Творец по призвание и телевизионер по занимание, Ралица Стефанова е типичният пример за една работеща майка. С филми и телевизия започва да се занимава през 2001 г., през сърцето й минават множество продукции, но голямата й любов и „нейно първо дете“ (както обича да казва) е предаването „Преди обед“. То се утвърди в ефира на бТВ и се радва на вярна аудитория вече 10-и пореден сезон. Отдадена на работата си, тя става майка за първи път едва на 34 години, но после бързо наваксва с още две поредни бременности. Днес Ралица е майка на две момчета (Адриян на 8 г. и Боян на 1,6 г.) и новороденото момиченце Белослава.
Ако се чудите може ли една влюбена в работата си жена да се отдаде по същия начин и на децата, си ще разберете, като надникнете директно в живота й.
Още за и от Ралица Стефанова можете да прочетете и гледате в първия, втория, третия и четвъртия текст от поредицата ни „Супермама“.
Сезонът е в своя разгар – и телевизионният, и грипният също.
Помня, че като дете много исках да се разболея, когато не ми се ходеше на училище или не си бях написала домашните. Между децата се споделяше информация със съвети за постигане на висока температура – с докосване на термометъра до радиатора или в гореща вода, даже имаше версия, че яденето на суров картоф вдига температурата… Странно как години по-късно редовно ходех на работа с температура над 38 градуса, която беше предизвикана от истинско заболяване… Какво предизвиква тази разлика?
Отговорност, отдаденост, желание да си полезен… или необходимост да се чувстваш незаменим, амбиция…
Независимо дали положителен или негативен е методът ни на мотивация, често забравяме, че именно здравето е най-големият ни капитал. Ако сме болни, не можем да направим нищо. С годините разбрах, че, за да съм здрава, е много важно:
Само когато сме здрави, можем да обичаме, работим, отглеждаме деца по най-добрия начин, на който сме способни!
С целия си работохолизъм и годините без отпуск по болест, към днешна дата знам, че да работиш болен не е геройство!
Научих, че болестта е сигнал на тялото, на който трябва да обърнем внимание. Целта е да спрем, да помислим, да компенсираме липсата на грижа за себе си.
Ако се разболеете:
– Намерете емоционалните причини за тази болест. Много често физическите проблеми са отражение и резултат от проблеми, които мъчат психиката и мислите ни;
– Включете в лечението и промяна на мисленето, не само медикаменти;
– Останете си вкъщи, поне за няколко часа, ден;
– Прочетете полезна книга, в която може да намерите отговорите, които търсите;
– Говорете с хора, преминали през същото и…
– Действайте! Премахнете грешните модели, които явно не са за вас. Не оставяйте на ниво мислене и разбиране, а променяйте.
Открих, че това е най-добрата рецепта за мен и започнах да правя тези неща във всеки случай на заболяване. Това не значи, че не работя и не гледам децата си в същото време, просто давам шанс да съм по-способна да го правя по-добре.
Има болести, при които превенцията не дава гаранция за успех. За някои от тях има ваксини. Няма да влизам в дебати за или против ваксините, а ще споделя във видеото моя начин да се чувствам спокойна, когато предстои ваксинация на някое от децата ми и кои са моите помощници за добър имунитет:
