Инвитро чрез кръвосмешение – къде е границата в желанието за дете?

| от MamaMia |


Невъзможността да заченеш собствено дете може да е много болезнена. И все пак има граници, които не трябва да се прекрачват в стремежа да се сдобиеш с наследник.

История, споделенавъв форума на Reddit разбуни духовете и предизвика порой от коментари.

Млада жена разказа за неистовото желание на своята мащеха да се сдобие с яйцеклетка от доведената си дъщеря, която да бъде оплодена от… собствения й баща и да бъде износена от нея самата.

Момент. Ако се объркахте, ето малко яснота: в историята има сериозни намеци за кръвосмешение, макар и облечени под благородната форма на инвитро процедура.

Според описаната история, 44-годишна мащеха оказва натиск върху доведена си дъщеря, защото иска наследник, който да носи гените на любимия й мъж. Но към тях иска яйцеклетката на дъщерята на този мъж.

Ето малко по-точно обяснение, от самия пост във Reddit, написан от 24-годишното момиче:

„Моят баща (58 годишен) е разведен с моята майка (също на 58) от 10 години. Тя има попечителство над мен (аз съм 24-годишна). Мама не се омъжи отново. Татко се ожени за моята мащеха (44 годишна) преди две години и тя е наистина мила жена. Те двамата се обичат много и няма лоши чувства от никоя страна на семейството.

Но в началото на годината, моята доведена майка ме извика и ми каза, че сърцето й е разбито, защото не може да има биологични деца. Тя и татко са опитвали, но не са успели да заченат, защото тя е безплодна, въпреки безкрайно многото си посещения при доктор. Мисля, че тя не иска да приеме този факт, затова предпочита другите хора да й казват, че изследванията грешат.

Когато се виждаме, се чувствам неудобно, че знам този интимен детайл.

Доведената ми майка ми каза, че обмисля инвитро процедура и винаги е искала дете като мен… Тя иска да стана донор на нейно биологично дете. Попита ме дали не бих искала да й даря своя яйцеклетка и да използваме спермата на татко, за да направим дете с най-близко ДНК до моето. Не разбрах нейната логика…“

По-нататък от поста става ясно, че доведената майка дори обмисляла зачеването да стане чрез секс между доведената й дъщеря и баща й, но бащата, естествено, отхвърлил всичко това. В крайна сметка обаче, той се съгласил на инвитро оплождане, която да се случи с донорска яйцеклетка от собствената му дъщеря и неговата лична сперма, които да бъдат износени от неговата втора жена.

По нататък от поста става ясно, че причината за този силен натиск за дете със същия генетичен материал се крие в това, че бащата и неговата втора жена са силно патриархални. Бащата искал да има наследник, който да вземе фамилното име, защото смятал, че дъщеря му не е достатъчно достойна за това.

Когато младата 24-годишна жена отказва, се случва следното:

„Те започнаха да ме бомбардират със съобщения и обвинения за моя егоизъм, казвайки, че лишавам една добра жена от шанса да стане майка и отричам правото на баща ми да има наследник. Семейството обвинява мама, че ме е научила на своята западна независимост, когато съм била дете.“

Детайлите са, че доведената майка и бащата имат обща родина, която не е САЩ. Те поддържат силни корени в традициите на родината си и обмислят инвитро оплождането да се проведе там, а не в Америка. Дори биха искали детето им да няма американско гражданство.

24-годишната потребителка на Reddit разказва, че е отрязала контактите си с тази част от семейството и доведената си майка, заради молбата й да й дали собствена яйцеклетка:„Става ми лошо от мисълта за това. Нещата са неудобни между татко и мен, затова поддържам ограничен контакт и с него.“

И въпреки това, тя се пита дали не е постъпила твърде жестоко, като е отрязала по този начин желанията на доведената си майка и родния си баща.

„Сега започвам да си мисля дали не правя всичко това на твърде голям въпрос. Тя е права – ние не правим нищо нередно. Знам, че имам правото да кажа „не“(но се чувствам наистина виновна, че разбивам сърцето на доведената си майка), но не реагирам ли твърде крайно като я блокирам напълно? Ще ме боли да чуя истината, казана от обективни непознати, но се нуждая от това. Кофти човек ли съм?“.

Форумът категорично застава на страната на младата жена и не спестява възмущението си от желанието на нейната мащеха и баща й. Всички споделят своите тревоги от кръвосмешението, което би могло да се случи при инвитро оплождане с участието на недоброжелателни лекари.

Всъщност какъв доктор би се съгласил да направи подобно нещо, също е добър въпрос. Според документ на Етичния комитет на американското дружество за репродуктивна медицина, има различни добри практики за семействата, които търсят донорска яйцеклетка или сперма от роднини за инвитро процедури или за сурогатство.

В документа от 2012 година се казва, че Етичният комитет не толерира никакво донорство на гамети (клетки с хаплоиденхромозоменнабор, чрез които организмите се размножаватполово – б.ред.), които ще поставят бъдещето дете в същите генетични отношения с участниците, каквито би имало дете, заченато чрез инцестни или роднински съюзи между преки и кръвни роднини (както и при непряко роднинство, осиновени и/или доведени деца)

Освен генетичните рискове в описания по-нагоре случай, се описват и други два проблема. Етичният комитет обявява, че е против окуражаването на родителите да задължават своите деца да им даряват сперма или яйцеклетки. Второ, дори подозрението за инцест, въпреки че самата инвитро процедура не представлява инцест в прекия смисъл на думата, може да причини емоционална травма на бъдещото дете, заченато по такъв начин.

„Децата може никога да не се съгласят с обстоятелствата от своето зачеване, дори и по-късно да са наясно с тях. Възможно е и да страдат от конфликтите и проблемите, които тези обстоятелства носят“, се казва в документа.

„Хората, влизащи в подобни отношения, трябва да бъдат особено чувствителни към социалните и психологически усложнения, които могат да възникнат и да направят всичко възможно, за да сеуверят, че благоденствието на децата е защитено“.


Повече информация Виж всички