Творец по призвание и телевизионер по занимание, Ралица Стефанова е типичният пример за работеща майка. С филми и телевизия започва да се занимава през 2001 г., през сърцето й минават множество продукции, но голямата й любов и „нейно първо дете“ (както обича да казва) е предаването „Преди обед“. То се утвърди в ефира на бТВ и се радва на вярна аудитория вече 10-ти пореден сезон. Отдадена на работата си, тя става майка за първи път едва на 34 години, но после бързо наваксва с още две поредни бременности. Днес Ралица е майка на две момчета (Адриян на 8 г. и Боян на 1 г.) и новороденото момиченце Белослава.
Ако се чудите може ли една влюбена в работата си жена да се отдаде по същия начин и на децата си, ще разберете, като надникнете директно в живота й.
Още за и от Ралица Стефанова можете да прочетете и гледате в първия, втория и третия текст от поредицата ни „Супермама“.
Дете или работа?
Преди години този въпрос е бил абсурден, но през 2020 г. се задава все по-често. Знам от опит, че това е едно от най-трудните решения. Много жени се лишават от щастието на детската прегръдка, защото избират работата си. Други живеят в неудовлетвореност заради избора да си останат вкъщи с детето…
Моят отговор на тази дилема е: И работа, и дете… даже ДЕЦА!
Не съм от жените, готови да пренебрегнат работата си в името на децата. И то, не защото съм свръхамбициозна кариеристка, а защото обичам работата си… като дете. Не исках да я загубя, а и не можех, защото разчитам на средствата, които сама си генерирам. В моя живот не се случи финансовите постъпления в семейството да идват само от мъжката страна и аз поех част от мъжката роля. А мъжете не раждат… така и аз не раждах дълго време.
Щастието ме намери близо 10 години след брака и така през 2012 г. се случи срещата с детето, за което мечтаех, плаках, чаках, търсех… То най-накрая дойде… но краят на работния ми график – не. Последната ми работна среща беше в петък, а раждането в понеделник, т.е. не работих цели два дни.
Беше планирано секцио и тръгнах към болницата с най-голямото трепетно очакване, което можете да си представите. Родих здраво момченце, което плачеше доста, за да покаже, че вече е тук и трябва да пренаредя живота си спрямо него. На моите 34 години разбрах, че може да се умножа, но себе си няма да променя.
Грешката ми с първото работно майчинство е, че опитах да съвместя двете дейности, вместо да ги наредя в график.
Колкото и странно да звучи понятието „майка по график“, съветвам всяка работеща майка да си осигури време за спокойна работа и време, в което да се отдаде 100% на детето си. Така няма да загуби качеството на работата си и няма да навреди на пълноценното си общуване с детето. Съчетаването на двете неща в едно и също време води до тотален хаос, разтревожено дете и свръхнапрегната майка.
С първия си син работих на пълни обороти, взимах го в офиса, на снимки, в командировки. От 0 мес. до 2 годинки беше плътно с мен, защото бях чела, че ако майката се раздели от детето си в първите две години от живота му, усещането за изоставяне ще се превърне в комплекс за малоценност в живота му като зрял човек. Освен това изключително много държах да го кърмя. Смятах и все още мисля така, че кърменето е най-доброто нещо, което майката може да даде на детето си, след раждането, разбира се.
Не се разделях със сина си, но не се разделях и с работата си, превърнах се в жена, опитваща се да дава 200% от себе си – по 100% на всяко от любимите неща. Майка ми и съпругът ми ме подкрепиха в тези начинания, но простата математика показва, че при 100% за работата и 100% за детето не остава нищо за дома, съпруга, приятелите, роднините…
Загубих доста и реших да не правя същата грешка следващия път!
Забременях лесно и бързо от новия ми партньор и то не само веднъж, но вече не искам да губя нищо… освен коликите на бебетата. Една от най-сърцераздирателните картини е бебешко личице, изкривено в агония от болките в коремчето. Въпреки това, предпочитам да избегна тежките средства, които причиняват и запек. Да, използвам три продукта, вместо един, но бебетата ми не страдат, не получават запек и са щастливи.
Все още държа да кърмя, да възпитавам и да градя здравето на децата си. Ако с нещо мога да помогна повече майки да раждат деца и да работят успешно, ще съм най-щастливият човек.
За тези три раждания научих, че:
За всички тези неща, както и отговор на въпроса: Защо не изпадам в паника от конфигурацията „новородено бебе, детенце, лазещо по тротоарите, и ученик във втори клас”, ще разкажа във видеото:
