Ново изследване на УНИЦЕФ България представя изключително интересни наблюдения върху поведението на децата и младите хора в интернет у нас.
Фокусът на изследването е върху медийните навици и практики на децата и младите българи, върху техния любим начин на комуникация онлайн, върху най-популярните личности в мрежата, както и върху степента, в която дигиталните технологии им помагат да изразят себе си и да реализират индивидуалните си или общностни цели.
Според резултатите от изследването, проведено през юли тази година, три четвърти от младите хора в страната всекидневно сърфират в социалните мрежи и комуникират чрез онлайн приложения. Но независимо, че използват дигиталните медии почти непрестанно, повечето млади хора определят случващото се в реалния свят за по-важно и вълнуващо.
Националното представително многокомпонентно проучване е проведено от изследователска агенция ЕСТАТ, по задание на Детския фонд на ООН – УНИЦЕФ България.*
Един от основните изводи е, че 9 от всеки 10 анкетирани деца и младежи разполагат с личен смартфон за влизане в интернет. В същото време над половината от участниците нямат собствено устройство, годно за оптималното задоволяване на образователните им потребности (като лаптоп, настолен компютър или таблет).
Според резултатите от изследването, независимо от продължителното време, което прекарват пред екраните, българските деца и младежи не смятат, че са пристрастени към дигиталните медии. Много от тях споделят с недоволство, че заради пандемията и онлайн обучението се е наложило да прекарват дълги часове пред екрана, вместо навън с приятели. Но докато голяма част от младите хора мислят критично за времето пред екрана, по-малките участници в проучването трудно преценяват точно колко време прекарват в контакт с дигиталните технологии – те растат и живеят паралелно в мрежата и физическото пространство.
Изводите от изследването са, че тъй като ежедневието на децата и младите хора е невъзвратимо белязано от интернет и дигиталните медии, по-важният въпрос не е дали те са зависими и пристрастени към тях, колкото какво правят във виртуалното пространство, защо го правят и дали и как дигиталните им навици могат да генерират личностни и групови ползи.
Много от участниците са настроени критично към онлайн присъствието си и изразяват тревоги, че общуването в близките години ще бъде все по-лишено от жив контакт.
Сред любимите канали и социални медии на младите българи са Facebook, Instagram, TikTok и YouTubе.
Facebook е най-установена социална мрежа за публикуването не само на снимки, но и на сериозно съдържание (като новини и анализи), което обяснява и сравнително по-силните й позиции сред 20-24-годишните.
Instagram впечатлява с многообразието от опции, които предлага наведнъж, и лекотата, с която се консумира предимно визуалното съдържание там, поради което е най-бурно развиващата се младежка платформа, особено сред 15-19-годишните.
TikTok, където акцентът пада върху създаването на основно забавни видеа, привлича в най-голяма степен 10-14-годишните.
По-голямата част от децата и младежите ползват повече от една социална мрежа, но се срещат и дигитални скептици, определящи ги за „повърхностни“ и „загуба на време“.
Широкото мнозинство от деца и младежи смятат, че бъдещето ще е хубаво.
Доминиращата прогноза на децата и младите хора във фокус групите е, че общуването помежду им ще бъде в по-голяма степен онлайн, а платформата, която най-голям дял от участниците мислят, че ще бъде незаменима и след 2 години, е Facebook.
Сред традиционните информационни канали на все още висока популярност се радва единствено телевизията, която е всекидневно гледана от почти седемдесет на сто, докато вестниците, списанията и книгите почти никога не намират място в рутината на децата и младежите.
Вниманието към телевизионния екран също често е откъслечно, тъй като гледането на телевизионни предавания обичайно се съчетава с браузването и чатенето в социалните мрежи. Понеже гледането на телевизия често се осмисля по-скоро като „фоново“ и второстепенно занимание, това неизменно обезсилва позициите на телевизията като ефикасен медиен канал за детската и младежката аудитория.
Най-популярните телевизионни канали безспорно са национално–частните телевизии NovaTV и bTV, откроени като фаворити от приблизително половината от гледащите телевизия поне веднъж в седмицата. На този фон потреблението на телевизионно съдържание от повечето участници във фокус групите е по-скоро спорадично. Това бива отдавано както на по-лесния и удобен достъп до съдържание в интернет пространството, така и на отсъствието на целево ориентирано и предназначено за децата и младежите съдържание в българския ефир.
Обезпокоителна констатация на количественото проучване е, че сериалите и филмите, както и развлекателните музикални и реалити формати генерират драстично повече внимание от новинарското, научнопопулярното и образователното съдържание. Тези данни обаче не бива да се схващат непременно като свидетелство за безразличие към по-сериозните предавания – зад тях може да се крие по-скоро недостигът на такова съдържание в българския ефир. В подкрепа на тази линия на разсъждение е наблюдаваната тенденция във фокус групите афинитетът към по-развлекателното съдържание частично да се допълва и с интерес към новинарско-аналитични и научнопопулярни материали, поне що се отнася до заявените предпочитания.
