Колкото повече се опитваме „да бъдем в крак“ с новинарския поток, толкова по-зле емоционално се чувстваме. Тази зависимост не е нова за психолозите, но в навечерието на деня на психичното здраве – 10 октомври, ще се спрем по-подробно на причините за този парадокс.
На какво се дължи неистовата ни жажда за новини и най-вече за негативни такива, след като те очевидно ни влияят зле? Какъв е механизмът на новинарския поток, че успява така да ни стресира, депресира, разтревожи и в крайна сметка – да ни накара да се чувстваме безпомощни? Как да направим така, че хем да бъдем информирани, хем да запазим своето усещане за щастие и спокойствие?
Алис Солтър , автор в сайта CalmMoment.com, се опитва да обобщи всичко известно по темата, както и да предложи технологии за справянето с „новинарската обсесия“. Ето съкратена и редактирана версия на нейния текст:
***
Когато започне да ни се струва, че „всички новини са лоши новини“, обикновено се оказва много трудно да се откажем от най-последните катастрофични „ъпдейти“. Цикълът на новините, който вече се ъпдейтва по 24 часа на ден и е лесно достъпен за четене в смартфона навсякъде по света, може да има голямо отражение върху психичното ни здраве и да остави много от нас с чувство за тревожност.
Сузи Гласки, основател на британския здравен сайт Peppermint Wellness обяснява, че начинът по който новините достигат до нас, ни кара да ги консумираме в по-големи количества: „Тъй като новините сега се ъпдейтват минута по минута – дори да няма нищо ново за казване – ние усещаме, че трябва да продължаваме да ги консумираме“.
„Всеки път, когато хвърлим поглед на Twitter, има нова новина или коментар или съобщение за новина, така че това никога не свършва и ние сме хванати в един цикъл, при който консумираме новини и самите ние се чувстваме консумирани!“
Новинарските медии съставляват значителна част от нашата среда и вземат от времето ни всеки ден. Независимо дали сте пристрастени или не, най-вероятно са част от вашата обичайна рутина – важните и спешните новини се изписват в телефона, чуваме ги по радиото, по телевизията, историите ни изскачат във Facebook и дори бърборенето в офиса ги носи в нашия живот.
Все по-често това ни кара да се чувстваме притеснени, стресирани и дори депресирани. В действителност, според скорошни изследвания – 68% от американците изпитват умора от новините и от информационния поток. Когато негативните вести сякаш доминират всяко заглавие, е естествено да се чувстваме притеснени. Но защо обръщането на внимание на всичко онова, което се случва по света, ни кара да се чувстваме толкова зле?
Повечето новини са лоши новини
Отчасти тази умора зависи от естеството на историите, които са във водещите заглавия. Лошите новини обикновено имат повече покритие, така че по-голямата част от онова, което виждате, четете или чувате, носи негативен елемент в себе си.
Това е пряко свързано с нещо, което учените наричат negativity bias – склонност към негативизъм, характерна за човешките същества. Всички хора сме създадени така, че да търсим и да помним негативните новини. Ние сме развили своята склонност по естествен начин и търсим негативното, за да реагираме по-бързо срещу потенциални заплахи. В лошите новини виждаме потенциален сигнал, че трябва да променим поведението си, за да избегнем дадена заплаха.
Защо новините ни карат да се чувстваме стресирани и депересирани?
Според изследвания, когато чуваме или четем лоши новини, ние се притесняваме повече, отколкото в действителност предлага съдържанието на новината. Изследване върху психологическите ефекти от телевизинните бюлетини разкрива, че отразяването на негативните новини ни кара да се тревожим повече и за неща от собствения си живот. Ето защо, някои тъжни вести, случили се далече от нас и върху които нямаме контрол, биха могли да ни накарат да се тревожим за неща, които са много по-близо до нас.
