфликт.
1. Обръщайте внимание на това кой отправя критиката
Критиката идва отвсякъде. От вашите родители, от другите родители на детската площадка или от родители, които изглежда, че имат време не само да отглеждат своите деца по перфектен начин, но също така да тролят в социалните медии срещу всеки, който не прави нещата, както те смятат за правилно. Така че е важно да преценим кой е този, който критикува. Ако е някой, с когото никога повече няма да се засечете, не обръщайте внимание. Ако критиката е онлайн, изтрийте коментара и блокирайте човека. Ако е някой, с когото се виждате постоянно, трябва да говорите по въпроса. Но не веднага.
2. Дайте си пауза, преди да реагирате
Да се конфронтирате веднага обикновено не е най-добрата стратегия, защото емоциите са лош съветник. Ако имате възможност, спрете и помислете. Ако трябва – затворете се в себе си и помълчете. Дайте на критикуващия ви човек да разбере, че сте засегнат или наранен от думите му и начина, по който ги е казал, и че обмисляте как да му отговорите. По този начин избягвате атаките и можете да обсъдите проблема, чак след като обмислите всичко.
3. Не приемайте всяка критика лично
Това определено е по-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Но има някои неща, които могат да помогнат. Имайте предвид, че всеки има мнение, което е основано на неговия личен опит и на собствените му съждения, които са много различни от вашите. Няма „перфектен“ начин за отглеждане на дете. Затова и можете да отговорите на критиката просто с „благодаря за съвета“ и с кимване – и след това да правите онова, което смятате за най-добро за вашето дете.
В крайна сметка повечето хора просто проектират своите собствени емоции и грижи върху останалите или искат да наранят някой друг, защото те самите се чувстват наранени. Това не ги оправдава да ви дават тон в живота, но може да ви послужи за отправна точка просто да не го приемате лично.
4. Ако ви разгневят – помислете защо
Според психолозите понякога използваме гнева като защита, с която да се предпазим. Ако чувствате, че започвате да се разгневявате, поемете си дълбоко дъх и се успокойте. Веднъж щом сте спокойни, отстъпете и се запитайте дали има нещо в критиката, което може да бъде вярно. Ако искате да бъдете по-добър човек, приемането на критика може и да ви помогне – но само ако е дадена от човек, на чието мнение държите (виж точка 1).
5. Помислете върху начина, по който ви критикуват – да не би да реагирате по-скоро на тона, отколкото на смисъла?
Възможно е да сте засегнати не толкова от онова, което е казано, колкото от начина, по който е казано, от тона на отправената критика. Ако ви е ядосал начинът, по който е направена забележката, изяснете си как се чувствате точно. Ако сте получили забележка от партньора си, която ви е засегнала, може да кажете нещо от сорта: „Почувствах се засегнат, когато каза, че съм почистил лошо след партито за рождения ден на детето. Ти ми викаше, а крещенето не е най-добрият начин да разбера как мислиш, че бих могъл да го направя по различен начин“. Може също така да обясните на половинката, че когато крещи, вика или критикува с остър тон, усещате, че не сте в един отбор и за вас това е неприемливо.
6. Обезоръжете критикаря с нежен жест
Ако става дума за член на семейството или на съпругата, която е прекалено критична, думите не винаги са необходими. Понякога работа може да свърши и леко докосване, например по рамото. Това може да изненада критикуващият или да го накара да осъзнае, че прекалява.
7. Избягвайте чата и текстовите съобщения
Ако критиката идва чрез текстово съобщение или онлайн, трябва да намалите конфликта, като се чуете по телефона със съответния човек или си организирате среща за виждане. Психолозите казват, че е много по-лесно да се почувстваш наранен или обиден, когато не гледаш някой в очите. Колкото повече персонализирате конфликта – толкова по-добре. И не се опитвайте да отговаряте със съобщения, тъй като те могат да бъдат – и най-често са – интерпретирани погрешно, заради липсата на език на тялото и тон на гласа.
