„Беше като сцена от медицински сериал“, разказва Джордан Дейвидсън, здравен журналист. Тя е едва на 24-годишна възраст, когато научава, че е в пременопауза – първата част от климактериума, който рядко настъпва преди 40-годишна възраст.
„Цикълът ми идваше на всеки 20 дни, което беше гадно. В един момент започна да закъснява все повече и повече и после просто спря“, разказва тя пред Bustle.
Лекуващият й лекар обяснява всичко със стреса, но Дейвидсън настоява за по-обстойни тестове. Резултатите показват, че тя навлиза в периода на менопаузата – десетилетия по-рано, отколкото би трябвало.
Лекарят я съветва да се обърне към клиника за репродуктивно здраве и да си запази час още през следващата седмица. В този момент, осъзнавайки жестокостта на ситуацията, която я е връхлетяла изневиделица, Джордан започва да трепери.
Преждевременната менопауза, при която месечният цикъл спира, засяга около 5 на сто от жените около 40-годишна възраст, показва проучване на американската организация Office of Women’s Health. Със съпътстващи заболявания като сърдечни болести и остеопороза, жените в преждевременна менопауза са изложени на риск от безплодие.
„На мен няма да се случи“ – една лична история
В САЩ, по данни на Националната асоциация по безплодие, една от осем двойки има проблем със зачеването на дете, а 7.4% от жените са ползвали специализирани услуги за репродукция и планиране на бременност.
Джордан Дейвидсън не е изключение. Следващите три години тя определя като „най-лошите“ в своя живот.
Тя определено знае как да се бори за здравните си права. След като изпитва сериозна болка в областта на таза от 10-годишна, тя е диагностицирана с ендометриоза едва на 12 години.
„През по-голямата част от моето ранно детство, през тийнейджърството, до началото на 20-те ми години, бях заобиколена от лекари, които не ми вярват“, казва тя.
Пътят към приемането на нейната диагноза и намирането на подкрепа е трънлив.
„Намерих човек, смятан за пионер в областта на възстановяване на функциите на яйчниците. По време на визитацията той просто се обърна към моя приятел и му каза: Ти си наистина добър човек, след като си с жена като нея“, разказва Дейвидсън.
По късно попада на друг специалист – този път жена – и всичко се променя. Тогава е на 27 години и продължава да опитва несполучливо да забременее.
Услугите на клиниките за асистирана репродукция в САЩ са доста скъпи. Един цикъл от ин витро процедури струва средно около 10 000 долара, според данни на Penn Medicine.
„Когато слагаме толкова висока цена на зачеването, всъщност изпращаме посланието, че само здравите хора заслужават да станат родители“, смята Дейвидсън.
След няколко неуспешни процедури по ин витро и вътрематочна инсеминация (IUI) Джордан обобщава своя горчив опит:
„След известно време преставаш да се чувстваш като човек. Чувстваш се като стока на поточната линия“.
След като се подлага на втора неуспешна ин витро процедура, тя достига своята „точка на пречупване“ и решава да разкаже на света през какво преминава:
„Просто написах за всичко в Twitter и моментално се почувствах по-добре. Мисля, че когато споделих за своето безплодие, получих усещането за контрол на нещата, защото не нося това огромно бреме на раменете си“.
Утеха намира и в общността на хората с репродуктивни проблеми. Хиляди хора споделят своята борба да станат родители, за да не се чувстват сами. „Те са толкова силно искат да имат деца и да не бъдат лишени от това, което други хора имат толкова лесно. Има дни, в които се питам защо се случва на мен, но общността ми подава спасителен пояс“, допълва Джордан.
Тя смята, че безплодието е болест като всяка друга.
Нейната диагноза с последващото й развитие превръщат иначе щастливия момент на зачеването в битка. Затова тя не може да се откаже да се бори за дете:
„Всичко се свежда именно до едно нещо – до чувството, че това е твое право“.
