„Никога не съм била фен на зимата. Не обичам снега. Носи ядове. Неприятности. Прахообразните бели люспи са отвратителни. Не обичам мрака. Дните са прекалено кратки. Моето настроение е толкова лошо и не харесвам студа, специално постоянния хлад, който поглъща лицето ми и гърдите и се спуска по гърба. Но нищо не е толкова студено, колкото брака ми. Или поне засега. Не и днес. Защо? Защото моят съпруг е пристрастен към смартфона си и това унищожава нашата връзка.
Боря се за неговото внимание през Facebook.
Интимните ни отношения се случват през Instagram.
Сега, знам какво си мислите: преувеличавам. Надали е толкова зле. Той не може да е толкова зле, но е така – той е. Когато мъжът ми се събуди от сън, той се обръща първо към смартфона си, не към своя син, нито дъщеря, нито към мен. Никога към мен. Той консумира „истории“ с кафето си и се интересува от снапчатове и филтрирани картинки, не от своята жена в истинския живот. Той прекарва следобедите, сърфирайки из Facebook, вместо да говорим. Вместо да се гушкаме, гъделичкаме или да играем с децата. А през нощта гледа скапано видео след скапано видео.
Той комуникира с мен не чрез думи, а чрез текстове, тагове и мемета.
Но неговото пристрастяване не свършва дотук: съпругът ми е на телефона си и за работа, което се очаква и (в днешно време) дори е задължително. Той отговаря на мейли през цялото време. Няма изключване и „край на работния ден“. Той прекарва часове, четейки ъпдейти на статусите на своите приятели, вместо да говори с тях. Вместо да бъде с тях. И не съм само аз, която съм засегната. Дъщеря ни също се бори за неговото внимание. Синът ни казва „тата“ поне дузина пъти, преди той да мигне. Преди дори да го погледне.
И въпреки че сме преживели много през последните 18 годни – изтърпяхме четири премествания в три щата, сблъскахме се с хронична и психическа болест, борихме се с пристрастяване и преживяхме самоубийство – не съм сигурна, че сега ще успеем.
Не съм сигурна, че можем да преминем през това.
И все пак, моята история не е уникална. Въпреки че човек не може официално да получи диагноза „пристрастен към смартфона“, компулсивното поведение е сходно с това при други зависимости.
„Пристрастяването към смартфона може да попадне в общата категория на поведенческата зависимост: действие, което се повтаря компулсивно заради това, че създава някакъв вид приятно усещане или премахва негативното такова“ – казва д-р Аарон Уинър – сертифициран психолог и специалист по лечение на зависимости – за сайта Scary Mommy.
И този вид пристрастяване е често срещано. Всяка година милиони американци са диагностицирани със заболявания, свързани със зависимости. Нещо повече – неотдавнашно проучване разкрива, че 75% от хората вярват, че са пристрастени към телефоните си, а 65% признават, че спят с устройството – както прави и моят съпруг.
Проклетата черна кутийка никога не напуска неговата страна на леглото. И въпреки това той не смята, че това е проблем.
Той мисли, че аз драматизирам. Че раздувам прекомерно ситуацията. Според него аз съм нерационална и емоционална. Възприятията ми са луди. Просто напълно греша. Той също така защитава своята употреба на социални медии. Не е негова грешката, че е „онлайн“. Не е моя грешката, че той „има приятели“. Но неговите „приятелства“ разрушават нашата връзка.
Неговият смартфон унищожава моя живот.
Разбира се, опитвала съм се да разбера „защо“. Причината е неговата обсебеност. И въпреки че има много причини за пристрастяване към смартфона, според д-р Уинър основната са социалните мрежи.
„Причината хората да са пристрастени към телефоните си е заради социалните медии и мобилните игри“, казва той. „Те незабавно предизвикват приятно чувство и също така могат да помогнат да се избяга от негативните усещания. Страхът от това да не изпуснеш нещо случващо се може да бъде движеща сила, макар че това поведение е по-често срещано сред тийнейджърите (особено в гимназията), отколкото при по-зрелите личности“.
Тогава аз какво мога да направя? Какво ние можем да направим?
Ами, със съпруга ми ходим на консултации с психолог, за да подобрим комуникацията си. Срещаме се с терапевт всяка седмица, за да научим как да общуваме един с друг и как да се гледаме в очите. Мъжът ми започна да прави йога и медитация и отделя време за осъзнаване и за дихателни упражнения. Въведохме часове от деня без технологии. На масата няма телефони, както и по време на някои събития. Например когато си говорим или вечер, когато играем семейни игри сме без устройства и Facebook и така успявам да го отделя за малко от неговите гадни навици.
Снимам го как седи на телефона, докато животът се случва около него – за да му покажа какво изпуска. Така че той вижда по какъв начин неговото пристрастяване се отразява на семейството му.
Ще променя ли нещата? Ще проработят ли общите ни усилия? Не знам. Наистина не знам.
Но не искам нашата любов да изчезне като “История” в Instagram. Не искам нашата връзка да се изпари като видео в Snapchat, не искам „ние“ да се превърнем в спомени по Facebook.
Така че вървя напред, опитвам се и се боря.“
