Черно море. Може и да сме свикнали с неговото бучене, удряне и капризи, защото си е „наше“. Затова и често забравяме, че то всъщност е изключително коварно, брутално и диво.
Ясно е, че големичките вълни, които почти целогодишно удрят 350-километровата му ивица за повечето от нас изглеждат като „детска игра“. Очевидно и за родителите са „детска игра“, защото от Дуранкулак до Резово, в доста трудни води, всяко лято плуват и си играят хиляди деца.
Самата аз видях преди две седмици как децата влизат без родителски надзор в ужасно бурната вода на плажа на Велека на Синеморец в частта, където няма спасители. Видях и доста деца, които се мятат във вълни, в които аз не смеех, на друг необезопасен плаж около Корал. А Черно море съвсем не се шегува, независимо от това дали е „туристически сезон“ или не.
След митичното „обръщане“ на морето след Илинден (по стар стил – 20 юли) нещата всяка година съвсем загрубяват. Морската традиция повелява, че на 2 август (Илинден по нов стил) морето взема жертва. Но ако гледаме статистиките, то май взема жертви постоянно – от май до октомври – и голяма част от тях са жертви на лоша преценка, незнание, подценяване и липса на адекватна спасителна помощ.
Последно морето взе нови жертви вчера, когато отне живота на две деца на 15 и на 9 години. Двете деца се удавиха заради мъртво вълнение в рамките на няколко часа в Крайморие и в Поморие.
Особено непростим е вторият случай, при който 9-годишното момиченце, плажуващо с баба си, просто не е успяло да изплува от водата и то на сравнително малък и охраняем плаж. А най-страшното е, че никой изобщо не е видял кога детето е изчезнало в морето.
Може би защото удавянето не изглежда като удавяне и не се случва като по филмите.
Сайтът за спасители и морски професионалисти gCaptain.com обяснява защо често хората се давят, без абсолютно никой да забележи това. А причината е, че удавянето всъщност не се случва по някакъв насилствен и жесток начин и не е придружено нито от махане на ръце, нито от викове за помощ.
Ако всички викаха за помощ, преди да се удавят, работата на спасителите вероятно щеше да бъде доста по-лесна. А реалността е, че за да разпознаеш кога някой се дави, обикновено се изисква сериозен опит и тренировка.
Всъщност удавянето почти винаги се случва по измамно тих начин.
Няма махане с ръце, няма плискане на вода, няма крясъци „Помощ!“, както изглежда по телевизията. Забравете за „Спасители на плажа“ – драматичните обстоятелства, при които морето взема своята жертва обикновено са плод на въображението на сценариста и се наблюдават изключително рядко в живота.
Инстинктивната реакция при удавяне (наречена така от доктора на науките Франческо А. Пиа) всъщност представлява съсредоточаването на давещия се в това да диша, без да погълне вода. Когато той прави това, съвсем логично не може да хаби енергия за плискане, махане с ръце, писъци и други драматични изпълнения.
Според много популярна статия, публикувана в блога на спасителя и специалист Марио Витоне преди 10 години, удавянето представлява втората причина за случайна смърт на деца до 15-годишна възраст след пътнотранспортните произшествия.
„От 750 деца, които ще се удавят през следващата година, около 375 от тях ще се удавят на 25 метра от своите родители или други възрастни. В 10% от случаите възрастен вижда как детето се дави и не разбира какво се случва“, пише още Витоне.
А в статията си „На местопроизшествието“, публикувана в списание „Бреговата охрана“ д-р Пиа описва инстинктивната реакция на удавяне:
Реално може да се случи и ситуация като показваната по филмите – някой във водатада плиска с ръце във водата, да крещи и да моли за помощ, извършвайки резки движения. Но това означава, че такъв човек все още не се дави, а по-скоро е в състояние на шок и паника, че ще се удави. Такъв човек се спасява по-лесно, защото той може да се хване за въже, спасителен пояс или да започне да плува сам.
Ето какви са и съветите на морските специалисти към всички родители, когато наблюдават своите деца във водата.
Намесете се или потърсете специализирана помощ, ако:
1. Главата на детето се намира под водата, но устата е на нивото на водата
2. Главата на детето е отметната назад, а устата е отворена
3. Очите са опулени или погледът е несъсредоточен
4. Очите са затворени
5. Косата закрива челото или очите
6. Тялото му се намира вертикално във водата
7. Краката не мърдат
8. Дишането е учестено или се забелязва задушаване
9. Детето прави опит за плуване, но без да има движение
10. Детето прави опити да се преобърне по гръб
11. Детето прави опити като за изкачване на стълби, но под водата
И още един съвет: ако някой, който е във водата, особено ако е дете, се държи по твърде тих начин, без плискане на вода, без движение или без никакви звуци – приближете се да проверите дали всичко е наред.
Имайте предвид, че понякога и 30 секунди са достатъчни, за да се удави някой.
Не изпускайте от очи близките си, които са във водата. А когато става дума за деца, надзорът трябва да бъде постоянен, като вие трябва да сте близо до тях.