По-голямата част намират вестниците и списанията за отживелица, отбелязвайки, че живеем във време, в което актуалната информация е на един клик разстояние. При групата на 10-14 и 15-19-годишните като по-известни се очертават единствено книгите от популярни инфлуенсъри и влогъри, които предлагат занимателно и близко до тях съдържание.
Любим и най-гледан формат са кратките видеа, качвани във видеоплатформите и социалните мрежи.
Най-предпочитани са забавните видеа, музикалните клипове, видео дневниците за красота, здраве и фитнес. YouTube е категорично любимата платформа за достъп до тях.
Около една трета от любителите на онлайн видеосъдържание все пак гледат и материали с образователна насоченост. Чувствително по-слаб е интересът към по-сериозното медийно съдържание, например към научнопопулярни или новинарско-аналитични материали.
Едва един от четирима анкетирани активно следва „инфлуенсъри“, докато всеки втори участник споделя, че следва „влогъри“ в мрежата.
Открояват се три групи от известни личности в интернет – такива, които основно целят да забавляват; такива, които говорят за здраве, красота, лайфстайл, фитнес и мода; както и личности, чието онлайн съдържание цели да информира на по-сериозни теми, да провокира и да вдъхнови аудиторията.
Най-голям интерес се регистрира към влогърите и каналите АЙДЕ БГ, следвани от The Clashers, Павел Колев и Ицака, Емил Конрад, Stefie (Стефи), inStanT (Стан) и Andy Studio (Анди).
Глобален извод на проучването е, че се предпочита прямо и реалистично видеосъдържание, възможно най-необременено от явни маркетинг послания. Липсата на такова тласка немалка част от аудиторията да следи с по-голям интерес чуждестранни онлайн знаменитости.
По-малките участници във фокус групите определят за провокиращи мисленето и вдъхновяващи Изабел Овчарова–Изи, Ерика Думбова, Крис Захариев, Слави от “The Clashers”, както и каналът „Живот със синдром на Даун“.
По-големите участници определят за смислени и замислящи видеата, които качват Любомир Жечев и Стефан Попов (Чефо). До голяма степен те гледат на тези инфлуенсъри като на изразители на неудобни истини и изобличители на лъжата в различни сфери на живота. Сред момчетата и мъжете се среща и увлечение към материалите, споделяни от успели в бизнеса личности като популярни в интернет инвеститори и предприемачи.
Извод на проучването е, че децата и младежите биха осмислили мненията, споделяни от „инфлуенсърите“ и други известни личности, но не биха си поставили за цел да изглеждат, мислят или действат напълно като тях. Налице е увереност, че могат да преследват и осъществяват собствените си цели, без да следват фигури, които да им служат за пример.
Най-използвана комуникационна платформи сред децата и младите хора е Facebook Messenger, който е предпочетен от над половината от ползващите приложения поне веднъж в седмицата.
Основни негови предимства са интегрираността му с едноименната социална мрежа, опциите за писане и говорене, както и груповите чатове. Viber и Instagram Messenger също се радват на сравнително високи нива на популярност. Viber се ползва с имиджа на приложение за връзка с по-възрастните – родители, роднини и учители, докато Instagram Messenger създава представата за най-динамично разрастващ се тийнейджърки канал за комуникация.
Проучването изгражда представата за една по-скоро пасивна детска и младежка публика, редовно ползваща дигиталните медии за гледане на клипове, слушане на музика и разглеждане на профили и страници в социалните мрежи.
Активното участие на повечето потребители се свежда предимно до общуването с приятели онлайн и спорадичното качване на селфита и други снимки.
Споделянето на генерирано от потребителя творческо съдържание, коментирането и участието в онлайн групи по интереси са рядкост.
Голяма част от българските деца и млади хора пропускат възможности да изразят себе си и мнението си по важни теми, както и да си сътрудничат в създаването на онлайн общности, работещи заедно за обща цел. Споделеното от участниците показва, че зад по-скоро пасивното и лишено от себеизява поведение онлайн се крият както недостигът на самочувствие и увереност при някои от децата и младежите, така и нежеланието за задълбочено взаимодействие в понякога дезинформиращата и враждебна онлайн среда.
Много от участниците изтъкват като причини за пасивността си онлайн „фалшивите новини“ и „хейтът“, включващ подигравки, лични нападки и обиди. И докато около 1 на всеки 10 споделя, че през последната година някой се е държал обидно с него онлайн, 5 от 10 споделят, че нещата, които четат и виждат в Интернет, ги притесняват и разстройват.
*Проучването е осъществено на базата на извадка от 1773 лица на възраст между 10 и 24 години, както и шест онлайн дискусии с участници в същия възрастов диапазон. Реализираният общ брой респонденти обхваща и извадка от 270 представители на три уязвими групи на възраст между 10 и 24 г. – лица с увреждания, лица от различен от българския етнос и лица, които не работят, не учат и не се обучават.