Но това не е всичко. Сузи Рийдинг, психолог и автор, кава:
„В света се случват толкова много тъжни и травматични неща, които сериозно ни тревожат. Дори и всички да сме наясно, че новините често са написани сензационно и се представят основно екстремните истории, ние искаме да бъдем информирани, свързани и да участваме. Трудно да бъдеш информиран, без тези преживявания да се отразят върху нервната ти система и да те стресират, след като толкова много от тези новини са извън твоя контрол“.
Какви са психологическите ефекти от лошите новини?
Усещането за несигурност, съмнение и безпомощност често се свързва с тревожността и, за съжаление, също така е обичайният резултат от консумацията на новини. От години се знае, че новините имат директно влияние върху нашето психично здраве.
Изследване от 1997 година установява, че новинарските предавания с негативен уклон правят хората по-тъжни и по-тревожни от неутралните такива и също така след консумацията им, хората са по-склонни да си спомнят за собствените си лични тревоги.
Друго изследване, проведено през 2015, потвърждава, че нарастващата консумация на новинарски медии може да доведе до по-силни чувства на тревожност. В действителност, зрителите, които гледат новини повече от средното (както се случва във времена на големи промени), са 1.6 пъти по-склонни да съобщават за поне един тревожен симптом, вариращ от неконтролируем страх до проблеми със съня и физиологична превъзбуда (повишена бдителност и невъзможност да се почива).
Има също така доказателства, че жените са по-склонни да се чувстват стресирани от лошите новини.
Това се дължи на два фактора: жените изглежда имат по-добра памет и си припомнят по-лесно негативните вести, и демонстрират повишена реактивност към всякакви последвали стресови фактори, след като са били подложени на подобно съдържане. Така че заливането с негативни новини може да направи така, че и други сфери на живота ни да ни изглеждат по-стресиращи.
Страдам ли от „стресово разстройство в следствие на новините“?
Новините обикновено разказват за събития, върху които не можем да повлияем, и в крайна сметка това ни оставя с чувството, че не можем да помогнем или да променим нещата. В следствие развиваме чувство за безпомощност. Според Стивън Стосни, американски брачен терапевт, чувството за безпомощност е в основата на „стресовото разстройство в следствие на новините“ – термин, който той въвежда за първи път след американските избори през 2016.
Той обяснява че „за много хора, постоянните сигнали от новинарски източници, блогове, социални медии и сайтове с алтернативни факти, носят усещането за ракетен обстрел в безкрайна обсада.“
Консумацията на новини, и то предимно лоши новини, може да се сравни с атаката над удобния свят, който строим около себе си. Консумирането на прекалено много ни кара да се чувстваме бомбардирани и се изразява в увеличени стресови нива и почти постоянно усещане за безпокойство, което може да доведе до повишено усещане за тревожност.
Да се чувствате безпомощни, немощни и стресирани изглежда е обичаен страничен ефект от консумацията на новини.
„Weltschmerz“ е немската дума, която най-общо се превежда като „болка от света“ и най-точно описва това усещане за умора от света, която днес може да се употребява по-често от всякога.
Според Стивън Стосни има няколко начина да облекчим симптомите на „стресовото разстройство в следствие на новините“.
Синхронизирането на нас самите и на собствените ни действия с нашите най-дълбоки ценности може да ни помогне да видим отминалата негативност в новините. Да се опитваме да бъдем най-добрия човек, партньор или приятел – това може да замени негативизма с позитивност наоколо.
Важно е също така да си спомняме, че чувствата са временни и някои неща са просто извън нашия контрол. Както казва Стивън „чувствата не могат да останат много дълго, освен ако не се фокусираме върху тях или не успяваме да обработим онова, което ги мотивира“.
Следователно, когато новините крещят към вас от страниците или от екрана и просто ви е прекалено много, най-доброто, което можете да направите, е просто да се изключите и да се фокусирате върху нещо друго.
Как да се справим с новините, ако ни тревожат?
Необходимо е да облекчим стреса и тревожността си, ако се чувстваме „предозирали“ с новини.
Според организацията Anxiety UK, когато се чувстваме притеснени или разтревожени от дадена новина, можем да приложеим техниката „Apple“, която се състои от пет действия:
Връзка към оригиналната статия.
