Риза, вратовръзка и долнище на пижама, дете, закусващо в другия край на масата, между лаптопа и купчината служебни папки, и весело помахваща се куча опашка на заден план в кадъра на всяка втора онлайн среща. За мнозина от нас последните месеци протекоха така – между домашни пантофи, несигурност и крайни срокове, в бермудския триъгълник пералня – презентация – пепелник.
След всеки конферентен разговор трихме от телефоните си едно приложение за дистанционно бизнес общуване, за да освободим малко памет за инсталиране на друго, към което води линкът за следващата виртуална покана.
Глобалната заплаха от Covid-19 и съответно необходимите противоепидемични мерки поставиха на дневен ред въпрос, който отлежава от години в подсъзнанието на работодатели и служители, но обикновено остава за обсъждане на някоя следваща оперативка.
Този въпрос почука на вратите на дома и офиса нежелан и неочакван в една понеделнишка сутрин и ни свари по бели гащи. Ама буквално.
За радост на едни и ужас на други ангажиментът от къщи влезе с взлом в хола на работещите зад бюро. До второ нареждане достъпът до работното място на мнозина се оказа отрязан като лента на пореден строителен обект.
След месеци на краткосрочни решения и нарастващ брой въпроси, хоум офис ситуацията продължава да е част от ежедневието и на работодателите, които запазиха своя бизнес с цената на гъвкавост и компромиси, и на служителите, задържали се на настоящата си позиция или преборили се за друга.
А успеваемостта на принудителния експеримент, пред който всички се изправихме, продължава да зависи най-вече от спецификите на индивидуалните трудови задължения и капацитета на домашната обстановка за всеки отделен служител.
Макар рискът от заразяване изобщо да не е отминал, бизнес секторът вече мисли какъв ще бъде светът след Covid-19 – визия за адаптиране на моделите на работа към една изцяло нова реалност, или бавно и постепенно излизане от територията на дома и завръщане в познатите офис води.
Компании като Twitter и Square вече са в процес на прилагане на перманентна опция за работа от къщи.
Марк Цукърбърг анонсира 50% дистанционна заетост за служителите на Facebook през идното десетилетие.
Сред представителите не само на мултинационалните корпорации, но и на локалния малък и среден бизнес се очертава тенденция за сондиране на служителските нагласи по отношение на дистанционния трудов ангажимент чрез провеждане на вътрешни проучвания. Ротационният принцип за офис присъствие се утвърждава дори и в някои държавни институции.
И все пак, към момента у нас казусът с работата от дома остава по-скоро обект на краткосрочни решения с оглед безопасността на служителите и съблюдаването на експертните и институционални препоръки, вместо модел за трайно форматиране на бизнес философията.
Бърза справка с няколко от популярните кариерни платформи в страната показва, че и до момента набирането на служители за дистанционен ангажимент продължава да е фокусирано преимуществено в сферите на програмирането и на телекомуникациите.
Изниква ми въпросът дали необходимостта от присъствена заетост не звучи леко парадоксална за позициите Мениждър социални медии или Специалист по дигитален маркетинг. Кому е нужно бизнес анализаторът да се намира физически в отвореното офис пространство от девет сутрин до шест следобед? А не е ли по-удачна за копирайтърите и авторите на статии тихата и уединена домашна среда?
Едно е сигурно: предстоящите месеци ще бъдат решаващи за бъдещето на дистанционния труд.
На какъв работещ модел бих се спряла аз самата от гледната точка на служител или на работодател?
Безспорно възможността за работа от къщи е свързана със спестяване на редица затруднения за служителя – допълнителното време за ежедневен път до офиса и обратно, двучасовия служебен диалог на тема „какво ще обядваме“, войните за точната настройка на климатика, осветлението и шума, необходимостта от взимане на напълно излишен болничен в дните, когато ти се налага да останеш у вас с настинка или грип, но крайните срокове така или иначе не чакат оздравяването ти. Спестява и онези осеяни с протяжни оперативки непоносими срещи, минутки за цигара и колегиални раздумки дни, когато носиш проекта у дома, защото в следработно време най-сетне имаш няколкото нужни часа концентрация да го довършиш на спокойствие.
Понякога за половин ден от дома можеш да отметнеш повече задачи, отколкото за цял ден в офиса. Тествала съм твърдението си емпирично. Освен ако… Не съжителстваш на твърде тясно пространство с твърде много близки хора, чието присъствие прави пълноценния работен процес невъзможен за абсолютно всички и ви вкарва в споменатия непродуктивен бермудски триъгълник с пералнята, презентацията и пепелника.
Близък приятел, мениджър в сферата на телекомуникациите, пожелал да запази анонимност, споделя, че по време на въведеното извънредно положение над 20% от служителите в екипа му подават заявления с молба да им бъде разрешен достъп до офиса, за да успеят да изпълняват задълженията си адекватно и необезпокоявано. С времето липсата на човешки контакт и колегиална среда започват да липсват неподозирано силно даже на по-затворените в себе си, а границите между служебното и личното време постепенно се размиват.
Дори аз, пожизненият президент на клуба на интроверта, трябва да призная, че преди дни изпитах радостен трепет при първата си покана за служебна среща очи в очи от месеци насам.
От гледна точка на работодателя пък хоум офис алтернативата е свързана с по-малко инвестиции в наем и поддръжка на работни помещения или покриване на транспортни разноски.
При наличието на разнообразни приложения и платформи за отчитане на завършените в течение на индивидуалното работно време задачи, както и на редица възможности за провеждане на дистанционни срещи между хора във всяка точка от света, фиксираното присъствие се обезсмисля за тези служители, които са доказали възможността си да управляват времето си и да приоритизират проектите си по важност и срок.
Може би най-устойчивата и функционална и за двете страни на трудовото правоотношение би бил смесеният режим – преустройването на офиса по образеца на споделените работни пространства, за да се ползва за срещи на живо и за нужните или желаещи с или без установен график.
А междувременно можем да се усмихнем на мисълта, че особено през лятото, и особено това лято, опцията за работа от бунгало на морето или палатка в планината не само добавя още една звездичка към работодателския бранд на всяка компания, но е и безопасна и за физическото, и за менталното здраве на служителя.
